Ако не се предприемат адекватни мерки, системата за обществено здравеопазване е заплашена от срив до 5-10 години. За това алармира директорът на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) доц. Христо Хинков на кръгла маса в Народното събрание на тема "Здравето на българите през 21-ви век - тенденции и предизвикателства".
От 2011 г. насам е налице сериозен спад във финансирането на национални програми за обществено здраве, посочи доц. Хинков. Той уточни, че преди 7 години за тази цел са инвестирани 7,4 млн. лв., докато през 2016 г. средствата са намалели до 2,8 млн. лв. Освен недостатъчно финансиране или изобщо липса на такова, проблем е твърде късното предоставяне на определените финансови средства – обикновено към края на годината. Според доц. Хинков, това не води до ефективно изразходване дори на недостатъчния ресурс. Много често дейностите се определят от експерти на средно управленско ниво без предварително широко обсъждане, а изпълнението на програмите няма системен и устойчив характер.
По думите на директора на НЦОЗА осезателен е и отливът на специалисти - работещите в Регионалните здравни инспекции (РЗИ) са намалели от 3300 през 2011 г. на 2500 през 2015 г., като основната причина е заложена в ниското заплащане в сравнение с останалите структури в здравния сектор. Същото се отнася и до останалите центрове в структурата на здравното министерство - Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ), Националния център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ) и Националния център по наркомании (НЦН).
Разходите за лекарства и болнична помощ надвишават чувствително тези за извънболнична помощ и медикодиагностични дейности, посочи още доц. Хинков и подчерта, че цялата система е насочена изключително към лечебната дейност, но процесът на активно лечение не е обвързан с получените резултати и липсва проследяване на пациента във всички етапи на лечението. Ръстът в здравноосигурителните плащания основно е за сметка на увеличението на парите, давани за лекарства - само за периода от 2006 г. до 2017 година нарастването е с 300% при медикаментите за домашно лечение и 250% при онколекарствата. В същото време недостигът на средства за профилактика става все по-осезаем.
„Инвестирането в общественото здраве трябва да се разглежда като инвестиция в здравето и благосъстоянието на цялото население“, заяви доц. Хинков.
На форума бе представена и дейността на НЦЗПБ в контрола на инфекциите за опазване на общественото здраве. Директорът на центъра проф. Тодор Кантарджиев бе категоричен, че е преодолян спадът в имунизационния обхват на децата от 2015 година. Той припомни тежката ситуация с безпрецедентното разпространение на морбили през последните две години в страните от Европейския съюз и подчерта, че България е единствената страна, която успя да ликвидира бързо и без тежки последици вносното огнище на болестта.
Според изнесените данни на дискусията демографските процеси у нас се характеризират с трайни тенденции за намаляване на броя на населението и неговото застаряване. Основни причини за това са ниската раждаемост, нарастването на смъртността и емиграцията на значителна част от младите хора. След 2009 г. се наблюдава намаляване на раждаемостта в България, която е по-ниска от тази в Европейския съюз (ЕС). На 1000 души у нас през 2016 г. са се родили 9.1 деца, а средно в ЕС – 10.1. В същото време проблем за страната ни е високото ниво на смъртността. След 1964 г., когато е регистрирана най-ниската стойност на общата смъртност в страната (7.9‰), показателят трайно нараства. През 2016 г. общата смъртност е 15.1 на 1000 души, а за ЕС тя е 10.0 на 1000 души. Продължава да е висока и детската смъртност, независимо от изразената тенденция към снижаване с малки колебания. Въпреки това тя остава почти два пъти по-висока, отколкото в ЕС. Изразено в цифри това означава 6.5 на 1000 живородени деца у нас, а в ЕС – 3.6 на 1000 живородени деца.
Текущите разходи за здраве нарастват в цяла Европа, затова става все по-важен проблемът за ефективното им и икономически целесъобразно изразходване, подчерта доц. Михаил Околийски, експерт по обществено здраве от Офиса на Световната здравна организация (СЗО) за България.
"За периода 2001-2015 г. парите за здравеопазване у нас са нараснали с 450%. Ръстът на тези разходи обаче основно е за сметка на нарастването на разходите на НЗОК – 707%, докато разходите на републиканския бюджет и общините не се променят съществено", каза доц. Околийски. В същото време докато в страните от Европейския съюз нивото на хоспитализациите през годините си остава една постоянна величина, то у нас то непрекъснато нараства и е почти двойно по-високо в сравнение със средното за Европа", посочи експертът.
Участниците в дискусията се обединиха около извода, че e необходимо устойчиво развитие на системата на обещственото здраве, за да бъдат променени трайно негативните здравно-демографски показатели на българската нация.
Невена ПОПОВА
