Двама от всеки трима пациенти, диагностицирани със злокачествено заболяване в днешно време, преживяват поне 5 години и това е едно от значителните постижения на съвременните иновативни терапии. Това коментира директорът на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM) Деян Денев на кръгла маса "Бъдещето на онкологичната грижа в България – фокус върху пациента". 

По данни на Световната здравна организация (СЗО) за 20-те години в периода 1991 – 2011 г. смъртността от онкоболести в петте най-развити държави в Европейския съюз и в Австралия е намаляла с 21%, в Канада – с 22 на сто, а в САЩ – с 24 процента. За по-малко от 10 години в периода 2000-2009 г. пък средната продължителност на живота в 30-те държави от Организацията за икономическо сътрудничество и растеж (ОИСР) е нараснала с 1,74 години, като 73% от това увеличение се дължи именно на иновативното лечение, обобщи статистиката Денев.

Един от добрите примери в тази връзка е Великобритания, където смъртността от рак на белия дроб е намаляла с цели 37% от 1980 г. до днес – от 45 фатални случая на 100 000 население до 28,4 случая на 100 000 души. В основата на постижението е еволюцията на молекулярната диагностика, която вече разпознава 12 различни мутации на белодробния тумор и позволява всяка една от тях да бъде атакувана с подходящи медикаменти.

По същия начин непознатите преди 60 г. болести на кръвта, днес са обособени в около 40 вида левкемии и приблизително 50 вида лимфоми. За тях в момента се разработват 230 нови терапии в Европа, за да постигнат още по-добри резултати от вече регистрираните – 70% ръст на 5-годишната преживяемост при хроничната лимфоцитна левкемия и 80% ръст на същия показател при Ходжкиновия лимфом.

Все още нямаме конкретни данни за преживяемостта на болните със злокачествени новообразувания, диагностицирани през последните години, през които бяха направени съществени промени и инвестиции в онкологичната помощ у нас, в резултат на което пациентите получиха по-добър достъп до лекарства, до нови технологии и до медицинска помощ.  Данните за ръста на общия им брой може да се разглежда като косвен индикатор за подобрена преживяемост, категоричен е Денев. Според данните на Националния статистически институт (НСИ) в периода от 2000 до 2014 г. новооткритите случаи на рак нарастват с 33%, а общият брой на диагностицираните пациенти - с 61 на сто. 

Най-голямото постижение на иновативните терапии е не само по-високата продължителност на живота на болните, но и възможността голяма част от тях да се върнат на работа и да водят съвсем нормално ежедневие. Например, във Франция, 82.1% от работещите жени, диагностицирани с карцином, са се върнали на работа след средно 10,8 месеца отпуск по болест. В Холандия 83% от работещите с рак на гърлото са направили това след средно 6-месечна терапия, а в Япония средно 81% от онкоболните са се върнали на работа до една година след поставянето на диагнозата.

Всичко това доказва, че персонализираната терапия, ориентирана към пациента и фокусирана върху резултатите от неговото лечение, е правилната посока, в която трябва да се развиват здравните системи по света.

Слава АНАЧКОВА