"Хайде, дай да направим тази формичка!" – разнася се сладко девическо гласче на площадката от женска фигура, наведена над детенце в пясъчника.
Късата ефирна рокличка, с която е облечена, хваща окото, но разкрива леко шокираща картина - големи подути крака, отпуснати мускули, увиснала кожа, разширени вени и неприкрити със сутиен гърди, прозиращи през материята на дрехата.
Дамата кокетно отмята сребърната си коса и върху възрастното й лице грейва, но някак плашещо, сладникава усмивка.
"Хайде да скачаме сега! Хоп! Хоп!", понася се отново от сбръчканата й уста.
И цялото ѝ далеч не изящно тяло се „разчупва” в танца на меренге или салса - раменете и ханша играят, главата се клати, очите „стрелят” дяволито насам-натам.
"Господи! Това е баба в момичешка рокля! Тялото на старица с идентичност на девица ...", би си помислил всеки, обзет от логичното чувство на нелепост и неадекватност.
Ако обаче сте чели великолепното произведение на Оскар Уайлд "Портретът на Дориан Грей", в който главният герой изпитва панически страх от старостта, е по-вероятно да разпознаете сравнително популярния, но често неосъзнат "Синдром на вечната младост".
В психиката на хората с този синдром младостта придобива статут на абсолютна ценност, при което се обезценяват всички белези на зрелостта. Човекът с този синдром толкова се плаши от увеличаващите се години, че започва да се "защитава" с всички присъщи на младежката възраст атрибути - стил, дрехи, поведение, интереси. За този синдром често е характерна и т. нар. дисморфомания – неприемане на собственото тяло, водещо до безспирни пластични операции и корекции.
Любопитен факт е, че синдромът е "закодиран" в образа на злите мащехи от вълшебните приказки. Вещицата по правило е първа красавица, но изпада в панически страх от неизбежния сблъсък със старостта. В "Рапунцел", например, жената-вещица краде носещото младост бебе и полага неимоверни усилия да го задържи до себе си, за да не загуби младостта. Мащехата на Снежанка е готова да я убие, за да вижда красивия си образ в огледалото, а доведената майка на Пепеляшка се втурва да мери кристалната пантофка, независимо че времето ѝ на млада кандидат-булка отдавна е отминало.
Дали обаче "Синдромът на вечната младост" не е нещо повече от страдание на личността? Дали не сме пленници на модела "Какво ще си кажат хората?", който е виновен и за основния предразсъдък в нашето общество - "Трябва да съм вечно млад, за да бъда приет"?
Женското развитие е разделено на четири основни етапа със специфични характеристики за всеки един от тях:
- Момиче – инфантилност и асексуалност
- Девойка – инфантилност и сексуалност
- Зряла жена – сексуалност, продуктивност, творчество
- Старица – асексуалност, мъдрост
Преминаването от един етап към друг е свързано с психо-емоционално израстване, а не рядко и с трусове, които психолозите наричат възрастова криза. Често хората отхвърлят идеята за "порастването", защото го свързват предимно със "стареенето". Но когато преминат през това състояние с разбиране и позитивизъм и се оставят да го изживеят в дълбочина, се казва, че получават инициация. Това именно е приемането на новата идентичност и преходът към новата им социална роля.
Но как се случва естественото преминаване от стара идентичност към нова, след като в концепциите на българската жена няма ясно обосноваване за това?
В периода на комунизма тя трябваше да работи наравно с мъжа и докато жъне с комбайна да кърми невръстното си бебе. Днес обаче изискванията са още по-високи. На петнадесет години трябва бързо да порасте. На двадесет и пет вече трябва да е отговорила на социалните очаквания – работа, съпруг и деца. А след това от нея се изисква да "замръзне" и да бъде "Все така!", защото никой не иска "стари" продавачки, "стари" сервитьорки, секретарки, съпруги и прочие.
В народопсихологията ни това е свързано с нуждата на българската жена да отговори на очакванията за "все-" – всемогъща, всесправяща се и като следствие ... всевиновна.
Истината е, че никой не може да е "все така", ако се развива и се движи напред, защото движението предполага промяна. Швейцарският психолог Карл Густав Юнг отбелязва, че до средата на живота развитието е насочено навън, докато във втората половина – навътре. Съвремието обаче сякаш ни побутва да сме все "навън", във все по-голямо несъответствие с естествената ни вътрешна потребност. Изобилието от млади, отворени и сексапилни лица около нас (по телевизията и на първите страници на вестниците и списанията) са чудесен пример за това. В повечето случаи те вменяват страха и срама да изглеждаме прекалено "стари" пред останалите (близки, приятели, колеги и прочие). А това на свой ред поражда силен вътрешен конфликт между идентичността, изискванията на социума и реалността.
Тези конфликти са сигнал, че преминаването в нов стадий не се случва успешно – т.е. липсва своевременна инициация. Освен това се предполага, че трудностите, свързани с възрастовото израстване, отключват не само "Синдрома на вечната младост", но и редица от т. нар. женски проблеми - със сексуалността, създаването на партньорства, брака, репродуктивността, справянето с родителската роля, кризата на менопаузата и прочие.
За да не зацикляме в определен стадий на развитието, най-напред трябва да разбираме смисъла и задачите му. Да се радваме и да бъдем благодарни на етапа, който естествено ни поднася животът. Да извличаме най-ценното и най-смисленото от него, за да живеем в цялостност и хармония със себе си.
Ключът към нашата жизнеспособност е да усетим естественото послание и задачите на възрастта, дали това ще е детското любопитство и невинността на етапа "момиче", сексуалността на "девойката", увереността в женственността и продуктивността си на етапа "зрялата жена" или мъдростта на "елегантния" стадий. Като знаем цената си, обичаме се и се радваме на естествения ход на живота, трудно бихме се повлияли от натиска на капризите на пореден преходен моден повей.
В крайна сметка, колкото и да ни налагат някакви стандарти за красота и сексапил, няма нищо по-красиво от жена, адекватна на възрастта си и в хармония с годините.
Ирина ЯНЧЕВА-КАРАГЯУР
/консултант позитивна психотерапия/
Надежда МИЛЕВА
/позитивен психотерапевт/
* Коментарът е специално разработен за Redmedia. В текста са използвани идеи на авторите Г. Малейчук, Р. Ефимкина, В. Пропп, К. Юнг, Е. Ериксън и други.
