Новини - България

Мегакомисия ще контролира здравеопазването, евтините лекарства стават приоритет за касата
Прочетена: 440 пъти
Снимка: Pixabay.com

Предстоят големи промени в здравното законодателство, които ще проправят пътя на реформите в системата, замисляни от управляващите. Това става ясно от проект за изменения в основните закони, регулиращи системата - Закона за здравето, Закона за лечебните заведения, Закона за здравното осигуряване, Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, Закона за трасплантациите на органи, тъкани и клетки, а така също и в законите за съсловните организации на лекарите, зъболекарите, и медицинските сестри и акушерките. Същото се отнася и за законите за обществените поръчки и за приватизацията.

 

С промените водещо място в системата е отредено на нова мегаструктура с наименованието „Комисия за регулиране и контрол на медицинските дейности“, която ще бъде подчинена на министъра на здравеопазването.    

 

В по-голямата си част промените трябва да станат факт в най-близко време и да влязат в сила в началото на следващата година. Те ще се прокарат през Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2019 г. - един подход, който не е непознат, защото се утвърди като практика през последните години.

 

Един от основните акценти в измененията е новият начин на издаване на лицензи за дейност на болниците, за контрол, финансиране на дейността и реда за определянето им като университетски. Променя се начинът на водене на преговорите по Националния рамков договор (НРД) , нови моменти има и в сферата на лекарствената политика. Закриват се комисии, фондове и агенции към здравното министерство, като на тяхно място се създава нова мегакомисия с изключително големи правомощия. Тя ще носи наименованието „Комисия за регулиране и контрол на медицинските дейности“ и ще бъде подчинена на министъра на здравеопазването. Комисията ще бъде второстепенен разпоредител на бюджетни средства и ще се финансира от бюджета на МЗ. Предвижда се съставът й да е от шест души – двама лекари, двама юристи и двама икономисти, всички със стаж по специалността не по-малко от пет години, които ще се избират и освобождават с решение на Министерски съвет по предложение на министъра на здравеопазването. С промените се закриват редица структури към МЗ – Изпълнителната агенция „Медицински одит“, Изпълнителната агенция по трансплантация и Център „Фонд за лечение на деца“ (ЦФЛД), Комисията за лечение в чужбина (КЛЧ) и Центърът за асистирана репродукция (ЦАР) , като функциите на повечето от тях се поемат от мегакомисията, а тези на ЦФЛД и КЛЧ – от НЗОК.

 

В предлаганите промени е отделено значително място и на лекарствената политика, като в по-голямата си част идеите се базират на модела „ефективност – ефикасност“, многократно анонсиран в публичното простраство от управителя на НЗОК д-р Дечо Дечев. Водещ принцип при предписването на лекарства ще бъде насочен към това лекарите и зъболекарите да назначават медикамента или терапевтичния курс с най-голяма разходна ефективност, която според предложената дефиниция е „най-доброто съотношение между постигане на терапевтичен резултат от прилагане на лекарствен продукт/лекарствена терапия и разходване на средства от бюджета на НЗОК за същия продукт/терапия, при съпоставянето му с друг/и лекарствен/и продукт/и или лекарствени терапии, представляващи терапевтични алтернативи и заплащани напълно или частично от НЗОК“. Някои онкологични медикаменти за лечение в болничната помощ ще влязат в цената на съответната клинична пътека, а няма да се заплащат отделно, както е в момента. Предвижда се нов начин за заплащането на лекарства от здравната каса. НЗОК ще може да договори заплащане след отчитане на резултата от дадена терапия за медикаменти, за които е определено проследяване ефекта от терапията, а лекарства, за които в нормативната уредба е определено договаряне на отстъпки, които обаче не са договорени, няма да се плащат.

 

Променят се и някои срокове, в които даден медикамент може да влезе в Позитивния лекарствен списък. Така при подадено заявление за включване на нов оригинален медикамент Съветът по цени и реимбурсиране ще трябва да се произнесе в 6-месечен срок, а не в 3-месечен, както е в момента.

 

Сключването на Национален рамков договор ще претърпи много съществени промени. Според предложенията НЗОК, БЛС и БЗС вече ще договарят само цени, обеми, методики за остойностяване и закупуване на медицинска помощ и санкции. Промените в НРД пък ще се въвеждат с анекси, вместо всяка година да се подписват нови рамкови договори. Въвежда се изискване първият анекс да се сключи до 31 януари 2019 г. Ако анексите не бъдат подписани в срок, те остават да действат условията на предходните НРД. Когато се налага промяна в НРД поради законови изменения, то промените ще се определят с решение на Надзорния съвет на НЗОК, е отбелязано в проекта.

 

Интересна подробност е, че новата мегаструктура, която предстои да бъде създадена, ще има изключително големи правомощия, които ще се разпростират на практика върху целия здравен сектор. Тя ще регистрира, ще отказва или ще заличава регистрацията на всички видове лечебните заведения и ще поеме функциите на Изпълнителната агенция по трансплантация. По предложение на съсловните организации комисията ще утвърждава или променя правилата за добра медицинска практика и правилата за добра медицинска практика по здравни грижи. Тя ще осъществява и контрола по спазването им, отново съвместно със съсловните организации.

 

На комисията също така ще бъде поверен контролът върху цялостната дейност на лечебните заведения. Нейно задължение ще бъде да проверява съответствието на структурата, управлението, дейността и организацията на медицинското обслужване в тях с изискванията на закона. Тя ще проверява спазването на правата на пациентите в лечебните заведения, както и спазването на утвърдените медицински стандарти. В обсега на задълженията й ще бъде и контролът върху качеството на медицинското обслужване в съответствие с утвърдените медицински стандарти, а така също и спазването на утвърдените стандарти за финансова дейност от лечебните заведения. В нейните правомощия влиза и задължението да реагира на сигнали, свързани с медицинското обслужване и на сигнали за корупция, да предлага наказания и да прилага принудителни административни мерки.

 

Правомощия новата комисия ще има и по отношение на контрола по спазването на утвърдените фармакотерапевтични ръководства и извършването на оценка на ефективността на терапията.

 

Значителни промени се предвиждат в болничната помощ. Според предлаганите текстове нови болници ще се създават само след предварително съгласие на Министерския съвет. То ще се дава след оценка на потребностите на населението от медицинска помощ на базата на Националната здравна карта. Кандидатстващите ще трябва да представят информация за инвестиционните намерения, декларация за произход на средствата за реализирането им, информация за вида, структурата и предвиждания брой легла за болнично лечение и медицински дейности по видове и нива на компетентност на съответните структури, както и становище от съответната районна колегия на Българския лекарски съюз или на Българския зъболекарски съюз на територията на областта, в която се създава лечебното заведение. Разрешение или отказ за новото лечебно заведение пък МС ще издава в двумесечен срок, предвиждат промените. Частните лечебни заведения също ще бъдат обект на контрол от страна на мегакомисията. Нейната задача ще бъде да следи особено внимателно финансовите аспекти на дейността им. Според предлаганите промени всички лечебни заведения за болнична помощ, които получават финансиране от бюджета на НЗОК или от държавния бюджет ще бъдат задължени да прилагат утвърдения финансов стандарт за болниците.До този момент това изискване се отнасяше само за държавните и общинските болници. Предлаганият текст обаче се транспонира и по отношение на частните лечебни заведения, защото основното им финансиране се осигурава от НЗОК. За нарушенията във финансовия стандарт ще бъдат налагани санкции, а ако се повторят, ще може да бъде отнет лицензът на болницата. Това  право отново е вменено на комисията.

 

С проекта на частните болници се вменява задължението да извършват обществени поръчки. С промени в Закона за обществените поръчки частните болници се е определят като публични възложители и публичноправни организации по смисъла на Закона за обществените поръчки. Така те ще имат задължението да обявяват обществени поръчки, нещо което досега се отнасяше само за държавните и общинските болници.

 

Промени се предвиждат и със заплащането за дейността на лечебниците. В проекта се подчертава, че дадена дейност на болницата няма да бъде заплатена, ако е извършена от лекар, който не работи в болницата на основен трудов договор. Изключение се прави за специалностите вирусология, клинична микробиология, клинична паразитология, клинична патология и нуклеарна медицина. Към задълженията на болниците се включва и издаването на документ за всяка заплатена от пациент сума във връзка с лечението и обслужването му.

 

Частните болници пък вече няма да могат да имат статут на университетски - Министерският съвет ще предоставят на висшите училища правата на едноличен собственик на капитала на държавни болници, които имат договор за обучение със съответното висше училище, а статут на университетски ще се дава само на болници, които са собственост на университет.

 

Предлаганите промени ще бъдат обсъдени първоначално в Надзорния съвет на НЗОК, а след това ще бъдат внесени в парламента.

 

Невена ПОПОВА





Коментари

март 2024

ПВСЧПСН
    

Събития

Няма събития