Д-p Явор Дренски е председател на Българската асоциация за персонализирана медицина с дългогодишен опит като директор на "Токуда Болница София". По време на Третата национална конференция по персонализирана медицина, на която Redmedia е медиен партньор, той коментира стратегическото място на иновативното лечение в реформиращата се здравна система.

Д-р Дренски, готова ли е българската здравна система да посрещне предизвикателствата на персонализираната медицина?

- Действията, които до този момент предприе България по отношение на внедряването на персонализираната медицина, показват, че сме намерили правилния път, затова не би трябвало да има проблеми при взимането на бъдещи решения в тази област. Имаме разбиране и от институциите, и от колегите специалисти, ангажирани с процеса, така че не очаквам спънки. Персонализираната медицина е реалност в нашата страна – както в диагностичната, така и в терапевтичната й част. Основната цел е този иновативен подход да се популяризира и да стане достъпен и сред специалисти, и сред пациенти, а резултатите от него – чрез събиране на реални медицински данни, анализ и оценка, сами ще доведат до интегрирането му в здравната система. Нещо повече, това ще донесе цялостен медико-икономически ефект.

Коя е най-важната стъпка, без която предписването на таргетни терапии няма да бъде възможно у нас?  

- На първо място е изключително важно да има пряка връзка между отделните специалисти, участващи в процеса на персонализация и приемственост при взимане на решения и при осъществяване на здравната политика в тази област. Точно затова създадохме и стратегия за развитие на персонализираната медицина в България, за да избегнем евентуални грешки по пътя. Също така е много важно да има структурирани системи за оценка, както и методология за осъществяване на качествена диагностика. У нас има лаборатории, които да работят това, но самата диагностика трябва да се извършва по световно утвърдени алгоритми, за да сме сигурни в резултатите.

В този ред на мисли основополагаща е и нормативната рамка, в която ще съществува персонализираната медицина. Затова стратегията се фокусира върху бъдещите промени, които трябва да се предприемат в сега съществуващата нормативна уредба, за да се създадат гаранции за качеството и  надеждността на задължителните преди взимането на решение за даден тип лечение съпътстващо диагностични изследвания и за познанието и достъпността до таргетни терапии. Не на последно място е необходимо обучение на специалистите в областта на здравеопазването, които трябва да са наясно с всички възможности на персонализираната медицина. Основното при нея е, че тя се нуждае от колективен (холистичен) подход, а пациентите се проследяват от повече от един специалисти, като се поставят в центъра и участват активно във взимането на решения, засягащи собствените му живот и здраве.

Едно от големите предимства на България е, че участва в много клинични проучвания за иновативни медикаменти. С какво това ще ни помогне за развитие на персонализираната медицина?

- Добрите условия за провеждане на клинични проучвания създават възможност за по-бързото внедряване на вече откритите нови медикаменти. България се слави с това, че в тази област има много добри специалисти и самите тестове се провеждат много бързо и качествено. А това означава, че пациентите имат шанс за достъп до най-новите терапии. Всъщност българските пациенти са най-близо до иновациите в тази област. Оценката на здравните технологии също е много важна, защото трябва да се вземе решение каква част от скъпото ново лечение да бъде реимубрсирана и от кого. За целта е необходимо да имаме достатъчно голяма и актуална база данни - т. нар. real world data, въз основа на която се правят различни анализи, за да се измери резултат от конкретно лечение и финансовия ефект, който има то върху публичните разходи. Съвместната оценка на здравни технологии- на диагностика и терапия - ще даде възможност за комплексен подход и достатъчно ефективно използване на средствата на НЗОК.

Има ли финансов ресурс българското здравеопазване да обезпечи толкова много генерални промени?

- В момента съществува лечение, реимбурсирано от съответната институция, което не е ефективно, а дори често вреди на пациента, без да е проведено предварително изследване, даващо насоки за прецизиране на терапията. Създаденият в момента модел за обезпечаване на диагностичната част от персонализираната медицина, работи добре и той не е изолиран само за България - прилага се в 3-4 други държави от ЕС, и то при някои стари членове на съюза. При прилагането на споменатите подходи ефективността от терапията рязко се повишава, което на свой ред води до намаляване на разходи и излишни средства за неефективни и понякога вредни терапии и до по-голяма възможност за подобряване качеството на живот на пациента и връщането му към активен начин на живот с възможност за генериране на приходи. По този  начин можем да очакваме по-правилно и по-разумно  разпределение на наличните средства в бъдеще. Разбира се, недофинансирана ни е системата, но един такъв инструмент би трябвало да се ползва много повече, за да бъдат по-ефективно разпределени тези оскъдни средства.

Колко време според вас ще отнеме преструктурирането и подготовката на здравната система за по-активното навлизане на персонализираната медицин?

- Не бих се ангажирал със срокове, но това, което до момента показва България като развитие в тази посока, е много обнадеждаващо. Страната ни е най-напред в региона сред нашите съседи и от тук нататък всичко е въпрос на добра организация и следване на конкретно поставени цели. Българската асоциация за персонализирана медицина е инстументът, който трябва да бъде ползван от всички – тя затова е създадена, за да можем да координираме насоките по различните направления да вървят в една посока и да следват една цел. Ние се стараем да транслираме активно информацията и добрите практики в персонализираната медицина от Европа и света към българските пациенти и лекари и мога да твърдя - до момента – успешно. В крайна сметка, всичко това е в името и за благото на пациента, а българският пациент има достъп до качествени диагностика и терапия и ние полагаме усилия това да е успешна практика.

Реалистично ли е в близките пет години промяната да бъде факт? 

- Беше споменато, че в този срок се очаква около 35% ръст на инвестициите в персонализирана медицина, което ще позволи близо 70% от новите медикаменти да бъдат таргетни терапии. Ние трябва да сме готови да посрещнем това. Сега сме част от клиничните проучвания на нови лекарства и спокойно бих казал, че това, което се очаква в световен мащаб, по същият начин би могло да се случи и в България. Цялата гилдия, ангажирана в сферата на персонализираната медицина – на пациентите на първо място, медицински специалисти, генетици/молекулярни биолози, академичната общност, фармацевтичните компании, институциите – всички биха имали полза от развитието и налагането на персонализираната медицина и вярвам, ще всички заедно ще успеем да наложим този подход и да следваме и прилагаме успешно най-новите тенденции в него.

Слава АНАЧКОВА