Българската асоциация за персонализирана медицина (БАПЕМЕД) ще проведе утре в София Училище за персонализирана медицина на тема: “Персонализирана медицина: молекулярна диагностика в онкохематологията – реалност, възможности и предизвикателства”. Акцент в програмата ще бъдат лекции за приложението на 3D биопринтинга за проучвания на рак и клетъчно-базирани модели и 2D/3D ин витро клетъчно-базираните биотестове за ускоряване на персонализираната медицина при терапията на рак. Повече за събитието разказа д-р Явор Дренски, председател на БАПЕМЕД.

Д-р Дренски, защо инициирахте Училището по персонализирана медицина?

- Обучението и информираността на всички нива е основен приоритет в дейността на БАПЕМЕД в следващите две години. В края на 2016 г. ние разработихме стратегия за възприемането и утвърждаването на принципите на персонализираната медицина в клиничната практика в България. Основният фокус в нея е образоване на всички нива. Това включва от една страна публикуване на свободно достъпна информация в уебсайтове, здравни портали и други медийни платформи, а от друга - обучителни семинари по конкретни теми, предназначени за конкретни целеви групи. Те ще бъдат посветени на различни теми, свързани с различни терапевтични области и ще бъдат насочени към медицински специалисти с вече утвърдена практика, но и към млади лекари, биолози и други групи заинтересовани лица. Темите ще обхващат тези терапевтични области, за които практическото приложение на персонализираната медицина е вече факт.

Посвещавате форума на онкохематологията. Защо?

- Онкохематологията е темата на първия ни семинар от поредицата „Училище за персонализирана медицина“. Фокусирахме се върху тази терапевтична област, най-вече поради широкото приложение на съвременни методи за съпътстваща диагностика и таргетна терапия за лечение на онкохематологични заболявания към момента. За голяма част от пациентите с този тип заболявания персонализираният подход в неговата цялост от диагностиката, през лечение и последващо наблюдение, се е превърнало в рутинна процедура. Именно благодарение на постиженията на персонализираната медицина, от остри и неизлечими, онкохематологичните заболявания постепенно се превръщат в хронични. Напредъкът и познанието в областта на молекулярната обусловеност на различните онкохематологични заболявания дава възможност те да бъдат разпределени в множество подтипове, за всеки от които има различен прецизиран и съответно по-ефективен терапевтичен подход. Наред с по-доброто качество на живот, всичко това води и до повишена преживяемост на пациента. В същото време онкохематологията си остава сред водещите области, за които се разработват огромен брой таргетни терапии. Има и още един фактор – до този момент в предходни събития, организирани от БАПЕМЕД, се е засягала главно темата за персонализирана медицина при солидните тумори. Екипът на асоциацията реши да насочи вниманието си и към персонализацията в онкохематологията, като една от най-бурно развиващите се и с видими резултати терапевтични области.

Как е съставена програмата и кои са гост лекторите в нея? 

- Програмата обхваща различни аспекти от сферата на онкохематологията - гледната точка на специалистите-терапевти, много силно представяне на диагностичната част и разбира се, пациентите с такъв тип заболявания, техният опит и зотруднения. В училището ще вземат участие както български, така водещи и чуждестранни лектори – утвърдени специалисти в своята област. Събитието ще започне с лекция на д-р Велизар Шиваров – носител на престижната награда за млад учен „Питагор“. Д-р Шиваров е част от екипа на УМБАЛ „Софиямед“, с експертен опит главно в сферата на клиничната имунология и хематологията. Той ще въведе участниците във формата, представяйки възприятието на един български лекар за персонализирания подход при миелоидни злокачествени заболявания. Научната програма включва няколко лекции на водещи европейски изследователи в областта на клетъчната биология и клетъчната терапия, биохимията, геномиката и клиничната геномика. Ще се запознаем и с гледната точка на пациента, защото той е фигурата, на която е отредено централно място в този подход.

Какво показват вашите наблюдения до този момент – какви специалисти проявяват интерес към училището?

- Имам удоволствието да споделя, че събитието се радва на интерес и обещава висока посещаемост, а разнообразието от участници, регистрирали се за присъствие, е голямо. Преобладават млади специалисти от областта на медицината и диагностиката, има голям брой студенти и лекари-специализанти, заявили участие. Академичната общност също е силно представена – асистенти, доценти и професори от медицинските университети в страната ще се присъединят към училището. Срещат се и утвърдени имена на лекари, както и медицински сестри, лаборанти, биолози, представители на фармацевтичната индустрия. Широкоспектърната група от участници подсказва, че сме съставили разнообразна програма, в която всеки е открил тема, свързана с интересите му.

Какви са перспективите пред училището - как ще се развива то?

- Както вече споменах, имаме амбиции училището по персонализирана медицина, посветено на онкохематологията, да е само началото. Реалистично е такъв тип обучителни семинари да се организират един или най-много два пъти годишно. Наред с ползите, персонализираната медицина върви ръка за ръка и с различни предизвикателства. Тук е мястото някои от тях да бъдат идентифицирани, дискутирани и да се търси начин за преодоляването на пречките, да се черпи полезен опит за прилагането на достиженията на съвременната медицина в практиката. Например, съпътстващата диагностика е силно подценена и често се разглежда отделно от терапевтичния процес, което е погрешно. Обезпечаването на целия терапевтичен процес, включително диагностиката, събирането на данни от реалната медицинска практика за оценка на ползите от персонализираната медицина, нуждата от унифициране на регулаторните и реимбурсни политика и най-вече необходимостта от образоване на всички ключови фигури са част от предизвикателствата пред нас. Училището е първата стъпка към трупането на познание и прилагането му на практика, в диалога и споделянето на добри практики се раждат добрите решения.

Как виждате развитието на персонализираната медицина у нас – кои са най-големите пречки, които трябва да бъдат преодоляни, за да получи тя „зелена светлина“ и да стане част от съвременното ни здравеопазване?

- На първо място е липсата на регламент и адекватна регулаторна рамка, обезпечаваща правилното провеждане на лечебно-диагностичния процес. Регулациите определено изостават спрямо навлизането на технологиите и иновациите. Този проблем е в процес на дискусия и търсене на решение и в рамките на ЕС.

На второ място е клиничното усвояване на този модел в практиката. Все още ни липсва  цялостен модел на обезпечаване на терапевтичния процес заедно с диагностиката, като неразделна част от процеса. Това възпрепятства бързия и лесен достъп на пациента до най-подходящото лечение. На трето място е липсата на електронно здравеопазване и цялостна здравноинформационна система. Това води до липса на проследимост на процеса, липса на данни за съпътстващата диагностика в информационните системи на лечебните заведения и респективно предписаните прицелни терапии и тяхното приложение. Съвременният подход на оценка на здравните технологии се базира на анализи на т. нар. реални медицински данни от практиката (real-world data/ real-world evidence), както от диагностиката, така и от терапевтичния и посттерапевтичния период. Тези данни трябва да бъдат основата за медикоикономическата оценка на терапевтичния модел и ефекта от персонализираните терапии в България. Ние в асоциацията считаме, че пътят за преодоляването ще мине през ясни регулаторни правила, които да гарантират достъп до иновативно лечение. Оценяването и одобрението на медикаментите за персонализирано лечение да става заедно с диагностичните средства за идентификация на пациентите. Трябва да имаме ясен план за оценяване на клиничните и икономически ползи, базирани на данни от практиката, които да улесняват процеса на реимбурсация. Всичко това преминава през разработване и въвеждане на система за здравна информация, обвързваща генетичните модели на заболяванията и тяхното лечение. За тази цел обаче е необходима реална здравна реформа и обезпечаване на инфраструктурата за персонализираната медицина в България. В заключение бих искал да кажа, че персонализираната медицина е нашият шанс да революционизираме здравеопазването, но тя изисква екипните усилия на иноватори, практикуващи специалисти, предприемачи, регулаторни органи, платци и законодатели, а за начало на тази революция е нужно образоването на всички потенциални участници.

Невена ПОПОВА