Популярното, но твърде скъпо за българските стандарти съхраняване на стволови клетки от пъпна връв при раждането на бебе е напълно ненужно. Твърдението е на експерти в областта на трансплантациите и хематологичните заболявания.
"В частните банки се изследва само количеството на стволовите клетки, не се правят генетични изследвания и след години може да се окаже, че човек си съхранява клетки с генетични заболявания", коментира пред журналисти д-р Пенка Ганева от Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания (НСБАЛХЗ).
От друга страна родилките у нас не подписват съгласие, че стволовите клетки могат да се използват за други пациенти при съответни заболявания, както е в най-големите банки за кордални клетки във Великобритания и Испания, допълни д-р Ганева.
"Личното ми мнение е, че събирането на стволови клетки от пъпна връв в българските частни банки е чиста комерсиализация", категорична е тя.
Освен частни, по света и у нас съществуват и публични банки за стволови клетки и разликата между тях е в начина, по който ги обработват и съхраняват, уточни и проф. Магарита Генова, ръководител на Лабораторията по хематопатология и имунология в НСБАЛХЗ.
"В публичните банки всички стволови клетки освен за количество и годност, се изследват и за тъканна съвместимост - формулата на тъканна съвместимост. И могат веднага да бъдат потърсени за трансплантация от други пациенти. Докато тези в частните банки априори не могат да бъдат включени за търсене, защото не се знае каква е тяхната характеристика – те са замразени само за потенциални лични нужди", разясни експертът по онкохематология.
Единствената обществена банка за стволови клетки в България се намира в Клиниката по имунология на болница "Александровска". В допълнение структурата поддържа регистър на около 1200 възрастни донора с определена формула на тъканна съвместимост. Материал от тях не е събиран, но те присъстват в международните регистри и са заявили готовност да бъдат дарители при нужда.
Трансплантацията на стволови клетки засега е един от най-ефективните методи за лечение на хората с онкохематологични заболявания, в това число лимфоми, левкемии и мултиплен миелом. Проблемът е, че терапията не е подходяща за всеки пациент, заради общото му здравословно състояние и тъй като трябва да се изпълни условието за тъканна съвместимост със стволовите клетки на донора.
За изминалата 2015 г. в България са направени общо 88 трансплантации на стволови клетки – 77 автоложни със собствен материал на пациента и 11 алогенни с клетки от донор (чужд или родствен). Година по-рано трансплантациите са били 80, от които 64 автоложни и 16 алогенни.
За сравнение в света годишно се извършват около 50 000 трансплантации на стволови клетки, като 53% от тях са алогенни, а 47 на сто – автоложни. Половината от общия брой трансплантации се правят в Европа, 28% - в Америка, 19% - в Азиатския регион и само 3% в Източния средиземноморски регион.
Въпреки твърде ниската активност на България в този процес в сравнение с останалите държави от бившия социалистически блок, страната ни е част от статистиката за европейския регион.
