Интервю -

Дончо Барбалов: Ще защитаваме интересите не на общинските болници, а на хората, които живеят в София
Прочетена: 1069 пъти

В края на миналата седмица Столичният общински съвет прие бюджета на Столична община за тази година. В него отново са предвидени средства за реализация на общински програми за скрининг и превенция, а отскоро се лансират и нови идеи за стипендиантски програми за медицински специалисти. В каква посока ще се развива здравеопазването на столичния град? Отговор на този въпрос търсим от ресорния заместиник-кмет на София Дончо Барбалов.     


 

Г-н Барбалов, нека започнем с най-приятната новина – само преди дни в АГ болница „Шейново“ се родиха близнаци, a появата им на бял свят се дължи на помощта на Програма „Ин витро“ на Столична община. Как ще се развива тя занапред?

 

- Да, щастливи сме, че децата, родени с финансовата помощ на Столична община по програмата за инвитро с донорски яйцеклетки стават все повече. Вече имаме 5 момчета и 4 момиченца.

 

От старта на програмата в края на 2015 г. всъщност са минали малко повече от 2 календарни години. Трябва да уточня, че не всички двойки ни уведомяват дали ин витро процедурите са успешни, това е много личен въпрос. Одобрените до момента семейства са 62, а кандидатствалите са 70. Знам, че трудно се намират донори, защото условията към тях са много.

 

И тази година Столичният общински съвет гласува финансиране със 70 000 лв. за донорската ин витро програма. Дано помогнем на още повече семейства да се сдобият с дете. Условията за кандидатстване могат да се видят на сайта на Столична община на https://www.sofia.bg/web/guest/programms-invitro.

 

София се развива динамично, населението расте, респективно – нараства и потребността от медицински услуги. Адекватна ли е в момента инфраструктурата на столичното здравеопазване?

 

- В Столична община непрекъснато работим за укрепване на общинските лечебни заведения за доболнична и болнична помощ. Извършен беше подробен анализ на състоянието на всяко от дружествата - финансовите резултати, вида на предлаганите медицински услуги и тяхното качество, наличието на конкурентни лечебни заведения в района. На тази база бяха определени мерки за укрепване на тези лечебни заведения, които нямат алтернатива в съответния район и съществуването им е абсолютно необходимо за гражданите. Всяка година Столична община отделя около 9-10 млн. лв. от своя бюджет за дофинансиране на здравни услуги в общинските болници, които не се покриват от НЗОК. Знаете, че болниците не могат да връщат здравно неосигурени пациенти, нямат право да отказват лечение на спешни случаи, а разходите за доставчици, персонал, електричество и отопление се трупат и трябва да се плащат. 

 

Кои лечебни заведения можете да посочите като успешни – такива, които стоят стабилно на пазара на здравни услуги, и кои се намират на другия полюс – там, където проблемите са много и трябва да се търсят по-добри решения?

 

- Както казах, беше направен обстоен анализ на състоянието на всички общински лечебни заведения. На тази база бяха взети и съответните мерки. През изминалата година Столичният общински съвет (СОС) е гласувал над 1 млн. лв.  за инвестиции в общинското здравеопазване, като се дава сериозен превес на доболничната помощ. Общо за последните 2 години с решения на СОС са осигурени близо 3 млн. лв. за ремонти и ново медицинско оборудване.

 

Отпуснати бяха заеми в размер на над 1,3 млн. лв. за укрепване на доболничната помощ в районите, където има нужда от общинско лечебно заведение - например за няколко диагностично-кинсултативни ценрове - ДКЦ 30, ДКЦ 29 и ДКЦ 16 (което се намира в болницата в Кремиковци) бяха отпускани заеми за плащане на сметки за парно, ток или за медицинска апаратура.  

 

На други места, където има много частни лечебни заведения и не е необходимо непременно да има общинско ДКЦ,  се взе решение за закриване на губещите дружества. Такива са ДКЦ 10, Медицински център 16 (до Министерството на земедевието, горите и храните), МЦ 4 и МЦ- Банкя. 

 

С решение на СОС се премина и към сливане на медицински център „Св. Лука“ с ДКЦ 17, които всъщност са разположени в една сграда.

 

Обстоен анализ беше направен и на всички общински болници в София. Заедно с директорите работим по укрепване на дейностите, които са важни за обслужването на гражданите и където общинската болница има предимство спрямо други лечебни заведения в София. 

 

Там, където се прецени, че дейността не е на достатъчно добро ниво се взимат мерки за преструктуриране. Например във Втора многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) беше закрита АГ клиниката, а с решение на СОС бяха обединени Втора МБАЛ и Пневмо-фтизиатричната болница. Така се осигурява по-добро обслужване на пациентите, тъй като сградата на пневмофтизиатрията беше много неподходяща за такъв тип лечение. От друга страна се стремим да намалим разходите чрез оптимизация на двете структури.

 

Стимулираме инициативността на всеки ръководител, чието здравно заведение кандидатства по различни европейски и други програми за постигане на европейско качество на здравното обслужване.

 

Известно е, че недостигът на медицински специалисти става все по-осезаем у нас. Отнася ли се това и до столичните лечебни заведения?

 

- Проблем с недостига на лекари, медицински сестри, акушерки, лаборанти има навсякъде в страната – както в общинските, така и в държавните лечебни заведения. Затова търсим различни начини за привличане и задържане на медицински специалисти. Предстои Общинският съвет да обсъди нашето предложение за стипендиантска програма за медицински сестри. Ако тя бъде успешна, може да направим предложение за стипендиантска програма и за лекари.

 

Трябва да уточня, че заплатите в общинските лечебни заведения не се определят от общината, а от директорите на болниците на базата на финансовото състояние на дружествата.

 

Друга мярка, която предприемаме съвместно с Общинския съвет, е да стимулираме общинските болници да стават университетски. Имаме вече решение на Общинския съвет Първа МБАЛ да стане университетска болница и тя да сключи договор с Варненския медицински университет (МУ). Надяваме се и други наши болници да го направят. Това ще даде възможност за професионално и научно развитие на лекарите и ще ги стимулира да се задържат на работа в общинското здравеопазване.

 

Преди дни се появи информация, че търсите контакти с Факултета по обществено здраве на столичния Медицински университет за съвместна програма, която да стимулира обучението на медицински сестри специално за нуждите на столичните лечебни заведения, сега Вие го потвърждавате. Има ли вече развитие тази идея?

 

- Да, както споменах, предстои да се обсъди финансирането на стипендиантска програма. Според подготвения работен вариант, 10 души, които учат за медицински сестри или акушерки ще получават стипендии по време на обучението си. Тяхното задължение ще е след завършването да работят поне 3 години в общинско лечебно заведение.

 

Не е тайна, че местата в столичните детски заведения не достигат, също така все още няма развита система за профилирани ясли и градини – за деца с диабет, с астма и други хронични заболявания. Ще има ли промени в тази посока?

 

- Трябва да уточня, че към Дирекция „Здравеопазване“ са само самостоятелните детски ясли. Детските градини, в това число и тези с яслени групи, са към дирекция „Образование“ и по тази причина въпросът трябва да бъде отнесен към тях. Към настоящия момент от всички 24 самостоятелни детски ясли в София, една е специализирана за деца с увреден слух – това е детская ясла №35 „Вълшебство“. В нея освен медицински сестри и помощен персонал, какъвто има във всички детски заведения, има назначени и сурдопедагози.

 

Столичната „Спешна помощ“ - какво е състоянието й днес? Има ли кадрови дефицит, постъпват ли желаещи да работят в нея?

 

- Спешната помощ е ангажимент на държавата, а не на общините . Естествено, ние работим много тясно с тях. По Националния проект за спешната медицинска помощ, който се подготвя, също сме предоставили 2 места – едното в Банкя, другото в Нови Искър, за да има изнесени пунктове за спешна помощ.

 

И един по-специфичен въпрос. До този момент все още не е решен проблемът със спешната очна и ушно-носно-гърлена помощ. Единственото лечебно заведение, в което се осъществява тя денонощно и в празнични дни е столичната Университетска болница за активно лечение (УМБАЛ) „Царица Йоанна“ и работата им е изключително натоварена. Ще има ли промяна, защото е очевидно, че за един двумилионен град това не е достатъчно?

 

- Отново се връщаме към въпроса за спешната помощ, който е в прерогативите на държавата. Мога единствено да кажа, че Столична община е инвестирала в медицинско оборудване на европейско ниво за клиниките по очи, уши, нос и гърло, например в Първа градска болница. Очното отделение там разполага със съвременна апаратура за ултразвукова диагностика на окото, компютърна периметрия, пахиметрия, авторефрактометрия, безконтактно измерване на очното налягане, флуоресцеинова ангиография и модерни лазерни апарати при вторични „пердета“ и за лазерна фотокоагулация на ретина. Тези отделения работят много добре и са търсени от гражданите.

 

През последните години СО изключително успешно развива Програмата за скрининг за рак на млечната жлеза. Какви са резултатите до този момент и какво е нейното бъдеще?

 

- Три поредни  години  Столична община участва в организирането на скрининг за рак на гърдата, като осигурява от общинския бюджет по 350 000 лв. годишно. За 2018 г. отново Общинският съвет гласува финансиране на тези прегледи. Програмата поетапно обхвана преподавателския и непедагогическия персонал в общинските училища и детски градини, в детските кухни, яслите, училищните здравни кабинети, културни институти, заведения за социални услуги. През миналата 2017 г. бяха включени и работещите в общинските транспортни дружества. Само през м.г. от плануваните 10 963 души, бяха прегледани  7058 жени.  Резултатите са: в 23 случая категорично беше установен карцином на гърдата, при 52 жени находките са съмнителни за злокачественост и лекарите назначиха допълнителни изследвания и биопсия. В 2323 случая бяха открити доброкачествени заболявания на млечната жлеза.  

 

През тази година освен за рак на млечната жлеза сред работещите жени, предвиждаме да се организира и скрининг за рак на простатната жлеза, който да обхване мъжете в общинските транспортни дружества. Това е също значимо социално заболяване, което ако се хване в ранен етап е напълно лечимо.

 

Имате ли някакви специфични инициативи за превенция на заболяванията, свързани със замърсеността на въздуха в столицата, извън приетите вече мерки, като например използването на „зелен билет“?

 

- Въпросът за замърсеността на въздуха е отговорност на всички граждани на София. Всички мерки, които взима общината всъщност са и вид превенция на заболяванията на дихателната система. Но те едва ли ще бъдат високо резултатни, ако столичани не откликват на призивите в дните с висока запрашеност да ползват градски транспорт. Както и тези, които си палят камината защото „е по-уютно“, да се топлят на ток, за да не увеличават замърсеността на въздуха, който самите те дишат.

 

И като заключение Ви моля да обобщите – коя е за Вас ключовата дума, определяща най-добре насоката на развитие на столичното здравеопазване и Вашите усилия?

 

- Може би думата е „Грижа“ – грижа за гражданите на София. Ние не се грижим за общинското здравеопазване като общински лечебни заведения, а за здравния статус на всички граждани на София.

 

Столична община ще има свой представител в работната група, която ще работи по новата Здравна карта на България, като там ние ще защитаваме интересите не на общинските болници, а на хората, които живеят в София.

 

Невена ПОПОВА





Коментари

юли 2018

ПВСЧПСН
      
     

Събития