Злокачествените заболявания на кръвта са над 140 типа, а основните групи са основно три - левкемия, лимфом и миелом. На всеки 35 секунди в света се диагностицира по един пациент със злокачествено заболяване на кръвта. Ракът на кръвта е петото по разпространение онкологично заболяване и е най-често срещаната форма на злокачествено заболяване при децата.

Данните бяха обявени на пресконференция на тема „Постиженията в онкохематологията: от обричаща диагноза до нов живот“ бе поставено началото на 6-месечна информационна кампания за злокачествените заболявания на кръвта. Организатори са: Българско сдружение „Лимфом“, Българското медицинско сдружение по хематология (БМСХ), Българско медицинско дружество по детска хематология и онкология (БМДДХО) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

Кампанията има за цел да повиши информираността на обществото по отношение на злокачествените заболявания на кръвта и възможностите за диагностика и съвременно лечение, да разкрие проблемите на пациентите, с тези заболявания и да привлече вниманието към значението на иновациите при лечението на злокачествените заболявания на кръвта.

Пиринка Петрова – председател на Българско сдружение „Лимфом“, обясни, че към момента съществуват ограничени възможности за ранно диагностициране на злокачествените заболявания на кръвта. По думите й хората често не знаят за състоянието си до момента, до който не се проявят симптомите. Те са: висока температура/студени тръпки; постоянна умора, слабост; загуба на апетит, гадене; необяснима загуба на тегло; нощни изпотявания; болка в костите/ставите; кожен дискомфорт/обриви; главоболие; недостиг на въздух; чести инфекции; подути лимфни възли в областта на врата, под мишниците.

Благодарение на иновациите 5-годишната преживяемост значително е подобрена през последните години. По данни на The Leukemia&Lymphoma Society (LLS) при пациентите с миелом от 12% в началото на 60-те години на миналия век тя е достигнала до 50% през 2012 г. Този процент при пациентите с Неходжнкинов лимфом се е увеличил от 31% на 73%, при хората с Ходжнкинов лимфом - от 40% на 89% и при пациентите с левкeмия - от 14% на 63%. Изключително голям успех бележат иновациите при лечението на остра лимфобластна левкемия, диагностицирана при деца до 15 години. Петгодишната преживяемост при тях се е увеличила от 3% до 92%.

„Злокачествените заболявания на кръвта вече не са смъртна присъда“, заяви председателят на Българско сдружение „Лимфом“.

Проф. д-р Маргарита Генова - председател на УС на БМСХ, началник на лабораторията по хематопатология и имунология към Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания, каза, че злокачествените заболявания на кръвта засягат всички възрасти и са в топ 10 по честота както при мъжете, така и при жените. Всяка година в България се диагностицират около 1500 нови случая на различни онкохематологични заболявания.

"Както кръвта е извор на живота, така и хематологията през последните десетилетия е медицинска наука, извор на стратегически открития за природата на заболяванията, за нови високо-технологични диагностични методи, за революционни възможности да прицелим лечението към най-уязвимите мишени на болестта. Открития, които след това бързо навлизат и в други медицински дисциплини, особено свързани с лечението на вродени или злокачествени заболявания", обясни проф. Генова.

Тя допълни, че напредъкът в познанието, диагностиката и лечението на заболяванията на кръвта всяка година спасява и подобрява живота на милиони в Европа и хиляди в нашата страна.

"Ние, като професионалисти в областта на хематологията, в известна степен сме длъжници на пациентите, на обществото, на отговорните за вземането на решения държавници, за недостатъчната информация за изключителните постижения на тази дисциплина", каза още проф. Генова.

Като пример тя посочи извършено от TNS проучване сред 800 български граждани, от които едва 49% знаят, че хематологията е наука за заболяванията на кръвта.

Проф. д-р Жанет Грудева - национален консултант по клинична хематология, заместник-директор по диагностично-лечебната дейност и началник на Клиниката по клинична хематология към УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, член на УС на БМСХ, каза, че науката бележи огромен напредък при лечението на онкохематологичните заболявания. Така например през 2014 г. почти ¼ от инвестициите за клинични изследвания са в областта на онкологията и онкохематологията и очакванията са тази тенденция да продължи. По данни на IBM Watson Health до 2020 година медицинските данни ще се удвояват на всеки 73 дни.

„През последните години все по-често се откриват нови диагностични методи и лечения за заболявания, за които до сега не е имало ефективно лечение“, обясни националният консултант.

Тя припомни, че подобренията в медицината водят до непрекъснато увеличаване на очакваната продължителност на живота, което от своя страна създава тежест върху здравните системи, но към момента в България са въведени достатъчно много мерки за контролиране на разходите. Проф. Грудева добави, че здравните институции трябва да продължат политиката си за осигуряване на достъп до иновативно лечение на своите граждани.  

Изпълнителният директор на ARPharM Деян Денев се спря върху очакваните иновации в медицината в следващите 5 години. По думите му бъдещето е принадлежи на генната терапия (замяна на дефектни или липсващи гени в клетките чрез привнасяне на ДНК за лечение на злокачествени заболявания на кръвта), клетъчната терапия (помага на тялото да се бори срещу рака на кръвта и може да замести лечението с химиотерапия), както и на комбинираните терапии (комбинирането на таргетни терапии позволява удължаване живота на пациенти и подобряване качеството му).