Медицина на бъдещето - Биотехнологии

Д-р Пенка Ганева: Коренната промяна в терапевтичното моделиране на мултипления миелом увеличи преживяемостта на пациентите
Прочетена: 146 пъти
Снимка: Pixabay.com

Какво представлява мултипленият миелом? Какви са симптомите му? И какви са възможностите за лечение? На тези и други въпроси отговори пред Redmedia д-р Пенка Ганева от Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания (НСБАЛХЗ).


 

Д-р Ганева, какво представлява мултипленият миелом, каква е честота на разпространение по света и у нас и какви са симптомите му?

 

- Мултипленият миелом е хематологично злокачествено заболяване, което се характеризира със злокачествен растеж на плазмоцити в костния мозък, както и комплекс от клинични изяви като анемия, костни лезии, хиперцалциемия, нарушена бъбречна функция. Малигнените плазмоцити секретират моноклонален имуноглобулин – парапротеин. 

 

Мултипленият миелом съставлява 10-15% от случаите на злокачествени неоплазии в хематологията и 1% от случаите на злокачествени неоплазии изобщо. Честотата  на разпространението му е 4/100 000 души, но съществуват възрастови и етнически промени. Така например, при белите мъже честотата е 6.6/100 000, а при белите жени 4.2/100 000, докато при афроамериканската раса честотата е по-висока - до 13/100000 души. Честотата на мултипления миелом нараства с възрастта експоненциално след 40 години. Средната възраст за проява на диагнозата е около 70 години. Най-често болестта се среща след 55-годишна възраст. 37% от пациентите са по-млади от 65 години, 26% са между 65 и 74 години и около 37% са на 75 и повече години. Според Международната агенция за изследване на рака (IARC) в България през 2012 г. са диагностицирани около 240 нови случая на мултиплен миелом и са регистрирани 108 смъртни случая.

 

Какви са причините за възникването на заболяването?

 

- Причината за възникването на мултипления миелом е неизвестна. Обсъждат се различни фактори, като химически агенти, фамилна предизпозиция, радиация. Радиацията, за която се смяташе, че е етиологичен фактор, също беше отхвърлена като предразполагащ момент. Няколко по-нови проучвания  посочват повишен риск от мултиплен миелом при хора с наднормено тегло и затлъстяване.

 

Как се диагностицира заболяването?

 

- Най-честите начални симптоми са отпадналост и болки в костите. Болките са мъчителни, нощни. Ако са засегнати прешлени, може да се стигне до счупването им, може да се развият неврологични проблеми, поради притискане на нерви. Често заболяването започва с нехарактерни симптоми като висока температура, нощни изпотявания, отслабване на тегло, чести инфекции. Като цяло клиничните и лабораторни прояви са разнообразни, но типични са следните: костни промени, счупвания, костни болки – 80%; анемия и промени в кръвната картина, дължаща се на засягане на костния мозък от плазмоцити; нарушена бъбречна функция  в  25-30% от случаите; в 10-15% от случаите започва с бъбречна недостатъчност, налагаща провеждане на хемодиализа; наличие на т. нар. парапротеин в серума и/или урината на пациента; повишено количество калций в кръвта (хиперкалциемия) в резултат на промените в костите  - 30%. Инфекциите също са водеща причина за заболеваемост и смъртност при мултиплен миелом. Честотата на инфекциозните усложнения е около 60%, като при 20-25% е дебютиращ симптом.

 

Какви са възможностите за лечение?

 

- Целта на лечението на мултипления миелом в последните години значително се промени. От постигане единствено на контрол на заболяването сега се цели постигане на дълга преживяемост и дълъг свободен от заболяване период. Терапевтичната стратегия зависи от вида и стадия на заболяването, възрастта на пациента, наличието на съпътстващи заболявания.

 

Кои са иновациите в  диагностиката и лечението на мултипления миелом и прилагат ли се в България?

 

- В последните години, с въвеждането на новите групи медикаменти и автоложната стволово клетъчна трансплантация като стандарт в лечението на мултипления миелом, се промени коренно терапевтичното моделиране на заболяването и се увеличи общата преживяемост от 4.6  на  6.1 години. Докато през 1989 г. 5-годишната преживяемост е била 25.9%, то през 2005 г. е 44.9%. С 10-годишна преживяемост е около 50%. Допълнителните нови методи в диагностиката и лечението на заболяването са приложими и в България. От 2004 г. в СБАЛХЗ - София има отделение по трансплантация на стволови клетки, имайки предвид, че част от лечението на мултипления миелом е с автоложна стволово клетъчна трансплантация, то пациентите се насочват при съответнвите индикации за продължаване на лечението или провеждане на трансплантацията. След  2015 г. и в Пловдив и Варна бяха открити отделение по трансплантация на стволови клетки.

 

Предвид естеството на заболяването, мултипленият миелом изисква цялостен комплексен подход за лечение, който включва освен лечение с химиотерапия и лъчетерапия, така също и профилактика и лечение на усложненията: костни поражения, лечение и профилактика на бъбречните усложнения, лечение и профилактика на тромбоемболизъм, лечение и профилактика на полиневропатия, лечение на хиперкалциемична криза, лечение и профилактика на анемията.

 

Персонализираната медицина е най-широко застъпена в областта на онкологията и онкохематологията. Прилага ли се тя и по отношение на мултипления миелом?

 

- Както вече казах, пациентите с новодиагностициран мултиплен миелом са на възраст над 65 г., а 30% от тях са на възраст над 75 години. Много от пациенти в старческа възраст са по-уязвими поради съпътстващите заболявания, които усложняват лечението на мултипления миелом. Разпространението на заболяването се очаква да се увеличи с течение на времето поради застаряването на населението. Повечето пациенти в напреднала възраст с мултиплен миелом не отговарят на условията за автоложна стволово клетъчна трансплантация и доскоро стандартното лечение е било мелфалан плюс преднизон. Въвеждането на нови агенти, като талидомид, бортезомиб и леналидомид, подобри преживяемостта. Възрастните пациенти с мултиплен миелом обаче са по-податливи на нежелани реакции и често не могат да понасят пълните дози на лекарството. За тези пациенти, схемите с по-ниска доза интензивност подобряват профила на безопасност и по този начин оптимизират резултата от лечението. Подходящият скрининг за уязвимост и оценка на сърдечните, белодробните, бъбречните, чернодробните и неврологичните функции, както и възрастта над 75 години, в началото на лечението, позволяват стратегиите за лечение да бъдат индивидуализирани (персонализирани) и дозите на лекарството да бъдат пригодени за подобряване на поносимостта и оптимизиране ефикасност.

 

С развитието на генетиката се установи, че наличието на генетични разлики в туморните клетки могат да обяснят различията в терапевтичния отговор. Оказва се, че всеки отделен тумор има свой собствен молекулярен и генетичен профил. Провеждането на т.нар. молекулярно профилиране на туморите открива структурни особености, които могат да послужат в три насоки: откриване на лица с висок риск за развитие на злокачествено заболяване; селектиране на популации пациенти, при които дадено лечение ще бъде високо ефективно и/или с добра или лоша поносимост; както и определяне степента на риска от рецидивиране на заболяването. Персонализирана терапия е прицелното лечение, при което медикаментът  е насочен към специфични за рака гени, протеини или други структури, жизненоважни за растежа на тумора и преживяемостта. Само пациентите, чиито тумори са носители на съответните таргети, са показани за прицелното лечение, и именно поради това се говори не за обща, а за персонализирана терапия. Вече има доста регистрирани медикаменти, които се прилагат рутинно в ежедневната клинична практика при пациенти с рак на млечната жлеза, на дебелото и правото черво, на белите дробове, на щитовидната жлеза, на яйчниците, с гастроинтестинални тумори, с бъбречноклетъчен рак, със злокачествен меланом, с мултиплен миелом, с някои видове левкози, лимфоми.

 

Независимо от това, мултипленият миелом все още се счита за неизлечима болест при по-голямата част от пациентите. Затова са необходими допълнителни мощни терапевтични стратегии и включването на нови медикаменти.





Коментари

август 2018

ПВСЧПСН
  
  

Събития