Само след 35 години, през 2050-а, близо 10 млн. души годишно ще умират по света, защото лекарствата не им действат. Това е половината от населението на Австралия и съседна Румъния или колкото са всичките жители на сравнително малки европейски държави като Гърция, Чехия и Белгия....

С тази тревожна статистика Световната здравна организация (СЗО) обяви началото на поредната Европейската информационна седмица за антибиотична резистентност, която ще продължи от 14 до 20 ноември. Целта е да се насочи вниманието на лекари, пациенти и здравни работници към устойчивите супербактерии, спазването на добра хигиена в болниците и нуждата от внимателна употреба на антибиотици.

Проблемът не е за подценяване, защото бактериите стават все по-издръжливи и все по-рядко се повлияват от традиционната терапия – развиват т. нар. антибиотична резистентност. На този етап обаче антибиотиците нямат алтернатива и фактът, че не лекуват, прави бактериите на практика „безсмъртни”, а не малка част от баналните инфекции се превръщат в нелечими заболявания.

В резултат около 700 000 души годишно губят битката с болестта, защото терапията не им действа.

Парадоксът е, че човечеството изпива почти 2 500 тона антибиотици всяка година, за да се справи с различните инфекции, и пак не успява да се предпази. Именно честата употреба на антибиотици стои в основата на резистентните бактерии, предупреждава Световната здравна организация.  

Проблемът съществува в цяла Европа, но е най-разпространен у нас, както и в съседните Гърция и Румъния, заради редица порочни практики. Например, антибиотиците се изписват без да е необходимо или без да са направени съответните изследвания (по-конкретно антибиограма). В болниците по традиция се назначава най-евтиният продукт (който и да е той), а личните лекари често се застраховат срещу усложнения като предписват антибиотиците за профилактика. Виновни са и самите пациенти, защото тълкуват симптомите си "по чичко Гугъл" и си купуват "на черно" случайни лекарства.    

Изписаната по този начин терапия обаче не само не помага, но и сериозно вреди, защото позволява на бактериите добре да "опознаят" своя нападател. Микроорганизмите имат свойството да еволюират и всичко, което не ги убива, ги прави по-силни, съответно по-устойчиви на следващи атаки. Когато първият антибиотик не подейства, докторите изписват втори, дори трети, но когато и те се провалят в лечението, вариантите намаляват или напълно се изчерпват. Успее ли бактерията да изгради антитела срещу всички известни лекарствени молекули, става напълно резистентна и на практика неунищожима.   

"Безсмъртните" бактерии обаче имат твърде висока цена и много малко икономики могат да си я позволят. Всако година страните на Стария континент изразходват над 1,5 млрд. евро повече за допълнителни здравни услуги в следствие на медицински усложнения или продължително лечение без резултат. Очаква се през 2050 г. загубите да скочат до 2,9 трилиона долара, а допълнителните разходи за лечението и социалната издръжка само на един пациент с резистентна инфекция да достигнат 80 000 долара.  

При подобна тревожна перспектива експертите са категорични, че най-доброто решение на проблема с резистентността е профилактиката на инфекциозните заболявания. Заедно с пакет от мерки, които да се борят с безразборната употреба на антибиотици в цяла Европа.  

Ето и конкретните съвети на Европейската комисия и Световната здравна организация:

1. Антибиотиците не лекуват вирусни заболявания, като грип. Да, птичият е особено неприятен, но няма да ви убие!  
2. Курсът на терапия не бива да се прекъсва, дори да се почувствате по-добре. В противен случай, вместо да умрат, бактериите "запаметяват" своите нападатели и стават резистентни. След това се разпространяват като такива и всеки, който се зарази с тях, няма шанс да се излекува със същия антибиотик. Дори никога през живота си да не е слагал хапче в устата си.  
3. Хапчетата не са за споделяне, даже и с членове на семейството. Дали същата терапия ще е подходяща за семейната ви половинка, може да установи само антибиограма. В противен случай бактериите няма да се повлияят, но ще се "запознаят" с новия си нападател и ще развият същата резистентност, като описаната в точка 2. 
4. Винаги мийте ръцете си, за да предотвратите заразяване. Профилактиката всъщност е най-добрата превенция в случая.  

Слава АНАЧКОВА