Денис Хорган е изпълнителен директор на Европейския алианс за персонализирана медицина. Разполага с богат опит в областта на здравеопазването, политиката и гражданските права. Работил е в Европейския парламент по проекти, свързани с проблемите на пациентите, фармацевтичната индустрия и развитието на здравеопазването в Афганистан, Мексико и Палестина.

Хорган гостува в България по покана на Българския алианс за прецизирана и персонализирана медицина (БАППМ) във връзка с  Първата Балканска конференция по персонализирана медицина и изграждането на Балканска мрежа за персонализирана медицина.

Г-н Хорган, какви са новите тенденции в развитието на персонализираната медицина?

- Най-големият напредък наблюдаваме основно в онкологията, в идентифицирането на маркерите в съответствие с това какво лечение би работило и какво не.  Това всъщност е основата на персонализираната медицина. Вторият етап е блокирането на атаките на  раковите клетки върху здравите. Персонализираната медицина всъщност не е нова дисциплина, тя представлява интеграция на иновациите и приложението на науката. Ще ви дам пример със следното - от използването на каруцата преди години в нови дни се стига до придвижване със самолет. Има хора, които обичат конете и каруците, но при всички положения е по-бързо да се стигне със самолет. Много лекари и пациенти се боят от новите неща. Въпросът е как да се използват тези модерни технологии. Не е нужно да знаеш как работи процесора на компютъра, важното е да напишеш писмо и да натиснеш копчето. По същия начин може да се разгледа и диагностиката въз основа на кръвни тестове. Личният лекар трябва да бъде достатъчно сигурен да използва тези кръвни тестове в лабораторията и след това да бъде компетентен да разчете резултатите и даде диагноза. Това е всъщност иновацията в медицината. Много голяма част от лечението и диагностиката сега са на традиционно ниво. Когато бях малък, моята майка ми даваше лимонов сок с мед, но проблемът би могъл да е по-сериозен, например рак.

В медицината е важно да има по-добро разбиране на болестите и по-добро взимане на решения дали да се предприеме лечение или не.

Хората обичат отъпканите пътища, но трябва да има и желание за развитие. Както вече дадох примера с имейла, получавам страшно много имейли, но при всички положения е по-бързо да им отговоря, отколкото да пиша писма и да ги пускам по пощата. Това всъщност е проблемът за медицината– при поставянето на диагноза разликата от една-две седмици би могла да е много важна. Ако се диагностицира пациентка в първи етап от развитието на рак на гърдата, лечението е много по-лесно отколкото, ако е в четвърти етап. В здравеопазването сега се пренебрегва точно това, а не трябва да се случва. Наясно сме с показанията, симптомите на заболяването в първи етап. По същия начин стоят нещата и при рака на шийката на матката – основни неща са и не опира само до образование. Трябва да се обяснява и на лекарите, и пациентите, че е необходим скрининг с цел превенция на болестите.

Каква промяна е необходима в традиционния модел на здравеопазване?

- Персонализираното здравеопазване е нуклеарна медицина. Всички работят заедно в една система – лекар, изследовател, лаборант. Необходима е по-голяма интеграция. Това е жизненоважната промяна. Не е необходимо никой да е брилянтен изследовател. Не е нужно България да прави всички изследвания, а просто да прилага и улеснява ранната диагностика и да избягва лечение, когато е възможно. Затова има подсигурени източници. Много от медиите се фокусират върху високата цена на тези изследвания и това е наистина проблем. Но трябва да отбележим, че науката се развива в тази посока. Въпросът е как да постигнем добра цена и как да избегнем разходите в системата на здравеопазването. Ако дерматологът може да използва новите технологии, представете си, че може да прегледа 200 пациента на ден, като само снима и изпраща снимките да бъдат разчетени. Подобна е ситуацията и с авиолиниите– преди билетите са били много скъпи, необходимо е било да се резервира билет, да се избере място и пр. С премахването на всичко това цената на билетите пада. Същият е проблемът и със здравеопазването, нужни са кредитирани лаборатории, които споделят общи знания и имат общи стандарти и пациентите имат доверие в системата.

Преди дни съобщихте, че предстои създаването на Балканска мрежа за персонализирана медицина – защо е необходимо това?

- Пациентите са едни и същи навсякъде. Проблемът с персонализираната медицина е, че например при рака на гърдата вече има много заболели. Ако в България има 1000 случая, на Балканите са 5000. Това създава  насищане с пациенти. Като въведем лечение, което е с по-ниска цена, системата ще се регулира. Балканите са регион с общи традиции, история и идентичност, докато Европа е регион с различни идентичности. Там, където можем да имаме общ подход, искаме да се движим в една посока. Ако на Балканите например танцуват по един и същи начин, във Франция са по друг. Всички танцуват, въпросът е да го направим по сходен начин. Същото е и в системата на здравеопазването. На Балканите тази обща система може да се приложи заради  сходната история на региона. Въпросът е как да се създаде синергия между различните области. Важно е предимствата на различните региони да бъдат комбинирани, така че да се създаде синергия и да се комбинират знанията и уменията. Идеята е такава – всички да се движат в една посока, с оглед на идентичността.

Ваня КОСТОВА