Преди дни здравният министър Кирил Ананиев съобщи, че лекарите в страната са близо 30 000. По-голямата част от тях са на възраст над 55 години.
Ден след 7 април - Световният ден на здравето, ви представяме един млад лекар, който е избрал да практикума и да се развивава в България. Д-р Явор Петров е специализант „Клинична хематология“ в Отделение по трансплантации в Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания (НСБАЛХЗ).
Какви са възможностите за реализация в България и какво е нивото на медицината у нас? Какви са разликите между нашата здравна система и тази в САЩ? Отговорите на тези въпроси можете да прочетете в интервюто с д-р Явор Петров.
Защо избрахте да специализирате хематология?
- Избрах хематологията, заради моята асистентка по хематология в университета. Тя ни обучаваше с огромно желание, разказваше за хематологията като приказка и винаги повтаряше, колкото трудна, но и интересна е тази специалност.
Голям процент от младите лекари напускат страната. Защо решихте да останете в България?
- За мен България е моят дом. Да си призная, веднъж съм се замислял да ходя извън страната да специализирам или да работя, но в крайна сметка тук медицината е на световно ниво, компетенциите на лекарите са високи и школата е призната навсякъде.
Лекарският труд не е ли оценен повече в чужбина?
- Финансово да, но морално е еднакво оценяван. В чужбина също осъждат лекари, обвиняват ги без причина, виждал съм и как пациенти нападат лекари. Разликата е, че в чужбина има кой да защити лекарите, когато те са невинни, тук всеки лекар индивидуално трябва да се оправя с проблемите и нападките. Може би трябва да се помисли за структура, която да е правно ориентирана с медицинска насоченост.
Защо избрахте НСБАЛХЗ за своята специализация? Какви възможности за развитие като специалист имате в болницата?
- НСБАЛХЗ е единствената болница в България, в която се извършва комплексна диагностика и лечение на доброкачествени и злокачествени заболявания на кръвта и лимфната тъкан. Тя е уникална и е най-доброто място за обучение на лекарите, които искат да станат хематолози. Възможностите за развитие са големи, защото се дава възможност на всеки лекар да се развива в различни посоки на хематологията. Невероятно е да видиш най-модерните диагностични методи, най-модерните лекарства и технологии, как помагат на хората.
Разкажете за специализацията си в САЩ?
- От 5 години работя в Отделение за трансплантация на хемопоетични стволови клетки към НСБАЛХЗ. Ходил съм на много и различни специализации в Европа.Специализацията ми в САЩ ми даде ценен урок и ми показа накъде може да се развиваме като най-големия в България трансплантационен център. Прекарах 4 месеца в National Institutes of Healthcare (NIH - Национален Здравен Институт), National Cancer Institute (NCI - Национален Раков Институт) в Бетезда, Мериленд. Болница от световно ниво с водещи специалисти в областта на трансплантациите на стволови клетки, хематологията, онкологията и различни други специалности в областта на медицината, биотехнологиите и биоинформатиката. Научих много, мисля, че показах и добро ниво на познания в областта, в която работя. Работих по различни проекти, свързани с CAR-T терапия (вид клетъчна терапия) и защо при някои хора работи, а при други не.
Как е организирано лечението на пациентите там?
- В САЩ здравната система е много различна от нашата в България. Лечението на пациентите там зависи от нивото и стойността на здравната застраховка, която всеки отделен пациент има. Пациентите, които нямат възможност да покриват необходимото ниво на медицинска застраховка трябва сами да плащат/доплащат, за да бъдат лекувани. Достъпът до специализирана медицинска консултация е труден и отнема много време. Тук всеки пациент има моментален достъп до специалист и в повечето случаи безплатно лечение, независимо от социално-икономическия статус.
Какви са иновациите в лечението на онкохематологични заболявания, които се прилагат в САЩ и които бихте искали да въведете в България?
- В САЩ се предлага лечение на болните с остри левкемии, лимфоми и миеломи, което се осъществява посредством клетки, наречени лимфоцити. Те се взимат от пациентите, обработват се като се обучават да разпознават раковите клетки и ги унищожават. Това са т. нар. CAR-T терапии, които към момента в Европа се прилагат в много малко центрове. Това трябва да бъде въведено и в България, успехът от този вид терапия е много висок. Друг вид терапия, която се прилага в САЩ е генната терапия при определени заболявания като хемофилия и таласемия. За съжаление в Европа този вид терапия е все още на етап клинични проучвания и чака одобрение от регулаторните органи. Искрено се надявам и този вид терапия да бъде въведен и в България. А мястото, най-подходящо за реализирането на клетъчната и генната терапия е НСБАЛХЗ.
С какво е по-различно професионалното ежедневие на лекарите там?
- Лекарите, които работят в болничната помощ в САЩ са облекчени от административна работа. Това е голямо различие. Отдадени са на 100% в упражняване на медицинската професия, която не включва администрация. Болниците имат отдели, които се занимават само с административната работа. Ние в България, от болничната и доболничната помощ, освен, че осигуряваме високо качество на медицинската услуга, се занимаваме и с административни ангажименти, които са обвързани със самия лечебен процес. Аз до някъде разбирам това, но мисля, че административната работа би могла да се върши от специалисти по здравни грижи, които се занимават с подобен тип дейност, а лекарите и медицинските сестри да извършват само медицински дейности.
Каква диагноза бихте сложили на българското здравеопазване?
- Трудно ми е да поставя диагноза. Ако знаехме диагнозата, щяхме да знаем, как да го излекуваме. Сериозен проблем е непрекъснатата смяна на правилата и посоката, липсата на устойчив дългосрочен план – къде искаме да отидем в българската медицина след 10 години и как да го постигнем стъпка по стъпка. Проблемите са свързани с достъпа до специфични медикаменти, нови технологии и недостиг на кадри.
За какво мечтаете в професионален план?
- Мечтая да виждам повече излекувани хора от онкохематологични заболявания.
