Още статии
по темата
В момента всички общински болници са еднакво затруднени и в еднаква степен застрашени от фалит. Имаме уверение, че тъй като сме в края на тримесечието, ще можем да получим предвидените 3% от общия бюджет и се надяваме това наистина да се случи, защото работим в огромно напрежение. Така председателят на Националното сдружение на общинските болници д-р Неделчо Тотев коментира информацията за нарастващия брой общински лечебници, които са принудени да ограничават дейността си и да закриват отделения поради липса на средства. Днес ръководството на организацията е имало работна среща в централата на Български лекарски съюз (БЛС) по темата за финансирането на лечебните заведения, в която са участвали и ръководители на областни и частни болници.
„Проблемът, който стои пред общинското здравеопазване, е пряко свързан с отпадането на медицинските стандарти, защото изискванията, които бяха заложени в тях, просто бяха прехвърлени в алгоритмите на клиничните пътеки. В същото време цените на много от пътеките останаха непроменени. Някои дори имат същата цена като през 2006 г., когато минималната заплата е била 180 лв., давам го като пример. В същото време се повишиха цените на електроенергията, на отоплението ,на водата, а приходите на болниците останаха същите“, коентира д-р Тотев.
По думите му въвеждането през 2010 г. на много нови пътеки за високотехнологични изследвания и манипулации е погълнало значителен финансов ресурс и това се е отразило на масовите пътеки, по които работят общинските болници. Тези лечеби заведения с дейността си покриват потребностите на един огромен контингент от пациенти със специфични характеристики – възрастни хора с много заболявания, които живеят в малките градове и села и в повечето случаи разчитат само на местната болница.
„Населението намалява, по тази причина намалява и броят на пациентите, респективно на приходите от касата. Независимо от наложените лимити, когато болният има нужда, ние го приемаме. Ако възникне епидемична ситуация, също сме с отворени врати за всички, за да помогнем. Всичко това обаче си остава за наша сметка. Просто болницата плаща, а не получава нищо след това“, каза председателят на сдружението на общинските болници и попита: „Хората имат нужда от нас и ние стоим по местата си, водени от някакъв ентусиазъм и чувство за дълг, колко още обаче може да продължи това?“.
Невена ПОПОВА
