Кои са най-честите летни инфекции? Каква е профилактиката срещу тях? И трябва ли ваксините да бъдат задължителни? На тези и други въпроси отговори пред Redmedia доц. Атанас Мангъров, началник на Първо детско отделение към СБАЛИПБ “Проф. Ив. Киров” ЕАД – София.

Доц. Мангъров, какви са най-честите инфекции през лятото, от които лекувате пациентите в Инфекциозна болница?

- Най-разпространени са вирусните чревни инфекции, характерни за лятото – ентеровируси, аденовируси, ротавируси. Лятото е сезон, когато децата не посещават училище, но ходят на море, планина, на лагери – места, където се събират големи групи от хора и започват да обменят всякакви вируси. 

Каква е профилактика срещу тези вируси?

- Единствената съществуваща специфична профилактика е за ротавирусните ентерити. Ваксината е включена в имунизационния календар, но не е сред задължителните. Тя не е свързана с инвазивна манипулация, дава се през устата, но често родителите изпадат в размисъл. Значителна част от децата, които лекуваме в болницата, не са ваксинирани срещу ротавирусите. За аденовирусите и ентеровирусите няма такава профилактика чрез ваксина и предпазването е единствено с добра лична хигиена. Това, разбира се, е само пожелание, тъй като човек не може да се изолира от света наоколо.

Можем ли да спестим тези вирусни летни инфекции на децата и да ги предпазим?

- Рано или късно те ги изкарват. Специфична профилактика има само за ротавирусите. Добрата лична хигиена помага – но това е все едно да карате автомобила си и да спазвате правилата, а наоколо да има един куп „джигити“, които карат  като диви.

Морето утежнява ли ситуацията с летните вирусни инфекции?

- Морето е хубаво нещо. Има разбира се рискови фактори – събират се много хора на едно място. В морските курорти или села, които са предвидени за 2-3 хил. души, а се събират по 20-30 хил. души, и понякога се получават пробиви в хигиената и се създават условия за разпространение на инфекции.

Как ще коментирате актуалната тема за ваксините и спора за това дали да бъдат задължителни?

- У нас ваксините са задължителни, но на думи. Няма механизъм, по който този, който не иска да се ваксинира, да бъде наказан. Правени са опити хора да бъдат глобявани, но делата падат в съда по чисто формални, юридически причини. В повечето европейски страни ваксините са формално незадължителни, но съществуват други законови изисквания, с които те на практика стават задължителни. Терминът, който се използва за ваксините  е „universal“ т. е. за всички, безплатно. Не е задължително да си ваксинираш детето, но на практика трудно можеш да го запишеш в детска градина, училище. Съществуват и успешно се прилагат административни мерки, които са не по-малко успешни от една псевдозадължителност, каквато е при нас. Не мисля, че хората там са много по-съзнателни от нас. Просто са поставени при условия, които създават затруднения, ако детето не е ваксинирано. Въпреки това и в Западна Европа процентите на ваксинално покритие постоянно спадат. Доказателство за това са взривовете от морбили в Италия и Германия, случаят на дифтерия в Испания и пр. Мисля, че рано или късно терминът „задължителни ваксини“ ще отпадне. Задължителността е лоша от гледна точка на това, че не знаем колко са ваксинираните и колко не са ваксинирани, тъй като цялата тежест по отчета и наказанията пада върху личните лекари. Има много случаи, в които децата се ваксинират само по документи „виртуално“, за да се избегнат наказанията.  Реално не се знае кое дете има имунизации и кое няма.  Затова, когато се появиха случаите на морбили, имаше страх, тъй като по документи всички бяха ваксинирани, но болни имаше. Ако  нещата се поставят такива каквито са, ще се види голия ни задник. Хубаво е човек да знае, че има гол задник и да се опита да го покрие - да вземе мерки, вместо да си слага смокиново листо. От тази гледна точка нашата политика на щрауса не е удачна, защото държавата не е наясно какво става с имунизациите. Трябва да се знае как стоят нещата и да се вземат мерки.

Как може да се регулира тази ситуация и какви мерки да се вземат?

- На много от нашите студенти, когато отидат да учат в чужбина, им правят тестове, за да проверят дали са реално ваксинирани. Няма друг възможен начин да се проследи кой е имунизиран и кой – не.

Защо е важен колективният имунитет?

- Има малък процент деца, които по една или друга причина не могат да се имунизират. Когато другите са ваксинирани, пазят и тях.  Освен това ефективността на една ваксина е в най-добрия случай между 95-96%. Ако в едно училище има 100 деца и се ваксинират всички, съществува шанс 4-5 да не развият имунитет, въпреки, че са имунизирани. В случай, че в същото училище половината деца не са ваксинирани, вече има опасност 50 от неимунизираните плюс 2-3 от децата неизработили имунитет, да се разболеят. Това многократно увеличава риска от епидемия. Ако това се случи сред заболелите, може да има и такива, които са ваксинирани, но неразвили имунитет.

Разкажете за случая на момченцето от Лом, което почина мълниеносно?

- Става въпрос за свръхостър менингококов сепсис. Менингококовите инфекции са почти толкова разпространени, колкото и другите инвазивни инфекции - хемофилусните  и пневмококовите. Всяка година има определен брой случаи. Особеното на тези случаи е, че става въпрос за здрави и добре хранени и гледани деца. От свръхостър менингококов сепсис не се разболяват деца, които са хипотрофични, слаботелесни и недохранени.  Това е хиперреакция на имунната система. За съжаление, това е заболяване, което се развива за часове. Когато се появи, протича с нарастващ буквално пред очите хеморагично-некротичен обрив по кожата и бързо развитие на инфекциозен шок. Децата  загиват в рамките на 24 часа. Става въпрос за микроб, който се среща в носоглътката на много хора и понякога се активира. В повечето случаи предизвиква менингит, който се лекува с всичките му рискове и възможни последствия. Свръхостър менингококов сепсис се развива в малка част от случаите. Приблизително като при джакпота в лотарията е -  всички играят, един печели, но тук е наобратно. За профилактика на менингококовите инфекции съществуват ваксини. У нас едната е налична - за А, С,Y ,W 135 групи менингококи, които са причина за 20-30% от случаите, другата е регистрирана, но още не се внася – за менингококи група Б, които са около 70% от случаите. Тя е върхово постижение във ваксинологията. Ваксината за менингококи група С е задължителна в повечето западноевропейски страни и САЩ, а тази за менингококи група Б, въпреки високата си цена, от 2 години насам се прилага на всички деца от 2-месечна възраст във Великобритания.

Ваня КОСТОВА