Има ли страх сред българите от имунизации? Необходими ли са промени в имунизационния ни календар на България? Каква е готовността на страната ни да посрещне евентуална грипна вълна? На тези и други въпроси отговори пред Redmedia д-р Валери Цеков, председател на Българското сдружение по иновативна медицина (БСИМ).
Д-р Цеков, преодолява ли българинът страха си от ваксините?
- Не мисля, че витае някакво усещане за страх около ваксините или имунизациите изобщо. Вероятно съществуват някои опасения сред част от хората, че ваксините могат да предизвикат заболяване, алергии или други странични ефекти. Има и много спекулации в социалните мрежи и някои не особено професионално списвани печатни и интернет издания, които разпространяват разни конспиративни теории за опасни ваксини, които увреждали деца и юноши. Твърденията са толкова абсурдни и безпочвени, че човек се чуди как да оборва подобни слухове. Те обаче, допринасят за създаване на безпокойство в част от хората. Но, аз бих подчертал ключовата роля на общопрактикуващите лекари за предпазването, ранното откриване и навременно лечение на заразните заболявания. Лекарите, медицинските сестри, акушерките, зъболекарите, фармацевтите могат да предоставят достоверна информация за възможностите на съвременната медицина. Те най-добре могат да ни посъветват как да се предпазим от заразните болести и как правилно да се лекуваме, когато все пак се разболеем.
Вече няколко години ръководите сдружение, което с дейността си допринася за по-бързото навлизане на иновациите в здравеопазването. В същото време сте и университетски преподавател. От тези позиции как оценявате ситуацията с ваксинопрофилактиката у нас и срещате ли подкрепа за инициативите, които организирате?
- Медицинската наука безспорно е доказала ползата от масовата имунопрофилактика на заразните заболявания и в научната преса са публикувани стотици проучвания, посветени на тази тема. Водещите иновативни фармацевтични компании непрекъснато усъвършенстват ваксиналните продукти и съумяха да постигат невиждан напредък по отношение на безопасност, ефикасност и имуногенност на съвременните моно- и комбинирани ваксини. Една от целите на нашето сдружение е да предоставим възможно най-съвременна информация за новостите в тази и други области на медицинската наука. Впрочем, България е една от страните, които винаги са били в авангарда на масовата ваксинопрофилактика още от нейното зараждане в края на 19-ти век. През 1903 година България се нарежда сред първите държави, въвели задължителна ваксинация срещу едрата шарка, а производството на ваксината за вариола започва в Разград още през 1881 г. През 1926 г. вече няма отбелязан нито един случай на едра шарка в страната. Този и много други примери доказват безспорната полза от превенцията срещу рисковете от заболяване. През последните 100 години ваксинопрофилактиката е най-голямото постижение на медицината, а ваксинациите са най-важните инструменти за първичната превенция. Държавите от Европейския съюз имат почти вековна традиция в приложението на национални имунизационни програми. В България днес имаме имунизационен календар, идентичен с този на развитите европейски страни. Ние, наред с останалите държави от ЕС, провеждаме регулярни информационни кампании за ползите за обществото от ваксинопрофилактиката. Пример за такива инициативи са Европейската имунизационна седмица и информационната кампания за грипа на Регионалния офис на Световната здравна организация. У нас през месец септември Комисията по здравеопазване проведе кръгла маса, посветена на имунопрофилактика и рисковете от спадащия обхват при задължителната ваксинация срещу някои от най-заразните заболявания при деца. Това е знак за широка подкрепа и в България на мерките за контрол и предпазване от заразните заболявания - както от водещи медицински специалисти, така и от неправителствения сектор и бизнеса в лицето на иновативни компании като GlaxoSmithKline, MSD, Pfizer и Sanofi.
Много по-различни ли сме ние, българите, в нагласите към превенцията като цяло в сравнение с другите страни?
- Едва ли има съществена разлика в отношението ни към ваксините в сравнение с развитите страни от Европа, Америките или останалите континенти. Масовите имунизации отдавна са се превърнали в „златен стандарт“ за мерките, прилагани в сферата на общественото здравеопазване. Те се приемат за безспорни, така както никой не спори за ползите от миенето на ръцете или дезинфекцията, например. Струва ми се, че единствената разлика е в отношението, което у нас съществува към институциите, към авторитета на лекаря, към научните доказателства. Твърде много се съмняваме, твърде недоверчиви сме и това не винаги ни помага, особено когато не обръщаме внимание на медицинските факти. За моя радост това не се отнася за повечето от имунизациите в ранната детска възраст, а по-скоро засяга тези в юношеството, където има сериозен спад в обхвата със задължителните имунизации. За съжаление, обаче, ваксинирането срещу сезонния грип, особено при децата и възрастните с хронични заболявания, при бременните и при медицинските кадри е направо нищожно. При това всички сме наясно, колко хора загиват всяка година в резултат на усложненията от грип. Ако се сравним с Англия, Шотландия, Холандия, скандинавските страни, където обхватът е между 65 и 75%, с нашите 2% ясно се открояват разликите в отношението ни към собственото ни здраве.
Необходими ли са, според Вас, промени в имунизационния ни календар?
- Не съм специалист по инфекциозни болести или епидимиология, но в изказванията на експертите и дебатите по време на кръглата маса по първична профилактика в Народното събрание се очертаха няколко актуални проблема у нас. Те са свързани най-вече с високия брой случаи на варицела, продължаващите взривове от морбили, случаите на коклюш сред новородените. Струва ми се, че трябва да се положат повече усилия за предотвратяване пропуските при задължителните ваксинации. Може би трябва да се обмисли въвеждане на имунизация срещу варицела. Аз все пак се осланям на становищата и предложенията на Експертния съвет понадзор на имунопрофилактиката, в който участват водещи учени в областта на епидемиологията, инфекциозните и детските болести у нас. Те най-добре могат да преценят нуждата от промени в имунизационния ни календар на база на данните и експертизите, с които разполагат.
На прага на студения сезон, когато очакваме появата на грипните вируси, как оценявате готовността на здравната система да посрещне евентуална грипна вълна?
- Трудно ми е да преценя състоянието на цялата ни здравна система, но съм сигурен, че колегите от Регионалните здравни инспекции и болничните администрации чудесно знаят какви мерки да предприемат в навечерието на вълната от остри вирусни заболявания. Мога например да споделя какво сме предприели в диализните центрове, които управлявам. Навреме осигурихме и поставихме ваксините срещу сезонен грип за всички желаещи пациенти и персонала, закупихме известни количества антивирусни препарати, и сме подготвили достатъчно дезинфекционни препарати и средства за лична защита. Освен това, имаме готовност своевременно да изпратим материали за диагностика във вирусологичната лабораторията на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Непрекъснато провеждаме беседи с нашите пациенти как да се предпазват и как да постъпят при първи признаци на вирусно заболяване.
Невена ПОПОВА
