Коментари -

Доброволното здравно осигуряване - конкуренция без писани правила
Прочетена: 380 пъти

Липса на данни за финансовите потоци, изкривена статистика за заболеваемост и смъртнасто, както и не добре разписана нормативна база - това са проблемите, които спират развитието на доброволното здравно осигуряване в страната. Изводът е на икономисти и здравни експерти, които днес разискваха темата на международната конференция "Диагноза: Българско здравеопазване - състояние, лечение, перспективи". 

 

"Здравно-осигурителният модел се пука по шевовете. Особено след като беше прието здравната каса да закупува медицинските дейности от болниците. И това е много опасно, защото при такъв модел няма договор, а възмездна сделка. Пациентите на практика ще получават това, което им предложат, на цена, която им определят - като в магазина", коментира ситуацията директорът на Националния център по обществено здраве и анализи проф. Петко Салчев.

 

По думите му секторът е крайно нестабилен, защото за последните три години двата основни норматива - Закона за лечебните заведения и Закона за здравното осигуряване, са претърпели над 40 редакции. Дори опитни юристи се затрудняват да тълкуват предписанията, а за частните здравни фондове е практически невъзможно да се включат в осигурителната ни система. На този етап никой, освен Министерството на финансите, не знае колко пари реално постъпват от осигуровките на гражданите и каква част от тях отиват в бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Медицинските дейности не са остойностени и не е ясно кои и колко здравни дейности могат да се покрият от публичния сектор. Освен това парите се харчат непрозрачно, а не рядко просто "потъват" в системата заради злоупотреби. Всичко това пречи на здравните застрахователи да планират конкретни инвестиции, да предложат адекватни пакети с медицински услуги и да се включат активно в системата на доброволно здравно осигуряване.

 

"Частните застрахователи в България на практика се явяват конкуренти на Националната здравноосигурителна каса, защото на пазара няма нито един продукт, който да допълва или надгражда това, което се предлага от общественото осигуряване. Няма никаква яснота за услугите, заплащани с публични средства, и за тези, покривани от застрахователите. А това ражда хипотезата, че болниците могат да поискат заплащане от две места. Никъде не е разписано как се покриват разходите им, затова може да се окаже, че даже със здравна осигуровка и частна застраховка, пациентът пак ще трябва да плати за чехлите, които са му дали в болницата", разясни част от проблемите в сектора Ралица Агайн, заместник-председател на Комисията за финансов надзор.

 

Как се справят в Европа с този проблем?

 

В Германия се прилага моделът на т. нар. заместващо здравно застраховане - при него частната застраховка заменя напълно участието на пациента в държавното осигуряване. 

 

Във Франция пък доброволните фондове предлагат един вид услуга - възстановяване на направени разходи за медикаменти и покриване на доплащания в болниците. Такива са около 30% от разходите за лечение, 40% от тези за лабораторни изследвания и между 35 и 65 на сто от разходите за различни лекарства. 

 

Тези политики поставят и двете страни в Топ 3 на европейските държави с най-висок премиен приход от здравно застраховане. На първо място е Холандия с 44,2 млрд евро, следвана от Германия с 43,2 млрд. евро, а на трето място е Франция с 21 млрд. евро. Любопитен факт е, че заедно трите държави формират 74,4% от премийния приход от здравно застраховане в целия Европейски съюз, който през 2014 г. е над 140 млрд. евро (по данни на Европейската комисия по пенсионно и професионално осигуряване - EIOPA).

 

Що се отнася до България, пазарът у нас е изключително малък и на този етап се развива по свои неписани правила. От застраховки "Заболяване" през 2015-а са постъпили почти 70 млн. лв., което е само с 3 млн. лв. повече от сумата за 2014-а.





Коментари

август 2017

ПВСЧПСН
 
   

Събития

Няма събития