Новини - България

Експерти: Паралелният износ у нас е едва 7-8% от целия пазар на лекарства
Прочетена: 252 пъти
Снимка: Pixabay.com

Няма и не може да има паралелен износ без паралелен внос на лекарства. В България системата за паралелен внос съществува от 2011 г. и е стартирала с 4 лекарствени продукта, като към днешна дата те вече са 107. Тези данни бяха представени на медиен семинар по темата за паралелната търговия с лекарства, организиран от Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства (БАРПТЛ). Според Антон Манолев, мениджър в „Бестамед“, темата не е достатъчно позната на българските граждани и е важно да се подемат инициативи, коитo да доведат до по-добра информираност на обществото, в това число и на медицинската общност. По думите му потенциалът за развитие на паралелния внос в България е голям и достигането на нива, като в западноевропейските държави – Германия, Дания, Швеция и Холандия, е една реална и напълно постижима цел.

 

„Паралелният износ у нас заема едва 7-8% от целия лекарствен пазар на страната с обем не по-висок от 200-250 млн. лв. В същото време процедурата за получаване на разрешение за употреба на лекарство от паралелен внос трае между 3 и 12 месеца, а следва и процедура по ценообразуване в Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, която е твърде бавна“, изрази мнение Антон Манолев.

 

"Три са големите митове за паралелната търговия с лекарства и хората трябва да са наясно, че тези твърдения са заблуди“, каза Хайнц Кобелт, гост-лектор и директор в Европейската асоциация на еврофармацевтичните компании.

 

По неговите думи на първо място сред тя е внушението, че паралелната търговия с лекарства облагодетелества само богатите държави в Европейския съюз (ЕС). Втората заблуда е заложена в твърдението, че паралелният износ създава недостиг на лекарства и лишава по-бедните пациенти от достъп до необходимото им лекарствено лечение. На трето място се нарежда митът, че посредством паралелния износ в законната верига на лекарствосннабдяването навлизат и фалшифицирани лекарства. Като пример за благоприятно повлияване на вътрешни пазари Хайнц Кобелт посочи Чехия и Полша, в които след навлизането на паралелни търговци, цените на много лекарства са се понижили значително.

 

„Съществуват много доказателства, които потвърждават тезата, че паралелният износ не води до недостиг на критично важни лекарства Така например силно развити в иконоическо отношение държави като САЩ и Швейцария са изработили и оповестили публично официални доклади за такъв недостиг, дължащ се точно на отсъствието на паралелна дистрибуция“, каза Хайнц Кобелт.

 

В същото време по думите му липсите могат да се дължат на причини, свързани с лекарствената безопасност или на производствени проблеми. Той подчерта, че именно недостигът поради производствени проблеми е станал причина Европейската агенция по лекарствата още през 2011 г. да създаде специална работна група, фокусирана точно в тази област.

 

„Нивото на паралелна търговия с лекарства в Европа е стабилно вече над 5 години. 4,5 млн. евро е общият обем на вноса, което е по-малко от 3% от пазара на фармацевтични продукти“, обясни експертът.

 

В допълнение той посочи, че паралелната дистрибуция се регулира от правилата на добрата дистрибуторска и производствена практика, а дистрибуторите, които преопаковат се лицензират като производители и са притежатели на разрешения за производство. Между 120 и 140 млн. опаковки на година е броят на паралелно дистрибутораните лекарства в Европа.

 

Изграждането на устойчива информационна инфраструктура между отделните заинтересовани страни, както и предстоящото въвеждане на европейската система за верификация на лекарствата са изключително важни предпоставки за ритмичното снабдяване с медикаменти и преодоляването на недостига им на европейско и национално ниво. В сщото време това е и път към справянето с проблема за фалшивите лекарства и нелегалния внос, категорични бяха лекторите в семинара.

 

Невена ПОПОВА





Коментари

март 2024

ПВСЧПСН
    

Събития

Няма събития