България се нуждае остро от скринингови програми, които да извадят на светло хората с хепатит С. Голяма част от засегнатите не знаят това, защото болестта в началото протича безсимптомно. Те търсят помощ късно, най-често поради усложненията – чернодробна цироза или рак, които се появяват в напреднал стадий на инфекцията. Този извод прозвуча на пресконференция, организирана от Националното сдружение за борба с хепатита „Хепасист“ по повод предстоящия Световен ден за борба с хепатита, който ще бъде отбелязан на 28 юли.
„Можем да се гордеем с резултатите, които страната ни постигна през последните години в лечението на хепатит С. От 2016 г. у нас вече се прилагат най-съвременните безинтерферонови режими, чиято успеваемост е близо 100%“, подчерта доц. Йордан Генов от Клиничния център по гастроентерология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.
По думите му светът напредва с бързи крачки в тази област на хепатологията, като в практиката вече навлизат и нови пангенотипни терапии, т.е. лечебни режими без интерферони, които са доказано ефективни при всички генотипове на вируса на хепатит С. Първоначално у нас новите терапии бяха достъпни само за най-тежко болните в напреднала фаза на болестния процес, от март т.г. обаче всички с поставена диагноза могат да се лекуват с новите терапии, посочи доц. Генов. Той призова лекарите от гастрентерологичните центрове в страната да проявяват активност и без забавяне да насочват пациентите си за диагностично уточняване и лечение с безинтерферонови лекарства.
„Това, което ни липсва е организираният скрининг“, допълни хепатологът и се спря на икономическата ефективност на подобен подход: „С новите терапии ние лекуваме за много по-кратко време, с доказано добър резултат и 30% икономии на финансови средства. Ето защо призовавам да заложим на ранното откриване на болните, за да не губим хора, които са дошли при нас в късен стадий, когато успехът от лечението им е под въпрос, а изразходваните средства са много повече“.
Д-р Елена Тотева от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) информира:
„38 млн. лв. е изразходвала Здравната каса за безентерферонови лекарствени продукти през 2016 г., с тях са лекувани ограничена група пациенти – 411. Само за 5 месеца от началото на 2017 г. до края на май, след като достъпът е разширен, тази терапия е приложена на повече от 500 болни, а сумата, платена от фонда, е почти същата, поради постигнатите отстъпки в цената при преговорите“.
По думите й всяка седмица в Централното управление на касата постъпват по 50-60 документа на нови болни.
„Касата и преди плащаше за лечение на хепатита с други видове лекарства – интерферони, протеазните инхибитори. Средствата също не бяха малко, единствената разлика е, че тогава болните се връщаха втори и трети път, защото не бяха излекувани, докато сега това не е така“, обясни д-р Тотева.
Асоциацията за изучаване на черния дроб полага много усилия, за да има добра информираност на хората на всички нива за възможностите на новото лечение и неговите предимства. Това, което трябва да направим сега, е да постигнем общи действия, за да могат повече хора да дойдат навреме в нашите центрове, категоричен бе и проф. Красимир Антонов от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“.
Търсенето на ефективни решения, насочени към организиран скрининг и превенция на хепатит С инфекцията съвпада напълно с целите на Световната здравна организация (СЗО) в регионален и глобален план, посочи доц. Михаил Околийски от Националния офис на световната организация за България. Сега страната ни трябва да дефинира собствените си приоритети и да мониторира собствените си усилия по пътя към ликвидирането на хепатита, това е приоритет в дългосрочната цялостна политика на СЗО. Според заложеното в целите на организацията, до 2030 г. в света трябва да бъде постигнато намаление на новите случаи на хепатити с 90% и на смъртността от хепатити с 65%.
„У нас имаме отличен междуинституционален диалог, в който са ангажирани Министерството на здравеопазването, НЗОК, пациентски и неправителствени организации, така че трябва да обединим усилията си към изграждането на система за скрининг като част от национален план за борба с хепатитите“, обобщи доц. Околийски.
Председателят на Сдружение „Хепасист“ д-р Станимир Хасърджиев обяви, че организацията се ангажират да съдействат активно за постигането на тази цел, като първата стъпка ще бъдат скринингови акции за служителите на големи компании.
На 28 юли в Народното събрание ще бъде отбелязан Световния ден за борба с хепатита с участието на председателя на парламента Димитър Главчев, председателят на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова и народни представители. През септември предстои да бъде организирана кръгла маса, на която да бъдат обсъдени и приети стъпките към създаването на национална програма за борба с хепатитите. Журналистическата гилдия също ще бъде провокирана за активност и съпричастност към каузата – представителите на медиите вече са поканени да участват в конкурс, посветен на значението на скрининга за ранната диагностика на хора с хепатит С, съобщи д-р Хасърджиев.
Невена ПОПОВА
