Новини - България

Експерти: 10% от бюджета за здравеопазване да е за психично здраве
Прочетена: 135 пъти

Нарушаването на човешките права и неприемливите условия, разпокъсаните грижи и липсата на съвместно планиране и отчетност са сред проблемите и предизвикателствата в предоставянето на психичноздравни услуги в България. Това се посочва в доклад на Европейската психиатрична асоциация (ЕПА) от началото на м. ноември 2018 г., който съдържа основни препоръки за психиатричното обслужване в България. Документът бе представен от националния консултант по психиатрия проф. Дроздстой Стоянов по време на кръгла маса на тема: „Психиатрията в България – предизвикателства и перспективи“. Форумът се проведе по инициатива на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) и под патронажа на Комисията по здравеопазването към 44-ото Народно събрание.

 

Международните експерти от ЕПА посетиха страната ни през месец юли т.г., като визитата им включваше работни срещи и дискусии в Министерството на здравеопазването (МЗ) и НЦОЗА. Докладът е изготвен на база на наблюденията на експертите върху историята на психичноздравните услуги в България, правната рамка и икономическите показатели на страната ни, инфраструктурата и работната сила в тази област и с оценките на СЗО за психичноздравните услуги у нас. По време на визитата си представителите на ЕПА посетиха също Клиниката по психиатрия към УМБАЛ „Александровска“, Клиниката по психиатрия към МБАЛНП „Св. Наум“, Държавната психиатрична болница „Свети Иван Рилски“, Центъра за психично здраве „Никола Шипковенски“, Центъра за психично здраве – София област и Центъра за психосоциална рехабилитация „Слатина“.

 

В доклада на експертите са констатирани финансови проблеми, както и проблеми, свързани с персонала. От ЕПА установяват също, че има липса на консенсус между заинтересованите страни, както и негативни обществени нагласи към промени в организацията на психичноздравните грижи, които се отчитат като добра причина необходимата промяна да бъде избягвана. В доклада се посочва още, че е налице маргинализация на психиатрията като медицинска специалност.

 

В своя доклад ЕПА препоръчва да се определи национален клиничен ръководител с изпълнителна оперативна отговорност и власт за вземане на решения за програмата за реформа. Той трябва да бъде избран съвместно от МЗ и Министерство на труда и социалната политика (МТСП) и да докладва директно и на двамата министри.

 

Също така експертите препоръчват да се създаде национална работна група под председателството на националния клиничен ръководител, която да ръководи и изпълнява програмата за реформа.

 

Според ЕПА трябва да се отделят 10% от бюджета за здравеопазване за психично здраве и да се увеличат заплатите на квалифицирания персонал, като същевременно се подобряват чрез обучения уменията и моралът на работещите в сферата.

 

В реформата успоредно с научните и професионалните организации трябва да се включат пациентските и семейните сдружения, казват още експертите. Според техните препоръки трябва да се осигурят различни, но еднакво хуманни и висококачествени среди за грижи за всички пациенти с психични заболявания, включително за старост и детска психиатрия, зависимости, умствено увреждане и съдебна психиатрия.

 

Важен аспект е и преодоляването на страха, че реформата ще доведе до намаляване на средствата за психично здраве, включително закриване на болнични легла. От ЕПА препоръчват и да се изпълняват национални планове за преодоляване на дискриминацията и подобряване на отношението към хората с психични заболявания, както и за подобряване на имиджа на психиатрите и всички работещи в областта на психичното здраве.

 

Международните експерти съветват и да се обърне внимание на подобряването обучението по психотерапия и психосоциални интервенции, както и значително да се увеличи броят на обучаваните във всички психиатрични специалности, включително детска и съдебна психиатрия.

 

Не на последно място е и извършването на перманентен мониторинг на напредъка в реформата на психичноздравните услуги в България. От ЕПА препоръчват да се определи метод, основан на доказателства, за измерване на качеството на услугите и резултатите от програмата (например продължителност на престоя, разходи за грижи, качество на обслужване) и на ниво пациент (например възстановяване, удовлетвореност, маркери за социално приобщаване).

 

Доц. д-р Христо Хинков, директор на НЦОЗА, представи дейността на Центъра за повишаване на капацитета на специалистите от първичната извънболнична медицинска помощ в България за превенция и ранно откриване на психичноздравни проблеми. В тази връзка НЦОЗА стартира поредица от обучителни семинари за общопрактикуващи лекари, психолози и социални работници от цялата страна. Сред темите са: психичното здраве като част от общественото здраве; депресия, тревожност и самоубийство; епидемиология на хроничните незаразни болести и др. Предвидено е и обучение за журналисти на тема „Извори и измерения на психиатричната стигма”. Семинарите са в рамките на проект „Повишаване на капацитета на специалистите от първичната здравна помощ в България за ранно откриване и превенция на психичноздравни проблеми”, подкрепен от СЗО с финансиране от Германия.

 

В заключение д-р Даниела Дариткова, председател на Комисията по здравеопазването, посочи, че психиатричната помощ в България се нуждае от организационно и финансово укрепване, а решаването на натрупаните проблеми може да се постигне чрез обединяване усилията на отговорните институции, медицинските специалисти и неправителствените организации за формиране на правилните политики, които да гарантират навременна, съвременна и комплексна медицинска помощ на пациентите с психични заболявания.





Коментари

февруари 2019

ПВСЧПСН
    
   

Събития