Интервю -

Доц. Хариета Манолова: Вече говорим на един език със света за аутизма
Прочетена: 48695 пъти

Точно преди месец Клиниката по детска психиатрия "Св. Никола" към столичната УМБАЛ "Александровска" се похвали с официалното въвеждане на уникален инструмент за диагностика на аутизъм при децата под 3-годишна възраст. Симптомите на този вид разстройства вече ще бъдат по-лесно различими не само за детските психолози, но също за педиатрите и личните лекари в цялата страна. Всички те бяха включени в поредица професионални обучения, осъществени по проект „Развитие на ефективни програми за ранна диагностика на децата с аутизъм в България чрез прилагане на международни стандартизирани инструменти”, финансиран по Програма БГ 07 „Инициативи за обществено здраве“ на Министерството на здравеопазването, която се осъществява с финансовата подкрепа на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 г.

 

За "тайните от кухнята" на самия проект и на метода за ранна диагностига на аутизма разговаряхме с  клиничния психолог в Клиниката по детска психиатрия в "Александровска” доц. Хариета Манолова.

 

 

 

Доц. Манолова, защо осъщественият проект е уникален за България?

 

- Той е естествено продължение на нашата работа в Клиниката по детска психиатрия на "Александровска" болница. Преди десетина години участвахме в международен проект с университета на Льовен в Белгия и успяхме да стандартизираме тук, в български условия, много ранен инструмент за оценка на когнитивното, социо-комуникативното, социо-емоционалното и психо-моторното развитие. Това позволи на психолозите да правят своеобразна снимка на развитието на деца под 2-годишна възраст и то с акцент върху силните им страни, т.е. нещата, които те могат, което е основа на една бъдеща интервенционна програма. Такава е и световната тенденция. Счита се, че на тази възраст развитието е най-бурно, а ако се установят проблеми от аутистичния спектър и веднага се започне работа с децата и родителите, прогнозите за бъдещото развитие са най-благоприятни.

 

Трудно ли се диагностицира заболяването при толкова малки деца?

 

- Разбира се, освен това е много голяма отговорност. Според психиатричните стандарти в нашата страна диагнозата се поставя при пълен консенсус от екип специалисти след като се направи подробна оценка на развитието от клиничен психолог и подробна анамнеза от детски психиатър. В по-късна възраст се включва и логопед, който се насочва не само към развитието на речта, която обикновено липсва, но и въобще към възможностите за комуникация на детето.

 

За съжаление в България има много малко специалисти, които се чувстват уверени и подготвени да работят с най-ранната възраст. Малко са дори психолозите, които познават в детайли най-ранното детско развитие в бебешката възраст от 0 до 3 години. Много често, например, аутизмът се бърка с емоционалната депривация – онова психологично състояние, което настъпва при децата, които са изоставени от майките си и настанени в домове. За тях това е много тежък травматизъм и много често поведението на такива бебета прилича на разстройство от аутистичния спектър. Истината е, че трябва много опит, за да се разграничат двете състояния в най-ранната възраст.

 

Ще придобият ли българските специалисти необходимия опит с обученията по програмата за ранна диагностика на аутизъм? 

 

- Определено, това е най-силната страна на програмата – че обучихме не само медицински специалисти и психолози, но и немедицински кадри. Освен това изключително ценно е, че се сдобихме с два много важни инструмента за диагностика на аутизма, които са "златен стандарт" в света за поставяне на тази диагноза. Единият – ADI-R, представлява диагностично интервю, което съдържа стандартизирани въпроси и се прави по един и същи начин в целия свят. Другият – ADOS-2, е тест за наблюдение на поведението и включва голям контейнер с играчки и предмети, които ни помагат да разиграем различни стандартизирани ситуации, които провокират аутистично поведение. Ценното да притежаваме тези инструменти е, че ставаме част от световната общност и можем да си говорим на един език с нея. Специалистите по света също ползват тези инструменти и особено, когато става въпрос за научни изследвания или споделяне на клиничен опит, данните в тях вече ще бъдат сравними и приложими за България. 

 

Кой е най-специфичният белег, който може да "издаде" наличието на аутистично разстройство в първите години от живота?

 

- Има един много интересен феномен, характерен за най-ранната възраст, под една годинка, който изследваме по време на психологичната оценка - "перманентност на обекта". Това е първият когнитивен конструкт, върху който се гради бъдещото мислене, първата „представа“. Например, ако не искате едно бебе на 6-8 месечна възраст да пипа нещо, достатъчно е да го покриете с кърпа – тогава то смята, че е изчезнало и губи интерес, започва да си играе с нещо друго. След една годишна възраст обаче децата вече знаят, че топката, която се е търкулнала зад шкафа е там, въпреки че не я виждат, и сами отиват да си я вземат. Ето това е "перманентност на обекта" – представата за нещата и съзнанието за тяхното съществуване дори когато са извън нашето полезрение. За съжаление при аутистичните деца това изостава и понякога се развива чак към 4-годишна възраст и това се дължи на нарушената комуникация с другите, включително и с майката.

 

Каква е разликата в  развитието на децата, диагностицирани по-рано?

 

- Огромна е разликата. Колкото по-малки са децата, толкова по-малко психични защити са изградили и по-лесно могат да привикнат към общуването, към комуникацията с хора и се адаптират по-лесно към различните групи, към които принадлежат. Работата с родителите на аутистичните деца също е много важна, защото това са семейства, които са много наранени и също имат нужда от помощ, за да разберат и да приемат диагнозата на своите деца. Проблемът с общуването винаги е на лице при децата с аутизъм, винаги има задръжка и нежелание да влязат в контакт, но колкото по-рано се приучат да участват в общи дейности с възрастни, да влязат в детска група или да посещават детско заведение, толкова по-подредено и съответно е тяхното поведение.

 

Кои симптоми би трябвало да са сигнал за родителите, че се нуждаят от консултация с детски психолог?

 

- Дори от най-ранна възраст детето аутист се държи по по-особен начин, защото връзката между майката и детето аутист е нарушена, поради съпротивата му към общуването. Аутистичното бебе, например, не реагира като другите бебета с оживление и радост, когато майката влиза в стаята. То си е самодостатъчно – занимава се с нещо друго, заглежда се в странични неща, които го интересуват повече от присъствието на възрастния. Ако гушнете едно здраво бебе, то заема линията на тялото ви и се гушва, докато аутистичното бебе не иска да ви докосва, седи по един  особен изкуствен начин, не насочва главата си към вас, а в другата посока. Това не значи, разбира се, че винаги се касае за аутизъм, но всякакъв тип поведения, които не са присъщи за децата на определена възраст, са сигнал и е добре да се направи консултация със специалист.

 

В по-голяма възраст типични за аутистичните деца са речевите проблеми. Те по принцип проговарят по-късно, именно поради нарушената  интеракция с майката и близките. Проговарянето като цяло се случва или ехолално – т.е. повтаряйки фрази, които са свързани или не с контекста, или аграматично – дълго време говорят за себе си в трето лице. Много често аутистичните деца проговарят на английски. Особено ако гледат или слушат чуждоезични канали по телевизията. Тъй като английската реч не е фонът, който се чува около нас и децата нямат чувството за инвазия, както възприемат желанието на другите да общуват с тях. Това на практика им служи като преграда между тях и околните. Разбира се, с аглийския не бива да се прекалява, но е добър знак, защото когато детето проговори на английски, след това по-лесно ще се научи и на български.

 

В публичното пространство съществуват доста митове за причините и възможните терапии при аутизъм. Кои са най-нетрадиционните практики за справяне с проблема?

 

- Много родители налагат на децата си безглутенова диета, тъй като смятат, че това подобрява развитието на аутистичните деца. Проблемът е, че заради тази диета не пускат децата си да посещават дневните центрове и да се работи с тях, защото там децата се хранят с обща храна. В крайна сметка детето остава само вкъщи в една аутистична симбиоза с майката обикновено, не общува с никого и задържа развитието си, заради диетата. А всъщност за аутистичното дете е мното добре да бъде в дневен център от смесен тип, защото общуването с деца с други проблеми може да му е от полза. Например, децата със синдром на Даун са много топли и контактни и могат да научат детето аутист на емоция и комуникация. Докато аутистичните деца пък имат специфични интереси – някои са свързани с цифрите, други с буквите, обичат да редят пъзели, конструират сложни фигури и могат да бъдат полезни за връстниците си със синдром Даун като стимулират когнитивното им развитие. Така че те са си взаимно полезни и мисля, че това е по-добрия вариант, отколкото аутистичните деца да се изолират в групи от деца само с тази диагноза. 

 

Слава АНАЧКОВА





Коментари

септември 2020

ПВСЧПСН
 
    

Събития

Няма събития