Диана Ковачева е юрист, доцент по международно право и международни отношения. Заместник-омбудсман на Република България. През изминалата седмица Ковачева участва в кръгла маса, посветена на темата за реформата в затворите, с акцент върху предлаганите здравни услуги на лишените от свобода. На събитието бе представен проектът „Подкрепа за прилагане на решенията на ЕСПЧ и стандартите и препоръките на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отношение или наказание (КПИ)“. Докладът е изготвен от Йорг Понт, международен консултант и бивш здравен съветник към Министерството на правосъдието на Австрия и Марзена Ксел, международен консултант, здравен специалист към Районния съд в Краков, Полша и бивш директор на здравната служба в централното управление на Полската затворническа система. И двамата са експерти от Съвета на Европа.
Участието на доц. Диана Ковачева в дискусията, както и подготвяната стратегия за реформа на здравното обслужване в българските затвори станаха повод Redmedia да й отправи покана за интервю.
Г-жо Ковачева, моля Ви накратко да представите активностите на националния омбудсман, свързани с подготовката на стратегията за подобряване на медицинското обслужване на лишените от свобода.
- Националният омбудсман в качеството на национален превантивен механизъм (НПМ) всяка година извършва мониторинг на пенитенциарната система в България. Целта на това наблюдение е, най-общо казано, да бъде гарантирана защитата на лишените от свобода от изтезание и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Във фокуса на тези мониторинги е и качеството на предоставяните здравни грижи в затворите, както и степента на удовлетвореност на лишените от свобода. В нашите проверки констатирахме недостатъчен брой медицински специалисти в затворите, а от друга страна - пренатовареност на работния процес и незадоволителни условия на труд за тях в повечето затвори. Според нас е незадоволително и качеството на предоставяната медицинска помощ в част от затворите. Това предопределя неудовлетвореността и високата степен на недоволство, което изразяват лишените от свобода от медицинските специалисти. Дентална помощ в някои затвори няма или тя е финансово недостъпна за тези хора. В същото време лишените от свобода очакват напълно безплатни здравни грижи.
Кога се предвижда да влезе в сила стратегията?
- Тя ще обхване периода 2018 – 2020 г. Цялото наименование на проекта е „Стратегия за реформа на здравното обслужване в затворите и очертаване на план за действие“. Той се подготвя от екип международни консултанти на Съвета на Европа и нашата институция ще съдейства на всички етапи на реализацията му. Към този момент продължаваме мониторинга и като част от него предвиждаме да посетим затворите във Варна и гр. Белене.
Неведнъж в публичното пространство от институцията на националния омбудсман е било изказвано мнение, че са необходими конкретни мерки, за да бъде подобрена системата от здравни грижи в затворите. Сега Ви моля точно за такава конкретика – какво и как трябва да се промени в нея?
- Да, факт е, че сме правили предложения и препоръки. Голяма част от тях систематизирахме и включихме в специален доклад на Националния превантивен механизъм, посветен на тези проблеми. Според нас, основен базисен елемент в подобряване на здравата грижа в пенитенциарната система е подобряването на първичната медицинска помощ, защото тя обхваща над 70% от цялата медицинска грижа. В тази връзка препоръчахме там, където няма общопрактикуващи лекари (ОПЛ) в медицинските структури – медицинските центрове на затворите, да се определят общопрактикуващи лекари от Здравната каса. По този повод, с писмо от този месец (бел. р. - месец септември), от касата ни информира, че съгласно чл. 130 на Националния рамков договор (НРД) тя ще съдейства за определяне на ОПЛ в затворите, както и че тези медици ще бъдат включени в списъка на практикуващите в неблагоприятни условия на труд в новия НРД. С оглед на обстоятелството, че лишените от свобода се осигуряват със здравни осигуровки от държавата ние считаме, че при настаняване в затворите на лишените от свобода трябва да се разясняват здравноосигурителните права и задължения в условията на пенитенциарната система и това да се декларира и документира. При възникване на необходимост от доплащане за здравната грижа извън обхвата на пакета, гарантиран от Здравната каса, за лишените от свобода без доходи доплащането следва да се осъществява от затворите, а тези хора да се квалифицират и третират като социално слаби. И обратния случай - при лишените от свобода с доходи, да се даде възможност за доплащане на лечението чрез инкасо плащания - директно от сметките на лицето.
Също така в Националния превантивен механизъм смятаме, че реформата за подобряване на здравната грижа в пенитенциарната система е свързана с промяна в структурната единица на първичната медицинска помощ в затворите - Медицинския център, в който трябва да има общопрактикуващ лекар - ОПЛ, психиатър и дентален лекар. На практика обаче това не е така. В действителност ние констатираме недостиг на медицински специалисти в системата, което не позволява медицинските центрове да бъдат осигурени с кадри. В момента, например, има само един психиатър в София. По тази причина следва да се търсят услугите на гражданската система.
Ние предлагаме също така всяка година да се извършват скринингови изследвания за СПИН/ХИВ, хепатит В и С и за половопредавани болести в сътрудничество с Регионалните здравни инспекции (РЗИ). Убедени сме също така, че в тази дейност затворите също трябва да участват активно, като се включат и в реализацията на национални здравни програми на Министерството на здравеопазването (МЗ).
Ще Ви помоля да се спрете накратко и на темата за болничната помощ, която получават лишените от свобода.
- Болнична помощ оказва Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода към затвора в София. Тя обаче отдавна не изпълнява медицинските стандарти по вътрешни болести и хирургия, и в нея най-често са настанени хронично болни или лишени от свобода инвалиди с определени социални асистенти. По тази причина ние смятаме, че това лечебено заведение трябва да се трансформира в болница за продължително лечение.
По наше мнение Здравната служба на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” (ГДИН) към правосъдното министерство трябва да има основна организационна и координационна роля за подобряване на здравното обслужване в пенитенциарната система, както това се отнася не на последно място и за арестите, които често се пренебрегват, въпреки че при тях се наблюдават проблеми в здравното обслужване.
Според нас, подобряването на здравната помощ в затворите трябва да се разглежда, като процес, който е в свързан и зависи от подобряването на цялостната дейност в затворите. Може да се каже, че недостатъчната социална ангажираност на лишените от свобода рефлектира върху натовареността на медицинските кабинети. Също така и че недостатъчният надзорно-охранителен персонал в затворите забавя изважданията на лишени от свобода за специализирана медицинска помощ и налага незаконосъобразно използване белезници при болнично лечение. Нашето мнение е, че на тези проблеми трябва да се погледне с повече внимание. Ние ще наблюдаваме стриктно как се прилагат мерките за подобряване на здравеопазването в затворите.
Естествено е да ви попитам полагат ли се необходимите грижи за поддържане на професионалната квалификация на медиците, работещи в пенитенциарната система?
- Това е един основен въпрос, защото от добрата квалификация на специалистите зависи както качеството на предоставяната здравна грижа, така и задържането на тези хора в системата.
Темата бе дискутирана и на работна срещата на мрежата на НПМ от Югоизточна Европа, която се проведе през тази година в Подгорица, Черна гора. НПМ счита, че на медицинските специалисти от пенетенциарната система трябва да се осигури възможност за повишаване и поддържане на квалификацията по реда за следдипломна квалификация, определен от Министерството на здравеопазването и Българския лекарски съюз, по същия начин, по който е организиран този процес при лекарите от гражданската система. Дейността им по наше мнение следва да е в съответствие с медицинските стандарти и добрата медицинска практика и да се контролира от Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса. Едновременно с това, с оглед спецификата на работния процес тези медицинските специалисти следва да се обучават и за работа в условия на пенитенциарната система. Нашето мнение е, че е необходимо да се подобрят условията за труд и системата, за да имат медиците желание да работят, а и за да бъдат привлечени млади хора в нея.
Невена ПОПОВА
