Всеки български гражданин да има своя електронна здравна карта и индивидуален пакет с направления за прегледи и изследвания, настоява предизборно медицинското съсловие.
В навечерието на изборите за 44-ото Народно събрание близо 2 500 лекари, фармацети, други медицински специалисти и представители на фармацевтичната индустрия виртуално отговориха на въпроса "Какво очаква медицинската гилдия от новите управляващи?" и дискутираха наболелите проблеми в здравеопазването. Дебатът по темата се проведе онлайн в периода 20-февруари - 20 март на платформата за професионална комуникация в сектора Credoweb.
По време на онлайн дискусията лекарите разговаряха с кандидат-депутати от ГЕРБ, БСП, ДПС Реформаторския блок и АБВ и ясно заявиха исканията си:
- Достойно заплащане на лекарския труд - лекарите с 2 специалности да бъдат стимулирани; педиатрите да получават повече, тъй като трудът им продължава и по домовете; да се въведе потребителска такса за деца
- Да се вдигне процентът от БВП за здравеопазване на 8%
- Да се реши въпроса с направленията (специалистите не искат да бъдат „крепостни“ на ОПЛ и искат свободен достъп до тях)
- Да се вземат мерки срещу застаряването на лекарите
- Да се сложи горна граница 1500 пациенти на джипи
- Да се изгради нова работеща система за ТЕЛК, за да се ликвидират опашките. Да се намали срока на експертно решение
- Медицинските сестри да получат възможност сами да се договарят със здравната каса, а не да ги назначават ОПЛ
- Да се въведат реални санкции за пациенти, които не ходят на профилактичен преглед
- НЗОК да отделя повече пари за доболничната помощ
- Да се оптимизира спешната помощ
Сред останалите искания на гилдията са демонополизация на здравната каса, изсветляване на доплащането от пациентите, преформулиране на клиничните пътеки или преминаване към диагностично свързани групи, промяна на ДДС ставката върху лекарствата, въвеждане на реална прогенерична политика и такса за обработка на рецепта.
Съсловието настоява още публичното финансиране в здравеопазването да достигне поне 6% от БВП или близо 6 млрд. лева. Финансирането на доболничната помощ да достигне 30% от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и все повече дейности да бъдат изнесени в доболничната помощ, но с ясно финансово обезпечаване.
Общопрактикуващите лекари искат също равен достъп до европейски финансови инструменти чрез безвъзмездни програми или безлихвени кредити за обновяване на медицинското оборудване в частните практики, финансово стимулиране на дейността на ОПЛ в районите с дългогодишен дефицит на здравно обслужване; въвеждане на единна щатна таблица на заплатите, съобразена с тяхната квалификация, опит и ниво на позицията, която заемат. В тази връзка беше посочено, че средната заплата на един лекар у нас трябва да е 3000 лева.
