Интервю -

Доц. Христо Хинков: Психичните разстройства са по-чести сред мигрантите
Прочетена: 101 пъти
Снимка: Redmedia.bg

Преди дни Националният център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) организира семинар за журналисти на тема „Извори и измерения на психиатричната стигма“. Сред дискутираните теми бяха честите психични разстройства в България, стигмата спрямо засегнатите и етиката на говорене за психичните проблеми, човешките права на психично болните.

Какво е отражението на глобализацията върху психичното здраве? Как ни влияят новите технологии и социалните мрежи? И как заиграването с расизма и даването на повече права на едни групи хора за сметка на други се отразява на психиката ни? Отговор на тези въпроси даде пред Redmedia доц. Христо Хинков, директор на НЦОЗА.


 

Доц. Хинков, какво е отражението на глобализацията върху психичното ни здраве?

 

- Глобализацията е съвременен феномен, обусловен от много фактори – икономически на първо място, научно-технически и т.н. Хората стават все по-мобилни, има все повече възможности да се контактува с други етноси, култури, цивилизации и т.н. Това определено създава различна нагласа у хората, като цяло. Как се променя психичното здраве на отделните общности, които влизат в процеса на глобализация, е трудно да се каже. Това е дълга тема, но, така или иначе, има промени. Те донякъде са положителни, защото хората разбират, че живеят заедно на едно и също място, на една планета и че трябва да примирят различията си, които преди са водели до войни и конфликти. От друга страна, има риск от унификация на вкусовете, на стила на живеене, на ежедневни дейности, ако щете, защото в крайна сметка научно-техническата цивилизация предполага едни и същи продукти, които се ползват от всички хора, а те унифицират и вкусовете. Тези различия, които са били и в основата на спецификата на културите, също могат да изчезнат в бъдеще.

 

- По време на семинара споменахте, че психичните разстройства се срещат по-често при мигриращите хора. Т.е. търсещите работа и нов живот в чужбина всъщност са тези, които след време получават по-често психични разстройства, така ли?

 

- Да, така е. Това е доказано. Има изследвания, че случаите на шизофренни разстройства сред мигранти в Холандия, мисля беше, са повече, отколкото сред останалата популация.

 

- На какво се дължи това?

 

- Шипковенски, един голям български учен, има изследвания в областта на това, че се създават психози поради незнание на езика. Езикът като бариера за пълноценно общуване може фактически да се окаже и в основата на шизофренното разстройство. Ако има предиспозиция, разбира се. Ако има готовност в личността, защото някои хора се интегрират перфектно в чужда езикова култура. Има и такива, които не могат да преодолеят езиковата бариера, което е свързано и с много, много други пречки.

 

- Натрупване на стрес.

 

- Натрупване в крайна сметка на стрес, на неудовлетвореност и т.н. Това са проблеми от общ характер навсякъде, в целия свят. Като се добавят незнанието на езика, миграцията. Мигрантите срещат съпротива и от страна на местното население. Има хиляди други проблеми, с които се сблъскват. Изследването на тяхното психично здраве в бъдеще ще бъде много голямо предизвикателство и трябва да се работи в тази посока и да им се помага.

 

- Как се отразяват на психиката ни непрестанният достъп до интернет, социалните мрежи и пристрастеността ни към телефоните?

 

- Психиката на модерния човек се променя и той става все по-алиениран. Алиенацията е свързана с депресията, между другото, и затова очакванията са в следващите десетилетия депресията да бъде на първо място по заболеваемост за целия свят. Причината е загубата на живия контакт между хората, който се опосредства чрез социалните мрежи и чрез интернет пространството, чрез мобилните приложения и т.н. Все повече навлизаме във виртуален свят, във виртуално съществуване. Има и симптоми на това – например някой ученик влиза в гимназията и изпозастрелва всички свои съученици, защото в играта, в която той е потопен изцяло, това се случва абсолютно безболезнено. Губи се връзката между реалност и виртуална реалност. Това е опасен феномен. Трябва да се борим срещу него най-малко чрез въздействие в училищната среда. В училищата трябва много сериозно да се работи срещу ползването на социалните мрежи и стоенето там, защото тези чатове подменят истинския жив контакт с другия човек и това може да доведе до много тежки психически разстройства.

 

- До какви разстройства?

 

- Доказано е, че може да се стигне дори до шизофрения. Една от теориите е, че загубата на контакт с другия човек или нарушаването на връзката „аз-ти“ е в основата на шизофренните разстройства. Теорията е, че контактът с другия осъществява всъщност личността. Ако аз не разговарям чрез моя език, не влизам в контакт с другия жив човек, с другия субект, аз съм изолирано самотно създание, което може да се разболее точно от факта, че е самотно.

 

- Може ли да се направи изводът, че технологиите и виртуалният свят, в който живеем, ни правят всъщност несоциални същества?

 

- Точно така. Това е подмяна на истинското общество. Истинското общуване между хората се подменя и опосредства чрез технологиите.

 

- Имате ли информация дали в българските училища се работи срещу дългия престой и пристрастяването към социалните мрежи?

 

- Не. Не съм сигурен, че изобщо се работи системно в тази посока. Има много други важни, належащи теми, които трябва да се вкарат в училищата. Темата за насилието. Темата за сексуалното възпитание. Темата за толерантността. Темата за наркотиците. Всичко това трябва да бъде част от образователните програми. Провеждат се кампании, но те не са достатъчно. Необходимо е устойчиво образование чрез образователните програми. Защото ако те се прегледат внимателно – сега навлизам в друга област, но ми се струва, че има доста излишен материал, който се учи в училище и след това се забравя. Той може да бъде заменен с тези много важни теми, за да се предотвратят феномените, които наблюдаваме в зряла възраст.

 

- Как виждате ролята на родителите в този процес, тъй като все по-често наблюдаваме как на децата им се връчват телефони и таблети от много малка възраст, за да не занимават родителите си?

 

- Това е масово явление. Родителите връчват един компютър на детето, някаква електронна игра и го оставят, за да могат свободно да си живеят живота, да не се занимават с него и да го учат. Това е абсолютно погрешно.

 

- По този начин не се развиват ли уменията на децата да боравят с новите технологии?

 

- Никакви умения не се развиват. Доказано е, че дори детето да може да се справя много добре с една игра или с интернет пространството, това въобще не развива неговия интелект. Напротив, има опасност от инфантилизация, от забавяне на развитието. Човешкият мозък се развива комплексно именно чрез общуването с други живи субекти, а не с изкуствена програма – всичко там е схематично, символно, не може да замени реалната действителност. Живият човек не може да бъде подменен от технологиите.

 

- Преди дни Адидас обявиха, че изтеглят от пазара чисто белите си маратонки заради обвинения в расизъм. Това непрестанното говорене, че към една група хора се проявява расизъм как се отразява на представите и психиката на останалата част от обществото?

 

- Много трудно се поддържа баланс. Когато си казал един път, че трябва да се бориш срещу дискриминацията на определен тип хора, ти трябва да поддържаш това нещо до степен, до която тези дискриминирани хора стигнат твоето ниво на развитие и възприемат твоите ценности. За съжаление, понякога тези бивши дискриминирани групи започват да предявяват искания за права, които са повече от тези, които са ги освободили, така да се каже, от дискриминацията. Затова може да се приеме, че носенето на бели маратонки е всъщност расизъм, което са пълните глупости на катастрофиралия според мен либерален модел в Европа. Правата на човека са универсални, но не са водещи във всяка една ситуация, защото понякога се получават парадокси. Тези права трябва да бъдат винаги съобразени с общността. Затова е казано „Не прави това, което не искаш да ти бъде направено на теб“, което означава, че винаги си в общество, винаги си в система и не може да имаш универсални права, които да пренебрегват всички останали права на другите. Те трябва да бъдат съобразени и в този смисъл има някакъв лимит.

 

- В този ред на мисли – става ли европейското общество все по-дискриминирано вследствие на непрестанното съобразяване с културата, желанията и възприятията на бежанците мюсюлмани?

 

-Да. Ориана Фалачи пише много по тази тема. Това е много голям проблем наистина, който обаче според мен се използва спекулативно за политически цели. Аз мисля, че има такива популистки правителства в Европа, които се появиха и използват политически именно този реален факт. И наистина, бивши дискриминирани групи започват да предявяват прекалено много изисквания за права, които не са съобразени с правата на другите. Липсва баланс. Строят се много повече джамии, отколкото има нужда, и това се вижда. Това обаче се използва от популистки десни режими, които търсят политически дивиденти.

 

- Как се отразява това на психиката на всички останали хора, на европейците?

 

- Губят ориентация европейците. Започват да изпадат в състояние на безперспективност и разочарование от бъдещето. Все по-малко европейци са оптимисти за бъдещето. Това е проблем. И може да се отрази и на психичното здраве.





Коментари