Интервю -

Д-р Николай Поройлиев: Исхемичната болест на сърцето е най-честата причина за смърт и честотата й се увеличава
Прочетена: 1610 пъти
Снимка: Личен архив

Застрашава ли студеното време хората със сърдечно-съдови заболявания? По-чести ли са миокардните инфаркти през зимата? Подмладяват ли се те и защо? Отговор на тези и други въпроси търсим от д-р Николай Поройлиев от Клиниката по спешна кардиология в столичната Университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) "Царица Йоанна - ИСУЛ".

 

Д-р Николай Поройлиев е завършил медицина в Медицинския университет в София през 2011 г. Придобива специалност по кардиология през 2016 г. Редовен докторант е към Катедрато по спешна медицина с дисертационен труд на тема “Камерна фунцкия при пациенти с постоянна електрокардиостимулация”. През 2017 г. участва в постерна сесия на Европейския конгрес по кардиология. Професионалните му интереси са в областта  на електрокардиостимулацията и електрофизиологията.


 

Д-р Поройлиев, какво показват наблюденията Ви от последните дни и седмици, повече ли са пациентите, които постъпват в клиниката по спешност със сърдечни инфаркти?

 

- Да, повече са. През зимния сезон броят на хората, които идват при нас със сърдечно-съдови инциденти е по-голям, най-често засегната е зрялата възраст – 40-50 години. Студеният период е по-рисков по правило и това важи най-вече за хората с високо кръвно налягане, особено ако то не е добре контролирано.

 

Като казвам това обаче искам да поясня, че има и още един фактор, който има значение за увеличения брой пациенти. В свeтовен мащаб исхемичната болест на сърцето е най-честата причина за смърт и честотата й се увеличава. Едновременно с това вече разграничаваме два типа инфаркти според електрокардиографската им характеристика, т.е. от електрокардиограмата веднага става ясно какъв е вида на инфаркта - със ST-елевация или без ST-елевация. Относителната честота на миокардния инфаркт със ST-елевация намалява, докато честотата на инфарктите без ST-елевация се увличава. Това е в резултат от развитието на съвременните диагностични методи за изследване на маркерите за некроза на сърдечния мускул или миокарда чрез високосензитивни методи, благодарение на които можем много по-бързо, по-точно и по-рано да поставим диагнозата и да определим вида на миокардния инфаркт. Навременната диагноза до голяма степен определя и прогнозата за тези болни.

 

Подмладява ли се инфарктът?

 

- Вероятно най-подробният европейски регистър (STEMI) е шведският, в който е отразена годишна честота 58 на 100 000 човека. Както вече споменах, все по-често се засягат хората в активна творческа възраст. Наблюдава се постоянна тенденция за подмладяване на болестта, както и по-висока честота при мъжете в сравнение с жените. Затова искам да подчертая колко важна е профилактиката още от най-ранна възраст, за която толкова много се говори – това значи отказ от тютюнопушене, правилно хранене, активен двигателен режим, както и периодични контролни прегледи за оценка на контрола върху рисковите фактори.

 

Склонни ли са пациентите да се вслушват в съветите и препоръките ви?

 

- За съжаление, едва след като болестта ги е довела при нас. Повечето пациенти не смятат, че са отговорни за здравето си. За сметка на това са на мнение, че лекарите винаги са длъжни, че няма ситуация, в която да не могат да им помогнат. Опитвам се дa променя това виждане и да повлияя на тази философия. В повечето случаи хората са склонни да преосмислят поведението си, но след като са изпитали на гърба си товара на болестта.

 

В много болници през този сезон попадат възрастни хора, които са с влошено здраве не само поради напредналата си възраст, но и поради липса на адекватни грижи. Така ли е и при вас?

 

- Да, за съжаление. Най-честата причина за рехоспитализация при пациенти със сърдечна недостатъчност е непридържане или невъзможност за спазване на назначената амбулаторна терапия. Имаме пациенти, които са хоспитализирани, просто защото са се влошили след като не са приемали редовно назначената им терапия. Веднага искам да подчертая, че това се случва не само на възрастни хора, които са самотни, без близки или изоставени.

 

Известно е, че добрата превенция включва и редовен контрол в домашни условия на важни показатели за добро здраве като нива на кръвната захар и артериално налягане. По вашите наблюдения повишава ли се здравната култура на хората в тази насока?

 

- Да, макар и по-бавно. Повечето хора научиха например, че има по-нови електронни апарати за проследяване на кръвното налягане. Поне 40 от 50 мои пациенти вече разполагат с такива. Има интерес и към последното поколение апарати, които регистрират същевременно и ритъмни нарушения, като предсърдно мъждене или AFIB технологията, както е известна в професионалните среди. Това е похвално и трябва да се насърчава.

 

Вие самият сте изкушен от новите технологии и участвате в проект от областта на телемедицината за проследяване на пациенти от разстояние. Кои са предимствата на тази практика, има ли тя бъдеще?

 

- Предимствата й са много – постоянен контакт с болния след неговото изписване, възможност за бърза реакция при необходимост, спестено време за пътуване и чакане за преглед, създаване у пациента на чувство за отговорност и дисциплина по отношение спазването на терапевтичния режим. Впрочем, телемедицината не е толкова нова област, просто тя у нас навлиза по-бавно. Иначе има приложения в много клинични области, кардиологията е само една от тях. Категоричен съм, че тя ще се развива и ще намери своето заслужено място и в нашата практика.

 

Невена ПОПОВА





Коментари

март 2024

ПВСЧПСН
    

Събития

Няма събития