Достъпът до лечение на широко разпространени сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания у нас не е на нивото на страните от Европейския съюз. Там лекарствата средно се реимбурсират на 83%, а в България – с 25%. Това води до високо доплащане от страна на българите и възприятието, че цените на медикаментите са високи. Това бе обявено на работна среща на Управителния съвет на Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФармА) с журналисти.

Изпълнителният директор на организацията д-р Евгени Тасовски  добави, че зад социално значимите заболявания у нас стоят над 2,5 млн. пациенти, които за да се лекуват трябва да заплащат 75% от терапията си. В същото време 75%-80% от бюджета за лекарства на здравната каса се изразходват за иновативна терапия на около 250 хил. души.  Тасовски обясни, че не иска да противопоставя двете групи пациенти, тъй като е лошо човек да се разболее от животозастрашаващо тежко заболяване, за чието лечение се отделят повече публични средства, но и че не бива да се забравя, че социално значимите болести също са животозастрашаващи - просто рискът при тях е отложен във времето. Така например, нелекуваната хипертония може да доведе до инсулт или инфаркт.

На срещата стана ясно още, че голяма част от тези 2,5 млн. души, които са засегнатите от социално значими хронични заболявания, са пенсионери, с ниски доходи, които няма как да си позволят да си доплащат лечението.  Ето защо над 50% от тях не си взимат редовно лекарствата.

Според представителите на БГФармА, решението на този проблем е в рационална лекарствена политика, т.е. да се осигури достъп до качествено ефективно и безопасно лечение на достъпни цени за всички заболявания чрез баланс между иновативна и генерична лекарствена терапия. Така ще се реализира реален достъп до медикаментозно лечение на социално значимите заболявания, а чрез рационална употреба и на биоподобни медикаменти - и до успешно лечение на застрашаващи живота състояния, категорични са от асоциацията.

От асоциацията са категорични, че в името на българските пациенти е необходима предвидимост и дългосрочност в политиките на Министерството на здравеопазването, провеждане на прогенерична политика и 100% реимбурсация на референтния медикамент за всички хронични заболявания.