Болниците, които процъфтяват се управляват добре. Това заяви министърът на здравеопазването проф. Николай Петров в сутрешния блок на Нова телевизия "Здравей, България". Той припомни, че до края на годината трябва да е готова стратегията за управлението на болниците, която му бе вменена като задължение от Народното събрание. Министърът се спря на въпроса за неефективните разходи, като даде пример с областната болница в Ловеч, чиито дългове към момента са много големи.
„Няма нищо лошо в съвместните дейности, но трябва да е ясно кой печели и кой губи от тях“, заяви министърът, визирайки договорите на ловешката болница с частна структура, разположена на нейна територия, която разполага с ангиограф.
По думите на проф. Петров именно на базата на този договор болницата е получила възможност да сключи договор със Здравната каса за работа по определени клинични пътеки. Факт е обаче, че в продължение на 10 години от тази съвместна дейност частната структура е получавала 3 млн.лв., а болницата 300 хил. лв. По този начин стои въпросът и на други места и за други видове дейности, като например болнично хранене, пране и т.н., отбеляза министърът. По неговите думи в момента има и други болници, застрашени от фалит, освен тези във Враца и Ловеч и те са известни, защото парламентарната здравна комисия е била информирана с официална справка за дълговете им.
Коментирайки последните станали публично известни случаи на спешни пациенти, починали след пренасочване от една голяма болница към друга, министър Петров заяви, че и в момента текат проверки в „Пирогов“ и Военномедицинска академия и резултатите от тях ще бъдат оповестени. Той отдели внимание и на необходимостта от ясен регламент за това точно къде трябва да бъде закаран пациент в тежко състояние.
„Такъв регламент имаше, той изчезна някъде и вече го няма“, отбеляза министърът и в допълнение заяви, че е готов да върне „всичко старо, което е добро“.
„Ако си представим един пациент от Монтана, който е в тежко състояние и трябва да бъде транспортиран в по-мощна болница, възникват няколко проблема. Първият е дали тази болница има капацитета да го приеме? Често например няма достатъчно свободни легла в реанимацията. В същото време, не трябва колегите от Монтана да се оставят да търсят и да молят къде да бъде диагностициран техния тежък пациент. Не на последно място – мотивът на тази болница, която като приеме един такъв пациент, задължително ще влезе в преразход“, каза той.
Според проф. Петров тези проблеми могат да бъдат решени чрез постигането на широк консенсус, в който определящи да бъдат няколко фактора – моделът на заплащането на спешните пациенти от Здравната каса, мнението на националните консултанти, както и на големите болници, които могат да подсигурят тази дейност. Навлизайки в детайли обаче той отбеляза, че в този случай ще възникнат редица въпроси, засягащи статута и нивото на компетентност на отделните болници. Като пример той даде III-то ниво на компетентност, каквото имат реанимациите и на големите областни болници, и на големите столични болници.
„Тези пациенти са проблем по отношение на диагностика, лечение, разход и изход от лечение. Въпросът е деликатен и е нужен регламент“, отбеляза министърът.
Проф. Петров се спря и на условията, в които са поставени спешните медици. По неговите думи те работят на много непривлекателно място и са буквално смазани. Той припомни, че в момента се осъществява проект за модернизация на спешна помощ и бе категоричен, че по този начин ще се подобрят както условията на работа, така и оборудваното. Също така върви процес за поетапно увеличаване на възнагражденията в спешните структури, информира още той. Министърът обаче призова към по-добро отношение спрямо спешните медици, защото те са буквално „смачкани“.
Невена ПОПОВА
