Новини - България

Детската смъртност в селата е с 40% по-висока от градовете
Прочетена: 204 пъти
Снимки: Redmedia.bg

Детската смъртност в селата е с 40% по-висока от големите градове. Това стана ясно по време на кръгла маса на тема: “Проблеми на детското здравеопазване в Република България”. Форумът е организиран от Българската педиатрична асоциация (БПА) и се проведе под патронажа на Комисията по здравеопазването към 44-то Народно събрание.

 

Статистиката бе представена от председателя на асоциацията проф. Владимир Пилософ, който обобщи проблемите на детското здравеопазване през погледа на българските педиатри. Равнището на детската смъртност (деца до 1 г. възраст) е един от важните показатели, отразяващ състоянието на здравеопазването. През 2016 г. тя е 6,5 на 1000 деца (до 1 година), т.е. по-ниска от предходната година. В София детската смъртност е изключително ниска - 2,5 на 1000. В отделни региони на страната обаче, както и в селата, тя е с 30-40% по-висока. В 72% от случаите детската смъртност е свързана с проблеми в перинаталния период или с наличието на вродени аномалии. Според проф. Пилософ е необходим задълбочен и детайлен анализ на причините за смърт за всеки отделен случай. Това ще позволи открояването на реалните причини за смърт и е предпоставка за предприемането на целенасочени действия в регионите с все още висока детска смъртност.

 

Той също така посочи, че е налице дефицит в управлението на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2014-2020. Според него, следва да се обмисли създаването на структура, управляваща политиките в сферата на майчиното и детско здравеопазване в Министерството на здравеопазването.

 

Участниците в дискусията обсъдиха и недостига на педиатри и на специалисти по здравни грижи. В много болници и високоспециализирани клиники проблемът с броя на специалистите по здравни грижи става критичен, до степен че ще стане невъзможно да се осъществяват стандартните диагностични и лечебни процедури.

 

Остава нерешен и проблемът с продължаващото медицинско обучение, което в България не е задължително. Същевременно настоящите програми за подготовка на специалисти педиатри,включително и профилни специалисти, не отговарят на препоръките на Европейската академия по педиатрия. Предлага се програмата по обща педиатрия да е с продължителност 3 години, след което да се надгражда профилна специалност 2 години, като на специализиращите да се дава възможност да придобият две специалности. 

 

Важно е в програмите за обучение на всички нива да се предвидят занятия за придобиване на знания и в областта на комуникацията с децата и техните родители.

 

От БПА представиха предложения по отношение и на финансирането на дейностите и услугите в детското здравеопазване, като част от тях включват:

 

  • Държавният трансфер за здравни осигуровки на децата да бъде в отделна сметка, за да е прозрачно какво точно отделя държавата за осигуряване здравето на идното поколение;
  • Лекарствата за амбулаторно лечение на деца до 7 г. възраст да бъдат безплатни;
  • Да няма ограничения за заплащане на диагностика и лечение по клинични пътеки за деца (варианти до 1-годишна възраст или до 6-годишна възраст за обострени хронични заболявания), както и хоспитализация без ограничения за децата до 1-годишна възраст, независимо от диагнозата им;
  • Обособяване в Националния рамков договор за медицинските дейности на клинични пътеки за лечение само на деца;
  • Компенсиране на личните лекари и педиатрите от извънболничната помощ за потребителската такса за децата, които са освободени от нея;
  • Повишаване заплащането на специалистите по здравни грижи и лекарите, работещи с деца;
  • Изготвяне на стандарт за спешни състояния в педиатрията;
  • Намаляване на случаите на родоразрешение чрез секцио – в България те са 43 % от всички раждания и действени стъпки за осигуряване на новородено -майка;
  • Запазване на висок ваксинационен обхват сред населението, за което е необходим постоянен диалог между институциите, лекарите и родителите. По време на неотдавна провелата се кръгла маса относно предизвикателства в профилактиката на ваксинопредотвратимите заболявания бе изразено становище по отношение необходимостта от разширяване на имунизационния календар, чрез въвеждане на имунизация срещу варицела и на бустерна доза за дифтерия, тетанус и коклюш при юноши, както и за намаляване на броя на БЦЖ имунизациите;
  • Създаване на детски здравен парк в гр. София,който да обединява разпокъсаните към момента клиники в съвременна високотехнологична Национална педиатрична болница.




Коментари

март 2024

ПВСЧПСН
    

Събития

Няма събития