Интервю -

Мариета Стойнева: Най-важна за изхода на лечението е вътрешната мотивация
Прочетена: 705 пъти

Лесно ли се преживява диагнозата "рак на кръвта", ако си млад и имаш мечти за бъдещето? Кога страхът от болестта може да бъде победен? С тези въпроси се обърнахме към Мариета Стойнева, пациент с Хочкинов лимфом, която участва активно в  кампанията „Животът със злокачествени заболявания на кръвта е възможен!“. Инициативата е част от събитията, които се провеждат у нас в рамките на Световния месец на злокачествените заболявания на кръвта - септември.   


 

Г-жо Стойнева, как болестта влезе в живота Ви?

 

- Беше преди 10 години, тогава бях на 25. Започнах лесно да се изморявам, имах чести изпотявания. Отначало мислехме, че е грип, но не след дълго се подуха лимфните ми възли. Така се озовах при хематолог, направиха ми биопсия и ми поставиха диагноза Хочкинов лимфом. Започнах да се лекувам в Клиниката по хематология на Александровска болница. 

 

Коя бе първата Ви мисъл, когато научихте, че страдате от заболяване на кръвта? 

 

- Казах си, че съм много млада, че ще умра, без да имам дете и тази мисъл ме изпълни със страх. Не бях завършила образованието си, а исках да уча и магистратура. Всичко в началото изглеждаше преобърнато, безнадеждно, без изход. Тогава се мобилизирах и за кратко успях да победя съмненията и колебанията си и да постъпя за болнично лечение.  Не отлагах, започнах веднага.    

 

Сега, 10 години по-късно, нито един от страховете Ви не се сбъдна. Как гледате на всичко, което Ви се случи оттогава да днес от дистанцията на времето? 

 

- Преживях няколко химиотерапии и 17 лъчетерапии. Мина време и изследването с ПЕТ-СКЕН показа, че болестта си е отишла. Бях си обещала, че като оздравея ще помагам на други като мен, защото знам със сигурност, че никой с тази диагноза не е обречен. Затова съм администратор на Фейсбук групата "Ракът е диагноза, а не присъда" с 4000 участници. Ако има нещо, за което бих искала да уверя всички, които страдат от онкохематологично заболяване, то е, че лечение има и те не трябва да се съмняват в това. Но най-важното за изхода от него е вътрешната мотивация. Всичко се постига и успехът става факт, когато има вътрешна мотивация. И, за да завърша, ще кажа пример със себе си. Преди 10 години бях изпълнена с отчаяние и страх, че няма да мога да имам дете. Днес съм майка на 4-годишно момиченце.

 

Невена ПОПОВА





Коментари

октомври 2018

ПВСЧПСН
    

Събития

Няма събития