Интервю -

Д-р Петър Загорчев: Можем да научим пациента да живее в своята болест
Прочетена: 1455 пъти

Д-р Петко Загорчев сам казва за себе си, че е "от двете страни на барикадата". На фона на 25 г. като ръководител на отделението по анестезиология и интензивно лечение в МБАЛ - Шумен, където продължава да работи и до днес, той открива допълнителните възможности на клиничната хомеопатия. Д-р Загорчев е един от съоснователите на Европейската школа по клинична хомеопатия и преподава дисциплината като свободно избираем предмет в медицинските университети в страната. Понастоящем е председател на Българската медицинска хомеопатична организация (БМХО).

 

Д-р Загорчев, лекарство или хранителна добавка са хомеопатичните средства в крайна сметка?

 

- Лекарства са от първото им създаване преди повече от 200 години и техен автор е д-р Самуил Ханеман  - гениален за времето си лекар-алопат (конвенционален медик, който третира болестта чрез противоположно на нея средство, обратно на хомеопатията – б. а.). Трябва да отбележим, че през този период преди 200 г. възможностите на медицината са се свеждали до пиявици, клизми, кръвопускания, тепарии с опиум, с метален живак в отровни дози (при сифилис) и с медикаменти с изключително токсично влияние. Тогава Ханеман се прочува с изказването си „Ние нe лекуваме, ние убиваме” и започва да търси нов метод за безвредно лечение.

 

В началото експериментира с различни химични съединения, тинктури и екстракти от наистина токсични разстения, каквото е хининовото дърво, например. В разредени дози Ханеман установява т. нар. принцип на подобие – всяко вещество, което в измерима токсична доза предизвиква в здравия човек определени болестни симптоми, може да лекува същите симптоми, ако се даде в безкрайно малки дози. Често пъти това са дози, които не могат да се установят дори с възможностите на съвременната медицина, защото става дума за разреждания от порядъка на 10-30 (по-популярно като 15CH). Което означава, че в съответното хомеопатично лекарство няма нито една молекула от изходната тинктура-майка.

 

Действат ли наистина тези медикаменти при толкова големи разреждания?

 

- Опитът показва дори, че колкото по-голямо е разреждането, толкова по-остър е ефектът от продукта. Ще ви дам пример – сред пациентите ми има бебета с атопичен дерматит. Ако детето е от т. нар. чувствителен тип към съответния медикамент и разреждането е несъразмерно високо, може още в първите минути да се наблюдава рязко засилване на обрива със зачервяване и сърбеж. Но това не значи, че съм сбъркал, напротив – виждам директно ефекта от лекарството. Същият медикамент в променено разреждане, в намалено количество и в по-дълъг интервал на лечение води до чудесно повлияване.  

 

По какъв начин всъщност хомеопатията "общува" с нашия организъм?

 

- По принцип всеки жив организъм притежава способността да се самовъзстановява и да се справя с патогенните и болестни агенти. Това е отговорът на имунната и нервната система, това е стресовият отговор, благодарение на който успяваме да оцелеем в заобикалящия ни свят. Има моменти обаче, когато реактивният отговор за възстановяване е по-слаб от "удара" на вредоносния агент – било то стрес, травма, вирус, бактерия, гъбичка и т.н. Ролята на хомеопатичното лекарство е да регулира този реактивен отговор да бъде адекватен на патогенния процес.

 

Може да ви прозвучи странно, но спомнете си последната епидемия от свински грип – тогава не умираха възрастни хора със сърдечно-съдова симптоматика и здравословни проблеми, а млади и здрави хора. Изследвания, които направихме, включително и аз, на имунния отговор на десетина пациента, показаха, че болните умират не от слаб имунен отговор, а обратно – от мощен, несъразмерно силен отговор на имунната система, стресирана от непознатия вирус, с който се среща. И в стремежа си да унищожи заразените клетки, тя  унищожава алвеоларните клетки на белия дроб, което води до запълване и провокира тежка дихателна недостатъчност.

 

Промени ли се по някакъв начин подхода към лечението на подобни състояния  вследствие на проучването?

 

- Разбира се. Първо регулирахме своята профилактика. Застанахме на принципа, че противогрипните медикаменти, като реленца и тамифлу, имат своето място при терапията. Второ, че няма нужда от масивна и мощна антибиотична терапия, която създава условия за вътреболнични и други инфкции, а е необходима строго прецизирана антибиотична терапия, отговаряща на нуждите на организма. И трето, че хомеопатичните лекарства, заедно със съвременните конвенционални медикаменти при една грипна епидемия дават възможност за един по-адекватен отговор.

 

Има ли състояния, които не могат да се повлияят от хомеопатия?

 

- Да, има болести, които не бива да се лекуват с този метод. Това са тежките ендогенни психози от типа на шизофрения. Също така дегенеративните заболявания на централната нервна система, при които не са ни ясни причините за развитие на болестта - например, мултипленна склероза. Но определени симптоми, които влошават качеството на живот на пациента, могат да бъдат повлияни с хомеопатия.  

 

При кои болести комбинацията между традиционната медицина и хомеопатията би могла да елиминира страничните ефекти от терапията?

 

- Мога да дам пример с гастро-ентеритната симптоматика и най-вече диарията,  адинамията (безсилие – б.а.) и астенията (обща слабост, хронична умора – б.а.) при пациенти, лекувани с химиотерапия. В този случай включването на хомеопатични медикаменти позволява страничните ефекти да бъдат редуцирани и да се понесат по-лесно от пациента, без да премахваме нуждата от химиотерапия или ефекта от нея.

 

Друг пример е артрозната болест – тя е не просто дегенеративно заболяване, а сложен имунен отговор на целия организъм към дегенеративните процеси в хрущяла. Разбира се, с хомеопатия няма да премахнем артрозната болест, но ще намалим болката, ще имаме по-добра подвижност, ще имаме по-малки елементи на скованост, по-малка депресия, респективно – ще имаме по-добро качество на живот.

 

Тоест, образно казано, можем да научим пациента да живее в своята болест. Тук обаче задължително трябва да отбележа, че хомеопатията в тази си роля е лечебен метод единствено в ръцете на опитен лекар.

 

Слава АНАЧКОВА





Коментари

април 2019

ПВСЧПСН
     

Събития