Интервю -

Илиян Григоров: Брандът "Аджъбадем Сити Клиник" трябва да прехвърли пределите на България
Прочетена: 43827 пъти

Илиан Григоров е с 14-годишен опит в областта на инвестициите и финансовото консултиране в сектори като телекомуникации, медии и здравеопазване. Завършил е УНСС и има магистърска степен по международни финанси от университета в Амстердам. Освен това е дипломиран магистър по здравна администрация на университета в  Минесота, САЩ. В продължение на 8 години ръководи офиса на “Бедминстър Кепитал” (бивш “Сорос Инвестмънт Кепитал”) в България. Заемал е директорски позиции в “Евроком кабел”, “Диджитал Сити Медиа” (Хърватия), “Голдън Пейджис”, “Юнайтед Медикал” и “Юнайтед Здравно Осигуряване”. Доскоро беше изпълнителен директор и един от инвеститорите в групата „Сити Клиник”, но след присъединяването й  към турската болнична верига „Аджъбадем”, заедно с японската „Токуда Болница София”, беше избран за изпълнителен директор на новата структура  „Аджъбадем Сити Клиник”.

 

Ето какво разказа Илиан Григоров пред Red Media за бъдещето на най-новата и най-голяма частна болнична структура у нас.

 

 

Г-н Григоров, какви промени се случиха в двете най-големи частни болници у нас – „Токуда” и „Сити Клиник” след официалното им преминаване към турската верига „Аджъбадем”?

 

- Почти никакви промени не са се случили още. Болниците продължават да работят както досега и да предоставят същите услуги. Сключването на сделката съвпадна с новото договаряне с Националната здравноосигурителна каса, но и двете лечебни заведения подновиха взаимоотношенията си с нея и няма промени в начина, по който функционират.

 

Много болници се оплакаха, че след договарянето касата е „орязала” голяма част от леглата им. Как стои въпросът с „Токуда” и „Сити Клиник”?

 

- Има едно приложение 2Б, в което има посочен брой легла, по-нисък от линцензираните в съответното лечебно заведение, които са изчислени от НЗОК на базата на формула за използваемост на леглата за минали периоди. Това е нещо, което все още не знаем какви последици ще има върху дейността на болниците, но не планираме да намаляваме легла. Ние имаме определен брой регистрирани легла, които могат да се използват за частни пациенти, за пациенти по фондове или такива, дошли от чужбина. Просто отчитането към здравната каса ще бъде с една квота от тези легла, която не съвпада с пълния брой регистрирани легла.

 

Този факт няма ли да се отрази негативно на предварително изготвения финансов план по сделката?

 

- Доколкото ми е известно, формулата е базирана на 100% използваемост на леглата, а няма болница в света с такава използваемост. Постигането на пълна заетост, равномерно разпределена в рамките на деня, месеца или годината, е практически невъзможно. А от статистическа гледна точка, всяка използваемост по-голяма от 70-75% затормозява лечебните заведения и те започват да се задъхват. Освен това важно е не дали имаш креват, а медицинска сестра, която да се грижи за пациента, настанен на този креват.  Затова си мисля, че приложението на формулата ще е малко абстрактно.  

 

Беше обявено, че в структурата „Аджъбадем Сити Клиник” ще работят над 3000 души и всички ще бъдат поканени да останат в групата. На всички ли ще подновите договорите?

 

- Не се налага подновяване на договори, защото хората си имат съществуващи договори, които са валидни с всяко едно от 15-те дружества в групата. Всички са добре дошли да работят, пък и досега нямаме желаещи да напускат. 

 

Планирате ли промени в състава, в това число специалисти и шефове на клиники?

 

- Нямаме такива планове, тъй като кадрите, както в „Сити Клиник”, така и в „Токуда”, са с много силно пазарно присъствие. Може да се наложи засилване на определени звена, но не мога да кажа дали това ще засегне редиците на ръководния персонал, лекарите или старшите медицински сестри.

 

А нуждаете ли се от допълнителен персонал?

 

- Да, имаме остра нужда от медицински сестри. По предварителни изчисления цялата група „Аджъбадем Сити Клиник” работи с около 100-150 сестри по-малко, отколкото са ни необходими. В България има страхотен дефицит точно на тези кадри. Средната възраст е над 50 години, почти целият випуск от млади сестри напуска страната, трудът е много тежък, работи се на 12-часови смени, а балансът между личен и професионален живот е много сложен.

 

Как ще си осигурите нужните кадри при това положение?

 

- Търсим ги по всевъзможни начини – чрез обяви в медиите и с помощта на агенции за подбор на персонал. Разчитаме също на стажантските програми, през които в болниците от веригата се обучават студенти. Едно от нещата, които не се прави в България, а законодателството го позволява, са специализациите за сестри, подобно на тези за лекари – за хирургични, анестезиологични, онкологични и друг вид специализирани сестри. Като университетски бази и болници за специализация, имаме амбицията да работим за повишаването на авторитета и компетенциите на различните сестри. Естествено тази тясна специализация ще ги направи по-конвертируеми на пазари като Германия, Швейцария и Англия, където те традиционно отиват да работят, но въпреки това се надявам, че ще имаме какво да им предложим, за да ги задържим при нас.

 

Предстоят инвестиции в нова медицинска апаратура. Колко ще ви струват те?

 

- Не сме правили точни разчети на този етап, но мога да дам пример с болница „Токуда”, чиято база е над 10 години и действително има нужда, както от освежаване на сградния фонд, така и от подмяна на част от апаратурата. Говорим за голяма медицинска техника в областта на образната диагностика, лъчелечението, нуклеарната медицина, лапароскопската хирургия и други. Надявам се реално това да започне да се случва от догодина, тъй като в момента сме в процес на уточняване и дефиниране на обхвата на преоборудването, за да го заложим в бюджета за 2017-а.

 

Да очакват ли пациентите, че в резултат на направените инвестиции здравните услуги в болниците от веригата ще станат по-скъпи?

 

- Не, не би трябвало да поскъпнат. Услугите са резултат, както от системата на реимбурсация, така и от пазарното търсене и предлагане. Освен това ние инвестираме по-скоро, за да създадем устойчив растеж на медицинската дейност и да бъдем адекватни и съпоставими на болничния пазар, а не като самоцел, за да направим услугите си по-скъпи. Цената им все пак се формира преобладаващо от нивата на Националната здравноосигурителна каса.

 

Да, но доплащането може да е по-високо ...

 

- Доплащането е регламентирано в Наредбата за достъпа и дава сравнително ясно определен краен брой възможности за избор на екип, избор на лекар и прочие. Освен това правилата са еднакви за всички. Самата наредба не прави разлика между частни и държавни болници – всички работят при еднакъв регламент и избирателно могат да се възползват от опциите за доплащане.

 

Защо тогава в държавните болници по-рядко се доплаща, околкото в частните?

 

- Структурата на разходите е различна за отделните лечебни заведения. Някои преценяват, че не искат да им се доплаща, за да са по-конкурентни. Ако болниците не искат доплащане, то тяхната цена ще бъде по-ниска, съответно по-конкурентна за крайния потребител.

 

В тази връзка вече съществуват опасения, че мегаструктурата „Аджъбадем Сити Клиник” ще стане монополист на пазара, ще може да диктува цените и дори правилата на работа, а също така ще „изсмуква” парите на здравната каса. Какви са възможностите това наистина да се случи?

 

- В момента имаме 3 болници от общо около 420 в България. Как така ще изсмукваме публичния ресурс, не мога да си представя. От друга страна, ако наистина ще идват чак толкова много пациенти при нас, вероятно правим нещо добро за тях. В крайна сметка всичко това е в ръцете на регулатора  - Агенцията за защита на конкуренцията, и след като тя е преценила, че няма никаква опасност за влошаване на конкурентната среда в ущърб на пациентите в България, едва ли може да има поводи за съмнения. Освен това, ако сравним нашия пазар с този на мобилните оператори, където 8 млн. души се разпределят между 3 оператора и продължават да функционират в пазарна среда, става ясно, че нашият дял всъщност е нищожен.

 

Освен това има и нещо друго. Както в „Токуда”, така и в „Сити Клиник”, има сравнително висок процент пациенти, които не се възползват от услугите, предоставяни от Националната здравноосигурителна каса. Те се лекуват или като кешови пациенти, или като клиенти на доброволните здравноосигурителни фондове. В този смисъл това са хора, които облекчават обществения ресурс, защото иначе касата би платила за тях, а те са избрали да си платят сами. 

 

А ще успеете ли тогава да изпълните бизнес-плана си в условията на ограничения публичен ресурс в бюджета на здравната каса?

 

- Фискален натиск върху здравните системи има в цял свят, особено в страните, които са с по-развити икономики – предимно в Западна Европа и САЩ. И този проблем не е на „Аджъбадем Сити Клиник”, а на държавата като цяло. Затова в много страни се работи върху промяна на реимбурсната система, така че да се премине от съществуващите модели към заплащане за реален клиничен резултат. Това е възможно да се случи и у нас, а тогава търговският риск частично ще бъде прехвърлен от платеца - в случая НЗОК, върху изпълнителя на дейността. По този начин, ако ние си вършим работата добре, ще ни бъде заплатено, в противен случай държавата ще може да задържа част от средствата, за да поощрява едни ли други, които се справят по-добре с предоставянето на медицинска помощ.

 

Друг проблем в България е, че все още има диспропорционално висок брой на хоспитализации. Хората продължават да влизат в болница за неща, които в други държави са обект на извънболничната помощ. Най-скъпият начин да лекуваме пациент е като го вкарваме в болница. Това означава три смени лекари, три смени медицински сестри, денонощно всякакви режийни разходи. А пациентът по принцип би следвало да се чувства по-добре като е вкъщи, близо до близките си, отколкото да е в една институция, която колкото и добре да е оборудвана, все пак е враждебна среда, защото е болница.

 

Да разбирам ли, че ще се опитате да наложите амбулаторното лечение в България?

 

- Ние имаме интерес да лекуваме пациентите си амбулаторно. И за нас, и за държавата ще бъде по-евтино. Например, ако поддържаме дневен стационар, който работи по 8, 10 или 12 часа дневно, ще е много по-добре, отколкото да поддържаме 24-часово отделение, за което са необходими три пъти повече сестри.

 

В България освен недостига на кадри, съществува и друг проблем – че когато се въвежда нещо ново и непознато, обикновено няма кой да работи с него. Как ще се справите в тази ситуация?

 

- Нашите партньори от „Аджъбадем” имат най-големия симулационен център за обучение на лекари в региона, който е един от трите най-големи в Европа. Те са трейнинг център на производителя на робота „Да Винчи”, както и на много други производители на лапараскопска апаратура и медицинска технология. Това е изключително важно, защото купуването и инсталирането на машина не е гаранция за качество. При нас това ще бъде процес, предварително планиран така, че обучението на съответните кадри да предхожда пускането в експлоатация на нова апаратура, за да може в последствие тя да бъде адекватно обслужвана.

 

Какво предстои за мегаструктурата от тук нататък?

 

- Планира се разрастване и предефиниране на дейността. В момента работим в няколко града, но имаме желание да се разширим географски и да влезем на пазара на доброволното здравно осигуряване. Ще се опитаме да затвърдим пазарите, на които вече работим, и ще се стремим към създаване на интегрирана медицинска грижа, която да включва болнична и извънболнична помощ, заедно с продължително лечение. Във Варна, където имаме само амбулаторна дейност, например, искаме да влезем на пазара на болнични услуги, а в Бургас, където имаме болница, искаме да станем част от пазара на извънболнична помощ. В София пък искаме да имаме още по-широко присъствие, като на места, които са близо до пациента, планираме за разкрием амбулаторни практики. Става дума за медицински центрове в кварталите, които представят само извънболнична помощ и диагностични услуги.

 

Това ще наложи ли издаването на нови разрешителни за дейност и подписването на нови линцензионни договори с Министерството на здравеопазването?

 

- Ние сме в постоянна промяна в обстоятелствата по нашите лицензионни договори и регистрации, защото освен болници, ДКЦ-та и медицински центрове, имаме също аптеки за граждани и дружества за търговия с медицински консумативи. Но промяната в регистрацията и лицензите понякога се налага не само заради нашите бизнес намерения, но и заради промяна на определени нормативни актове, какъвто е случаят с Наредбата за спешността и стандарта за спешна помощ. Спешният център в болница „Токуда”, например, е от първо ниво на компетентност и има срок до края на годината да я повиши, за да отговори на новите критерии.  

  

Кога да очакваме новото лого?

 

- Надявам се до края на годината да бъде факт, но цялостната промяна е свързана с бюджета за следващата 2017-а. Самото рембрандиране ще се случи догодина, защото ще е свързано с не малко разходи. Преди това планираме да направим изследване на пазарната нагласа към брандовете на „Аджъбадем”, „Сити Клиник” и „Токуда”. И не толкова, за да избистрим новата си визия, а да знаем откъде тръгваме. И трите марки са много силни и се ползват с доверието на международни пациенти, затова се надявам, че официалният старт на новото лого ще бъде повече от обещаващ.  

 

Каква е личната ви амбиция като изпълнителен директор на най-голямата частна болнична група в България?

 

- Смятам, че безспорно трябва да сме избор №1 за българския пациент. Според мен имаме абсолютно всички предпоставки – и като репутация, и като клинично съдържание, да бъдем водещи в България. Медицината, която предоставяме, е на европейско и световно ниво, затова смятам, че брандът „Аджъбадем Сити Клиник” трябва да надхвърли пределите на България и да бъде припознаван като една сериозна водеща група в областта на здравеопазването в Европа. Това ще бъде възможност както за пациентите да получават висококачествена услуга, така и за нашите служители да имат една сигурна заетост с възможност за кариерно развитие и израстване в групата, както и достъп до най-съвременните медицински технологии и медикаменти. Така че да не им се налага да ходят в Англия, Германия или Швейцария. Личната ми амбиция е всичко това да се случи.

 

Слава АНАЧКОВА





Коментари

март 2024

ПВСЧПСН
    

Събития

Няма събития