"Очаквам да възникнат много проблеми с въведеното изискване за касовите бележки. Само по себе си то няма разумно основание и ние, общопрактикуващите лекари, много бихме искали да знаем кой е направил това безумно предложение и кои са мотивите за това. Защото ние бяхме представили аргументите си против много преди законът да бъде грасуван."

Така председателят на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ) доц. Любомир Киров коментира пред Redmedia заложеното изискване в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на Националната здравоосигурителна каса (НЗОК) за 2018 г. в отчетната докумантация на прегледаните пациенти да бъде вписван и номера на фискалния бон за потребителската такса, която при пенсионерите е в намален размер от 1 лв. 

"Много мои колеги, както и аз, имаме вписани в пациентските си листи наши близки - съпрузи, деца, възрастни родители и роднини. Съвсем естествено е да не вземаме от тях потребителска такса, просто защото са наши близки хора. Сега, при така наложеното изискване за касовите бележки, ние ще трябва да издаваме бон без да сме получили парите и това на практика означава, че сме принудени да отчитаме фалшив бон, защото нямаме реален приход. Преглед обаче има", коментира доц. Киров един от аспектите на създадената ситуация.

По неговите думи особено притеснителен е фактът, че под претекст да бъде подобрен контрола на касата лекарите се натоварват с допълнителна административна работа, затрупват се с ненужни отчети и бумащина, което им пречи да извършват нормалната си лечебна дейност. 

"Ако някой иска по-добър контрол, то най-простият начин е да изиска данните за потребителските такси директно от НАП, тъй като е добре известно, че нашите фискални устройства са свързани с приходната агенция", подчерта председателят на НСОПЛБ.

По неговите думи друга много съществена подробност, която обаче се пренебрегва е изначалният смисъл на потребителската такса, който вече се е изгубил.

"Замисълът бе тази такса да служи от една страна за съфинансиране на лекарските практики, а от друга - да има възпиращ ефект по отношение прекомерното потребление на здравни услуги. Също така тя бе обвързана с размера на минималната работна заплата. Задавате ли си обаче въпроса от колко години размерът на таксата не е променян, въпреки, че минималната работна заплата се повишава всяка година?", риторично попита доц. Киров.

По неговите думи едно много елементарно сравнение може да помогне, за да се достигне до същината на проблема - само за 2 години цената на билетчето в градския транспорт в София бе повишена от 1 лв. на 1,60 лв.

"Това не направи особено впечатление и не предизвика кой знае каква обществена реакция. В медицината обаче винаги се предпочита да се играе на тънката струна и да се внушава на хората, че тези мерки са важни, защото водят до някакъв резултат в тяхна полза и интерес", коментира още председателят на НСОПЛБ. 

"Никъде в закона не пише, че касовата бележка е отчетен документ. За нас лекарите отчетният документ е амбулаторният лист с неговия уникален номер и ние спазваме изискването да го попълваме и отчитаме пред касата. Всичко останало е една измислица, лишена от логика, но тя стана факт с подкрепата на депутатите в последния момент при гласуването на закона. Сега обаче трябва да се търси начин за излизането от този хаос и е редно депутатите да поправят грешката си.", каза в заключение доц. Любомир Киров.        

Невена ПОПОВА