Д-р Петър Чипев работи в Клиниката по белодробни заболявания и интервеницонална пулмология във Военномедицинска академия (ВМА). Той е един от шестимата български специалисти по сомнология (медицина на съня) с европейски сертификат в тази област.
Познава ли съвременният българин правилата на хигиената на съня? Какви опасности крият недоспиването и лошия навик да забравяме колко важен е сънят за нас? Какво трябва да знаем в дните около празниците, когато сме склонни да пренебрегваме необходимостта от почивка? С тези въпроси се обърнахме към д-р Чипев в навечерието на Коледните празници. Ето отговорите, които той даде специално за читателите на Redmedia.
Д-р Чипев, страда ли от безсъние съвременния човек?
- Съвременният човек е човек с изключително занемарени хигиенни навици по отношение на съня. Стрелките и зъбните колела на биологичните му часовници се движат хаотично. Ако въобще си легне да спи, той си ляга в различен час всяка вечер. Буди се твърде рано, за да успее да изпълни семейните си и професионални задължения. Ако има възможност – спи следобяд. Храни се безразборно в късните часове на вечерта и през нощта. Пуши тютюн, пие алкохол и кофеинови напитки вечер. И в крайна сметка, дори и да успее да заспи, преодолявайки стреса, поради хилядите мисли в главата си и емоциите от телевизионните предавания, които е гледал преди да си легне, той се буди през нощта - било поради силния шум, нахлуващ през прозореца в неговата спалня, или от светлината на рекламните пана по покривите на блоковете в големия град. Липсата на сън - инсомнията в съвременното човешко общество е с пандемични мащаби, а последствията от нея и другите разстройства на съня могат да бъдат пагубни за цялото човечество.
Как съвременната медицина дефинира и класифицира нарушенията на съня?
- Медицината на съня е медицинска специалност на малко повече от 50 години. Интерес към съня са проявявали, разбира се, и древните лекари преди Христа, но като истински научна и подплатена с медицински доказателства тя се оформя от средата на 20-ти век. Медицина на съня практикуват предимно специалисти по респираторна медицина (пулмолози) и невролози, тъй като разстройствата на съня са предимно от страна на дихателната и нервната система. Най-разпространената класификация в света в днешно време е „Международната класификация на разстройствата на съня” на Американската академия по медицина на съня. В нея са включени общо 65 отделни болести, разделени в 8 групи. Най-общо казано – за да се дефинира едно нарушение на съня като болест, то трябва да води и до различно по степен нарушение на функционирането на човека през деня.
Кои са най-сериозните негативни последици от недоспиването за човешкия организъм?
- Сънят е неразделна част от физиологията на организма, не само човешкия. Всяко живо създание на нашата планета спи. Но, докато човекът вече знае много детайли от физиологията на всички органи и системи в организма, той все още знае твърде малко за физиологичната роля на съня. По този въпрос има само хипотези. По въпроса за негативните последици от недоспиването обаче има голяма база факти. Под недоспиване разбирайте, както недостатъчен сън, така и лошо качество на съня. Като „най-сериозни” последици мога да спомена сърдечно-съдовите инциденти, сънливостта зад волана и на работното място, самонараняването и нараняването на околните. Установено е, че хората с нарушения на дишането по време на сън например имат многократно по-висок риск от миокарден инфаркт, мозъчен инсулт и сърдечни аритмии. Обструктивната сънна апнея, която е най-често срещаното разстройство на съня след инсомнията, повишава 5 пъти риска от пътно-транспортни произшествия поради сънливост зад волана! Съществуват спекулации, че инцидентът в Чернобил е следствие на недоспиване на служителите в атомната централа, които работели на 13-14 часови работни смени. В литературата има описани случаи на сомнамбулизъм, в които болният, спейки пропътува десетки километри от дома си до дома на свой близък роднина, убива го и след това се връща в леглото си, без да помни за случилото се.
Какъв съвет бихте дали на хората, които често пренебрегват необходимостта от сън покрай дългите празници и нощните забавления, които ги съпътстват?
- Хората, които не го правят системно и ежедневно, могат да бъдат спокойни. Тези, които често дават нощни смени, водят бохемски начин на живот или не спазват добра хигиена на съня обаче могат да имат проблеми. Празниците са свързани с позитивни емоции, но по време на тях, без да осъзнават, хората нарушават базисни хигиенни норми: хранят се до късно вечерта, лягат си да спят непосредствено след това, приемат по-голямо количество алкохол, будуват до малките часове на нощта, и т.н. Бих ги посъветвал да се забавляват, но все пак да не забравят безмъртните стихове на Шекспир в "Макбет": „съня невинен, съня, разплитащ счепканата прежда на грижите, съня успокоител, съня балсам за морния ни дух, основно наше блюдо, пръв хранител на жизнения пир!…“.
А полезен ли е следобедният сън?
Хората са дневни животни – будуват през деня и спят през нощта. Здравият човек, който има добра хигиена на съня няма нужда от следобеден сън. Ако такъв ни е необходим, дали защото смятаме, че не сме спали достатъчно през нощта, или защото изпитваме непреодолима нужда да подремнем, трябва да бъдем предпазливи. Следобедният сън може да катализира една хронична инсомния, т.е. да бъде вреден. При хората с висока дневна сънливост поради нарушено дишане по време на сън или други разстройство на съня следобедната дрямка може да няма освежаващия и тонизиращ ефект, който се търси, т.е. да е безполезна. При рядката болест нарколепсия планираните подремвания през деня са метод за лечение на високата дневна сънливост на болния. Само в този случай следобедният сън може да бъде полезен и оправдан.
Какви са Вашите препоръки към хората, които покрай празниците ще нарушат сериозно правилата за добър сън?
- Нека предвидят "ден за почивка" след поредните дни на нередовен сън. Системното "нарушаване на правилата" може да има кумулативен негативен ефект върху тонуса ни през деня, но тези количествени натрупвания на сънливост и умора не изискват еквивалентни компенсаторни мерки. При хората, които нямат проблеми със съня е достатъчна една нощ да си легнат навреме и да си осигурят достатъчно време сън, за да компенсират загубения през предходните дни. Това не е така за хората с разстройства на съня. При тях предприетите мерки могат да се окажат неефектнивни и, ако умората и сънливостта продължават, е препоръчително да се консултират със специалист по медицина на съня.
Невена ПОПОВА
