Липсата на регистри за злокачествени кръвни заболявания затруднява обобщаването на информацията и проследяването на резултатите от лечението на пациентите. Около този извод се обединиха водещи специалисти на пресконференция в столицата, на която бяха представени тенденциите в диагностиката и лечението на онкохематологичните заболявания.

„Реално ние не можем да кажем каква е заболеваемостта от отделните видове злокачествени кръвни заболявания, защото няма официални регистри. Ако имаше регистри, планирането на средства за диагностика и лечение би било значително улеснено“, каза председателят на Българското медицинско сдружение по хематология проф. Маргарита Генова.

По нейните думи сдружението се стреми да покрива тези празноти с данни от собствени наблюдения, но все пак е важно да не се забравя, че регистрите са приоритет на държавните институции, а самото сдружение няма нито ресурса, нито нормативното основание да реализира такава дейност.

„Принципно лечебните заведения са задължени да изпращат официална информация за диагностицираните болни със злокачествено заболяване заедно с епикризата в областните онкологични диспансери, които да я предоставят на Националния раков регистър, базиран в Специализираната болница за активно лечение по онкология (СБАЛО) в София. Не се знае обаче дали всички го правят“, подкрепи думите й националният консултант по хематология проф. Жанет Грудева.

Според нея, този начин на събиране на информация не предполага пълнота, защото при него не може да се създаде ясна картина на заболеваемостта от отделните видове злокачествени заболявания на кръвта. Промяна категорично е нужна, за да има една наистина пълна и прецизно събрана база данни, която да улеснява и лекарите, и здравните институции, категорични бяха онкохематолозите днес.

Невена ПОПОВА