„Когато бяха създадени през 2010 г., замисълът беше те като една съвукпност от изисквания и бариери, да  послужат за пренасочване на потока от пари и пациенти към държавните и общинските болници. На тях обаче също им се наложи да правят инвестиции, постепенно и те натрупаха дългове и трябваше да бъдат спасявани. Така през 2014 г. се върнахме към бюджетното здравеопазване и бяха въведени лимитите“, посочи той.  

„Целият балон на управленско усилие няма да доведе до нищо. Лимитите са израз на мързел от страна на администрацията. Най-лесно е да ограничиш разходите, като ги разделиш на порции, но това убива конкуренцията, качеството, мотивацията за растеж и развитие. Едната причина за това е наличието на много тежък мързел в администрацията да разработи правила, за да няма лимити, а другата е управленска инсуфициенция. И ние сега предлагаме да осигурим този капацитет. Защото също не искаме да се харчат на вятъра парите, които даваме, не искаме да има мошеници, които да точат касата. На езика на сексолога бих казал, че, ако е налице управленска импотентност, ние сме готови да бъдем вашата виагра. Искаме системата да заработи добре и нашите пациенти да не ходят да се лекуват в ЕС, а касата да дължи 260 милиона и да се чуди откъде да ги намери. Искаме европейските пациенти да идват тук“.

„Демонополизацията означава всеки да има възможност да избира къде да отиде и да се застрахова. Това ще стимулира не само болниците, но и осигурителите. А сега касата няма никакъв стимул да променя цените на клиничните пътеки, нито нарушения баланс между извънболничната и болничната помощ“, каза председателят на ЦЗПЗ.