Председателят на Националното сдружение на частните болници (НСЧБ) д-р Николай Болтаджиев пред Redmedia за делата срещу реформата "Москов", безсмислието на медицинските стандарти, капаните в проектобюджета на здравната каса за 2017 г. и единствената промяна, заради която завинаги ще запомни Москов с добро. 

Д-р Болтаджиев, как сдружението на частните болници успя да заведе 30 дела срещу реформата "Москов"?

- Делата не са самоцел и не са водещи при нас. Те са следствие от нашето нечуване, от липсата на диалог със здравното министерство. Преди да се стигне до тези дела давахме становища, писахме писма, участвахме в работни групи и не веднъж обяснявахме смисъла на промените. Делата са последният демократичен инструмент, който използваме.

Независимо от неодобрението, има ли промяна, започната от министър Москов, която да подкрепяте?  

- Министерството до момента е направила едно добро нещо – електронното досие на пациентите. То е готово от март месец миналата година, т.е. от година и половина, и го аплодираме. Предадено е в министерството и чака обществена поръчка. До момента обаче такава не е пусната. Ето това е стъпка, която ако бъде направена, ще запомним министър Москов с добро.

Каквото и да говорим, от 2001 г. насам има две такива стъпки. Първата е тази, с която помним министър Радослав Гайдарски – той направи така, че лечебната дейност да се заплаща от здравната каса, което промени системата и даде възможност на всички болници, без значение дали частни или държавни, да ползват обществения ресурс. Втората голяма стъпка беше изваждането на дейности от министерството и прехвърлянето им към бюджета на касата – онколечението, диализата и прочие. Тук, разбира се, свалям шапка на Теодора Захариева, която беше борец и постигна това. Сега Москов има златния шанс да направи третата голяма стъпка за последните 15 години, ако въведе електронното досие на пациентите. То може да реши голяма част от проблемите в здравеопазването, а министър Москов ще бъде запомнен завинаги с добро.  

С кои проблеми може да се справи електронното досие?

- Първо, ще подобри достъпа на пациента, защото всеки лекар и всяко лечебно заведение ще получават цялата необходима информация за здравословното му състояние. Ще отпаднат също направленията и всичката бумащина. Що се отнася до контрола, той ще бъде изцяло в ръцете на пациента. Ако все пак има нужда някой друг да контролира, това може да се прави от бюрата на чиновниците в касата, които през компютрите си ще преглеждат цялата налична информация в досиетата.

Да разбираме ли, че вече няма да има мъртви души в болниците, а „Лимончо и Индиана Джоунс” няма да източват касата?

- Няма как да стане, защото всяко посещение завинаги ще остава отразено в досието на пациента. Той ще може да вижда всичко и сам да бъде контрольор на извършените дейности.

Няма ли да е възможно досиетата да се редактират, съответно да се подправя и тяхното съдържание?  

- В технически изготвения вариант на електронното досие редакции не са възможни. Още докато пациентът е в болницата има определен период за въвеждане на информация, но след като досието се затвори, то повече не може да се променя. Освен това ще се знае точно кой лекар, как, кога и по какъв повод е редактирал досието. Предвидено е всеки лекар да има безплатен сертификат за достъп, както е при електронното банкиране - всичко ще върви по електронен път и винаги ще е известно кой какви промени прави в медицинската документация.  

Може ли електронното досие да работи със системата за пръстова идентификация в болниците, която стартира от 1 ноември?

- Няма никакъв проблем пръстовите отпечатъци да се ползват за вход в електронното досие, но ние предлагаме идентификаторът да бъде друг – европейската здравна карта с магнитен носител на нея. Тя не изисква толкова пари, като четците за пръстови отпечатъци, и няма да има нужда да се подновява всяка година, защото е предвидено досиетата да бъдат качени на облак. Освен това няма да се натоварват лекари, болници, аптеки и лаборатории с допълнителен софтуер, програми и ъпгрейди. Безплатни ще са също сертификатите за достъп и необходимите средства ще са само тези за изработването на самото досие. При условие, че заданието е стриктно направено, остава да се свърши една чисто техническа работа.

Ще може ли тогава да се въведе индивидуална партида в касата за всеки пациент, както предложихте наскоро?

- В момента, близо 2 млн. здравноосигурени, като влязат в сайта на НАП и въведат ЕГН-то и имената си, виждат за кои месеци са осигурени за пет години назад. Ето това представлява индивидуалната партида и нама пречка тя да бъде свързана с електронното досие на пациента. Още повече, че европейската здравна карта ще осигурява достъп едновременно и до двете бази данни.

Каква е идеята на тези партиди?

- Почти 4,2 млн. души, които се осигуряват за сметка на държавата, нямат такива партиди. За тях държавата предвижда трансфер, чрез който само допълва бюджета на НЗОК, но това не е реалната сума, която трябва да заплати. Ето защо смятаме, че ако всеки български гражданин има своя индивидуална партида, държавата като осигурител няма да може да избяга от ангажимента си.

Необходима ли е такава промяна при положение, че Народното събрание още в края на 2015-а гласува държавният трансфер в бюджета на касата всяка година да расте с по 5%, докато индивидуалната вноска за всеки гражданин не се изравни с тази на самоосигуряващите се ... някога през 2030-а?

- За това съм много скептичен, защото бюджетъта на здравната каса е част от консолидирания държавен бюджет. Той се подчинява на закона за публичните финаси, където е казано, че 40% от БВП се разпределят чрез консолидирания държавен бюджет. В този бюджет рзличните пера се определят едно спрямо друго, за да не се надминава фиксираният процент. Тоест, ако се вдигнат парите за здраве като процент от БВП, тогава трябва да намалее друго перо – заплатите на държавните служители, пенсиите, социалните плащиния и прочие.

Затова ли сдружението предлага бюджетът на НЗОК да се извади от консолидирания държавен бюджет?

- Предлагаме го, защото тогава ще може реално да се повишават средствата за здраве и всички събрани пари за здраве да се харчат за здраве. Друго много важно нещо е здравната каса да си върне статута на независима публична институция, с каквато цел беше създадена.

Като че ли се случва точно обратното обаче ...

- Да, касата се одържави и политизира и тази посока на развитие трябва да се промени. Прекалено много власт и администриране има в системата, овластяване на служители до степен да са над закона, дори над съда – това е опасно за цялата държава. По едно от нашите дела има заключение, че чрез разпределение на средствата на болниците Надзорният съвет на касата променя бюджета, гласуван от парламента, и по този начин изземва функциите на Народното събрание. Става дума за решението, с което НЗОК задължи лечебните заведения през 2015 г. да харчат не повече от 90% от изразходваното през предходната година. С други думи, преразпределила е бюджет, който по закон се разпределя от депутатите. С този мотив съдът определи решението на надзора за нищожно, но за съжаление, става дума за гражданско дело и по него не следват санкции. Очакваме втората инстанция да се произнесе.

А ако тя потвърди заключението на първата?

- Тогава касата ще бъде длъжна да изплати надлимитната дейност за цялата 2015 г., защото е незаконно определена. При това без да е необходимо болниците да водят персонални дела за това, защото, когато едно решение бъде определено за нищожно, се счита, че то изобщо не е съществувало.

На този фон как ви се струва проектобюджетът на здравната каса за следващата 2017 г., одобрен от Надзорния съвет?

- В момента изготвяме становище по финансовата му част. Това, което повече ни притеснява, е практиката чрез Закона за бюджет на НЗОК да се изменят основни закони. Тази възможност съществува нормативно, но само при условие, че това касае националната сигурност и ако даден основен закон не бъде изменен, това ще доведе до екстремни ситуации и сътресения. В случая не виждам какво застрашава националната сигурност – ние не сме във война, че с този бюджет да се налагат лимити на болниците. Освен това, нали ще имаме пръстов отпечатък. Лимитите бяха наложени под предлог, че се източва касата. Щом се въвежда пръстов отпечатък и всички инвестирахме в това касата да не бъде източвана, лимитите трябва да отпаднат.

Затова пък касата ще разполага с инструменти сама да прекратява договорите си с болниците....

- Това е друг голям проблем. Но не самото прекратяване на договора, а невъзможността в този случай лечебното заведение да спре изпълнението на процедурата, обжалвайки в съда. Например, един проверяващ може да отнеме договора на една болница и тя да остане на самоиздръжка до приключване на делото. Дори съдът да се произнесе в полза на болницата след пет години, дотогава тя ще е фалирала. Това е административна диктатура, с която може да има огромни злоупотреби. Интересно дали това няма да породи корупция сред някои служители на касата, тъй като на карта се поставят милиони инвестиции?  

Обмисля се и друга схема на заплащане в болничната помощ – лечебните заведения с по-широка дейност, по-високо ниво на компетентност, собствени структури и апаратура, да получават повече, защото направените инвестиции в развитието им вдигат цената на услугите им. Частните болници ще се впишат ли в този модел?

- Не е така. Всички болници еднакво отговарят на медицинските стандарти и според клиничните пътеки, по които работят, имат съответното ниво на компетентност, поддържат съответните лаборатории и необходимото количество персонал. И това не зависи от големината на болницата, защото инвестициите във всчики са еднакво големи. Медицинските стандарти съдържат само количествени критерии и излишно оскъпиха услугите със задължителни изисквания за персонал, апаратура, лаборатории и прочие. Бяха създадени, за да фалират изкуствено някои болници за сметка на други. Щом се въведоха, автоматично се вдигнаха хоспитализациите, защото при фиксирани цени на клиничните пътеки няма друг начин за увеличаване на приходите. Сигурен съм, че ако се отменят стандартите, ще паднат и хоспитализациите – затова и ги оспорваме в съда.

А по какво тогава да съдим коя болница работи качествено и коя не?

- При свободната конкуренция осовният критерии за качество е пациентът. Ако той може свободно да избира къде да се лекува, той сам ще определи къде е високо качеството. С наложените лимити в болниците виждаме точно обратното.

Слава АНАЧКОВА