Мръсният въздух над София през последните дни е тема, която завладя медийното пространство и предзвика бурни обществени реакции. Знаят ли хората какви са последиците за здравето им от тази тежка екологична ситуация? Какво поведение е препоръчително за страдащите от хронични заболявания на белите дробове и кои са предпазните мерки, които могат да вземат сами? Отговор на тези въпроси търсим от д-р София Ангелова, пулмолог с дългогодишна практика и активна гражданска позиция по проблемите на превенцията на тютюнопушенето.       

Д-р Ангелова, тези дни за пореден път наблюдаваме силно замярсяване на атмосферния въздух основно в столицата, но и в други големи градове. Кои хора са най-уязвими от гледна точка на заболявания на дихателните пътища?

- На първо място децата. Техните дихателни пътища са по-къси, токсичните вещества от фините и ултрафините прахови частици проникват много бързо и лесно в белите им дробове и се задържат там. На второ място са хората, страдащи от хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и бронхиална астма. Веднага трябва да прибавим и хората със сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания, защото токсините, които проникват в дихателната им система бързо, достигат до алвеолите им и след това попадат в кръвообращението им, след което увреждат сърцето и мозъка. Застрашени са и активните, и пасивните пушачи, защото те нямат достатъчна защита на дихателната система, при тях ресничките на ресничестия епител са парализирани от тютюневия дим и не могат да изпълняват очистващите си функции. Също така трябва да се знае, че здравите хора също страдат и са застрашени. Важно е да се разбере, че в много случаи кашлицата, която се повява при такава обстановка, всъщност е защитен механизъм на организма, който се опитва да се освободи от проникналите в белите дробове фини прахови частици.

Кои са най-важните предпазни мерки?

- По отношение на излизането и ходенето в града първата препоръка е да се носят плътно изплетени шалове. Те изпълняват ролята и на климатик (затоплят вдишания въздух), и на филтър. Така това просто средство се оказва сигурна бариера пред праховите частици. На второ място – проветряването на помещенията, в които живеем. Важно е обаче кога да го правим. Ако живеем край оживена улица или булевард, трябва да отваряме прозорците късно вечер, когато движението на превозни средства не е интензивно. От гледна точка на поведението ни като граждани – нека не допускаме колите ни да работят със запален двигател без да са в движение, защото газовете, които излизат от ауспуха, са сред най-агресивните замърсители на въздуха. Тук е мястото да отбележа, че в Германия такова поведение се санкционира с глоба, която се налага от инспекторите по контрол на градската среда веднага.

Велосипедистите и хората, които обичат тренировките с бягане в парковете също са застрашени от мръсния въздух, очевидно. Какви са препоръките за тях?

- Да избягват колоездене в интервалите от деня, когато има смог, както и по-големите физически усилия, които изискват повече кислород. Това натоварва изключително белия дроб и го подлага на огромно изпитание поради замърсения въздух. Сега е и сезонът на вирусните инфекции, тази опасност също не бива да се пренебрегва.

Моля с няколко думи да препоръчате режима на прием на медикаменти и хранителни добавки.

- На първо място да се консумират повече плодове и зеленчуци. Антиоксидантите също са важни, затова е добре да се добавят витамините A, E и C. С една важна уговорка – ако човек приема лекарства за разреждане на кръвта по повод на друго хронично заболяване, не трябва да приема допълнително витамин С, поради възникване на взаимодействие и нежелан ефект. Също така искам да обърна внимание и на средствата срещу кашлица – не трябва да се приемат по собствена преценка и без лекарска препоръка.

Известно е, че Дружеството на специалистите по белодробни болести от години има ясна позиция по отношение на мерките за чистота на атмосферния въздух. Моля Ви накратко да представите някои проучвания на Вашите колеги за последиците от този тежък проблем?

- За мен най-показателно е изследването, проведено от екипа на доц. Явор Иванов от Медицинския университет в Плевен. В него бе установено, че една седмица след повишаването на нивата на фините прахови частици в атмосферния въздух рязко се увеличава броят на хоспитализациите по повод обостряния на хроничната обструктивна белодробна болест. Сам по себе си този факт не се нуждае от коментар, но е важно обществото да знае каква висока цена плаща за мръсния въздух.

Невена ПОПОВА