Началникът на Военномедицинска академия (ВМА) генерал-майор член-кор. проф. Николай Петров в интервю за RED media.
Въпрос: Ген. Петров, от години слушаме от различни здравни министри какво трябва да се направи, за да се случи здравната реформа. В крайна сметка се случва така, че почти всяка една идея пропада. Същото се случва и сега с предложенията на здравно министерство. Кои от предлаганите промени в здравеопазването на вас ви се струват резонни и кои не?
Отговор: Според мен, елементарният анализ на ситуацията показва едно нещо, с което ще се съгласят всички субекти и обекти, участващи в тази система, наречена здравеопазване. А именно, че една много малка част са доволни от настоящото в здравеопазването, а над 90% от субектите са недоволни – пациенти, медицински персонал, ако щете и бизнесът. Ако изходим от това, можем да разгледаме 5 субекта. Първо - пациенти; второ - лечебните заведения и въобще медицинските кадри; трето - финансиращият орган Националната каса; четвърто - регулиращият орган Министерство на здравеопазването и пето - бизнесът – вносителите на лекарства, производителите на лекарства, апаратура и т.н. Ако тръгнем да разсъждаваме на тема здравеопазване, ние трябва да изследваме нуждите и мотивите в дейността на всеки един от тях и да намерим допирателната в техните желания. И тогава вече ще ни се изясни, според мен, накъде трябва да вървим. Следващият етап е в стъпките, по които трябва да минем, защото всеки един от тези субекти си има своите мотиви. Първият субект – пациентът, желае да бъде преглеждан и лекуван по всяко време, в най-добрите възможни лечебни заведения в страната, ако може и в чужбина, от най-добрите специалисти, т.е. той да има максимален достъп, и това да не бъде за негова сметка, защото той плаща здравни осигуровки. Второ, мотивът на медицинския персонал - от спешната помощ, джипита, болници, специализирани болници, университетски болници, е да работи и да няма търговски мотиви. Самата дефиниция на джипито „Едноличен търговец“ го кара да работи по правилата на търговеца. Дефиницията на лечебните заведения „Търговски дружества“ означава, че те трябва да съчетават хуманизъм, професионализъм, изчерпателност в лечението с търговския механизъм „стока – пари“. Много трудна, да не кажа неосъществима схема. Трето, финансиращият орган, в случая НЗОК - има мотив да харчи колкото може по-малко пари, защото това са парите на всички нас; колкото може повече да контролира разумното изразходване на финансовия ресурс за здравеопазване. От четвърта страна, регулаторният орган - Министерството на здравеопазването - трябва да отговори на законите за конкуренцията и да даде лиценз за работа на всяко ново високотехнологично лечебно заведение. В същото време обаче трябва да не увеличава и разхода, защото всеки нов субект означава нов разход. Нещо повече - механизмът, по който са поставени държавните и частните лечебни заведения, ако приемем, че е чисто пазарен, все още има някои ограничения, които не им дават възможност да бъдат изцяло конкурентни и да имат равна основа в тази среда. Интересът на петия субект – бизнеса, е да осъществява своята дейност и ако може, да я осветли до степен, че залагайки си нормалната общоприета печалба, да не се налага да я увеличава несъразмерно много, за да „мотивира“ определени специалисти, директори на болници или нива, по-високи от тях. В този смисъл, според мен, мотивът, който е заложен и в момента - да се гони оборот, да се гони бройка, да се предпочитат пациенти, които са без усложнения, които нямат да „излязат скъпо“ на лечебното заведение, води до съответните изкривявания в цялата система. Това е, което бих могъл да кажа за т.нар. реформа, защото тази дума я развяваме под път и над път, а реформата означава няколко прости неща – реформа на база, кадри, средства за работа – апаратура, медикаменти и т.н., и организацията на всичко това.
Въпрос: Така, както направихте анализа, смятате ли, че министерството върви в тази посока?
Отговор: Аз не мога да отговоря от името на министерството, защото сме подчинена структура. Министерството е над нас, а ние изпълняваме. Аз съм експерт, професионалист и винаги съм се държал така, защото мисля, че това е по-ценното.
Въпрос: Да минем тогава към Националния рамков договор, който така и не се подписа. Към края на миналия месец излезе информация от НЗОК, че е постигнато споразумение с Лекарския съюз в частта „Медицински дейности“. Седмица по-късно се проведе Събора на БЛС, на който лекарите взеха решение да не го подписват. Как това се отразява в частност на една толкова голяма болница като ВМА?
Отговор: Каквото за другите, това е и за нас.
Въпрос: Чисто финансово, имам предвид.
Отговор: Чисто финансово – ние не сме достатъчно финансирани като лимит от Касата и много рано ни свършват парите, които тя ни дава. Образно казано е „Даваме ви толкова пари и с тях осъществявайте дейност“. Като свършим тези пари, се налага да спираме приема на болни.
Въпрос: Миналата година имаше подобен случай.
Отговор: Да, юни месец спряхме. И сега бяхме на ръба – и януари, и февруари. Разберете ме правилно. Ние не сме болница, която да ходи активно да си търси пациентите. Има доста такива. Нас пациентите ни търсят, защото тук работят най-добрите специалисти в страната. В този смисъл сме търсена болница и дори без всякакви лимити ние понякога трудно можем да отговорим на този натиск на пациентите, защото не може да се оперира всичко, веднага и се налага да се прави и листа на чакащите. При нашите големи специалисти такава листа е имало винаги, защото пациентите държат точно конкретен специалист да направи манипулацията, тъй като са минали през няколко други и не са се получили достатъчно добри резултати. За януари направихме 350 хил. лв. дълг, което не са малко пари.
Въпрос: А за февруари?
Отговор: За февруари все още не е готов отчетът, но мисля, че долу-горе сме се вместили в лимита. Но за януари имаме преразход. И в този смисъл – накрая ние излизаме виновни, че правим дълг. Т.е. от една страна пациентите искат да се лекуват, ние можем да ги лекуваме, но от трета страна - лекувайки ги, ние инкасираме дълг. Това ни е проблем, ако сме по стария договор, защото за да работим без да се престараваме – в нормален ритъм, на нас са ни нужни още не по-малко от 800 хил. лв. Месечно или средно 900 хил. – 1 млн.лв., за да върви работата без трусове и всичко, което можем, да го свършим.
Въпрос: Но пак с листа на чакащите, предполагам. Макар че това не е нищо ново и го има във всички държави и реално в много по-големи мащаби.
Отговор: Точно така.
Въпрос: Как ви се струва решението на БЛС да не подпише НРД-2016? В обществото като че ли остана усещането, че не се подписва, заради пръстовия идентификатор.
Отговор: Аз не мога да влизам в детайли, защото това е решение на Събора на лекарския съюз. Не е добър знак неподписването на рамковия договор за едно или две неща, защото това означава тотален отказ на съгласие от страна на лекарското съсловие с това, което се предлага в този договор. В годините назад е имало и други такива случаи. Това не означава, че ще спре лечението на пациентите и дейността на лечебните заведения, но не е добър знак.
Въпрос: Имало е и служебно подписване.
Отговор: Да.
Въпрос: Какво ново се очаква да се случи във ВМА през тази година – като нови медицински дейности, обновяване на клиники и т.н.? Какво сте планирали? Нещо, което ще е в полза на пациента.
Отговор: Аз се радвам, че влязохме все пак в едно стабилно равновесно положение - болницата работи добре, както и структурите й в страната. Следващата седмица (23 март) ще открием в Банкя втората сграда на санаториума. Тя беше ремонтирана преди години, сега я дообзаведохме и създадохме много добри условия за пациентите. Този санаториум работи както с НЗОК по клинични пътеки, така и по програмите на НОИ.
Друго ново нещо – в края на месеца ще открием новия скенер във Варна. Планираме да закупим малко техника и ако можем да ремонтираме 2-3 клиники. Тук, както има много лъскави клиники и много добре направени, има и такива, които не са ремонтирани, откакто са били създадени.
Въпрос: Кои са тези клиники?
Отговор: Става въпрос за клиниката, където преди се помещаваше „Уши, нос и гърло“; клиниката по урология; бившата клиника по спешна неврохирургия; клиниката по неврохирургия; клиниката по съдова хирургия; аптеката; операционния блок; спешния център. Едва ли ще имаме средства за всичко това, но една – две, ако направим, ще е добре.
Въпрос: Предвидени ли са такива средства в бюджета или ще търсите финансиране по линия на оперативни програми?
Отговор: Кандидатстваме по оперативни програми, но първо, макар че се подготвяме много, не е сигурно дали проектите ни ще бъдат одобрени, и второ - това няма да стане толкова бързо. Така че аз се стремя през бюджета на Министерство на отбраната, чрез нашия, ако можем да реализираме някой от споменатите ремонти. Правят се разчети колко ще излезе и откъде можем да осигурим средствата.
Въпрос: Да преминем към една тема, която е актуална в цял свят – терористичните актове. До каква степен лекарите във ВМА са готови за реакция в такава ситуация? Провеждат ли се допълнителни обучения, допълнителна комуникация с ваши колеги от други държави, обмяна на опит?
Отговор: Тази готовност я поддържаме, а нашите специалисти бих казал, че са най-добре подготвените за реакция в такава ситуация – недай, Боже. Голяма част от тях са с военни специалности – военнополева хирургия, военнополева терапия, военна токсикология. Натрупаха голям опит в работата при мисии и в такива ситуации. Освен това, структурно са обособени в нашия Военномедицински отряд за бързо реагиране, който има ясна програма, ясен план за действие и в този ред на мисли се извършват съответните тренировки по график.
Визитка:
Генерал-майор член-кореспондент професор Николай Петров,д.м.н. завършва медицина във ВМИ – Варна през 1985 г.
Работи като клиничен ординатор (1989-1991г.), началник на Отделение по Анестезиология, реанимация и интензивно лечение – Военна болница, Бургас (1991-1992г.); ординатор, асистент, старши и главен асистент във ВМА – София (1992-2004г.).
От 2004 г. е началник на Катедра по Анестезиология, реанимация и интензивно лечение към ВМА. Заместник-началник по диагностично-лечебната дейност на МБАЛ – София към ВМА, от 2007 г. От 13 март до 29 май 2013 г. е министър на здравеопазването в състава на служебното правителство с премиер Марин Райков.
На 3 юни 2014 г. става началник на ВМА.
От 2008 г. е президент на Българското дружество по парентерално и ентерално хранене. От 2009 г. е президент на Дружеството на анестезиолозите в България. През май 2014 г. е избран за вицепрезидент на WorldSIVA (Световната асоциация по интравенозна анестезия).
