Трудно ли е да се работи с деца или е по-трудно да се работи с родителите им? Кои са най-честите вредни навици, които водят до заболявания в детска и ученическа възраст? Защо напоследък има толкова много прояви на агресия сред децата и дали причината не се крие в компютърната зависимост и виртуалните игри, наситени с насилие и убийства? Отговор на тези въпроси търсим днес от д-р Гергана Николова, общопрактикуващ лекар от София. Само като начало ще споменем, че тя винаги с радост споделя един факт от собствената си професионална биография. Започнала е работа като интернист, но след като станала общопрактикуващ лекар започнала да приема в листата си и деца. Оттогава и до днес тя смята, че това е един от най-щастливите и избори. Защото децата носят много радост, искреност и топлота...
Д-р Николова, първият учебен ден винаги носи приятни емоции и за възрастни, и за деца. С какво настроение го посрещате Вие? Задавам въпроса, защото знам, че сте един от най-търсените и уважавани от родителите лични лекари на деца в столичния град...
- За мен децата са най-милите и най-приятните пациенти. Нищо не може да ме зарадва повече от детската усмивка и детското бърборене и лудории в кабинета ми. Тези моменти ми дават сили да се преборя и с най-тежката умора и да забравя дори най-мрачното настроение. Радвам се, че имам много деца в пациентската си листа, повече от 600. 450 от тях са ученици. Още повече се радвам обаче на нещо друго – все повече родители ме търсят за съвет и преглед просто с превантивна цел. За мен това говори, че има някакво осъзнаване и желание да предпазиш детето си, а не да търсиш личния лекар след като то се е разболяло. А за първия учебен ден – да, радвам се, разбира се. Той носи винаги приятно вълнение, оживление. Това е усещането ми.
И за да навлезем във Вашия професионален периметър, първото, което искам да Ви попитам е с кои ограничения Ви е най-трудно да се справите във всекидневната работа с малките пациенти?
- На първо място недостига на направления. Разполагам с 400 направления за 2500 пациенти – възрастни и деца, за едно тримесечие. На кого да дам и кого да лиша? Категорична съм, че трябва да се промени подходът в профилактиката при децата. Трябва да се предвидят повече направления за тях, отделно от общата бройка, която ни се предоставя от здравната каса. Отделно от това има заболявания, за които касата не плаща нищо. Децата с аутизъм са изцяло оставени на грижите на родителите, а в повечето случаи това са непосилни разноски за семейството. Много малко дейности поема касата и за децата с церебрална парализа, и за децата с епилепсия. Същото се отнася и за децата с говорни нарушения. А аз имам в листата си малки пациенти с всички изброени проблеми и знам с колко трудности се сблъскват семействата им.
Тъй като вече стана дума за профилактика, моля Ви да се спрете на най-честите пречки, които съпътстват работата Ви като общопрактикуващ лекар?
- Да, разбира се. Вече казах за направленията. Сега децата имат право на един преглед при очен лекар на 5-годишна възраст. Когато са по-малки, те все още не могат да пишат и четат, а ние – личните лекари се ориентираме при прегледа по една таблица, пригодена за тяхната възраст. За мен е по-логично да имаме право да ги изпратим на профилактичен преглед при офталмолог и на 7, и на 15-годишна възраст, ако разбира се, между тези интервали, не възникне някакъв остър проблем. Друг пример – прегледите при ортопед. Те са толкова важни за децата, а възможностите ни са крайно ограничени – в рамките на профилактичната дейност можем да ги изпратим веднъж, когато са на 3-месечна възраст. А реално трябват повече ортопедични консултации, гръбначните изкривявания например са толкова често срещани, това е състояние, което трябва да бъде правилно преценено и адекватно лекувано.Това са най-крещящите примери. Има, разбира се, и още. Ограничени сме дори и при профилактичното назначаване на пълна кръвна картина. С всичко, което посочих дотук искам да подчертая, че ако искаме да имаме здрави деца и здрави млади хора, трябва да се увеличи обема на профилактичната дейност на личните лекари.
Кои заболявания при децата будят най-сериозни притеснения?
- Да започнем от затлъстяването. Поне 30% от децата, дори и повече, са с наднормено тегло. А то е фактор, който открива пътя за много сериозни усложнения. Често откриваме смутен глюкозен толеранс, а това е лош сигнал. Същото се отнася и за хипертонията в детската и юношеската възраст. Като лични лекари обаче нямаме право на диспансеризация. Децата с диабет са контингент на енодкринолозите, а детските ендокринолози са много малко. Същото се отнася и за детските кардиолози. Много по-рационално би било такива деца да се диспансеризират при нас и да имаме възможност да ги наблюдаваме по-често, а веднъж в годината да ги консултираме с тесен специалист. Освен че това улеснява родителите, при този подход ще се спестят много пари на здравната каса. Което, впрочем, важи за профилактиката като цяло и това е истина, която се знае от всички. Ето защо ще повторя – нужно е да се увеличи обема на профилактичната работа на личните лекари, да им се даде възможност да диспансеризират и да се помисли за организирането на скринингови програми.
А кои навици в поведението на децата и тийнейджърите, будят особено притеснение в последните години, според наблюденията Ви на личен лекар?
Компютърната зависимост и въобще виртуалната зависимост. Има деца, които идват в кабинета ми с родителите си и докато аз преглеждам майката, например, те си играят със смартфона - в този момент за тях не съществува нищо друго. Мобилни телефони, айфони, айпади, лаптопи – те се потапят в този свят и просто свикват да бъдат част от него. Така забравят да се движат, да играят, да общуват. Веднага добавям – електронните игри. В повечето случаи тяхното съдържание е изпълнено с агресия, с насилие, с убийства. А това възпитава по определен начин, и то по лош начин. Не бива после да се питаме, защо децата ни проявяват агресия и защо насилието става част от поведението им. След това – наркотиците. Вече имам 9-10-годишни деца, които са опитвали някакъв наркотик. А освен, че наркотиците разрушават личността, те не рядко са причина и за тежки заболявания като хепатит В и С, например. Още нещо – нежеланите ранни бременности и абортите. Те съвсем не са рядкост и съвсем не се случват само при момичета от малцинствата, напротив. Казвам това и бързам да подчертая, че ролята на личния лекар е голяма, разбира се, но не по-малко важно е в училищата да има квалифицирани и реално работещи психолози.
А кои добри подходи в грижите и възпитанието родителите забравиха или са на път да забравят?
- Това че децата им имат нужда да играят, да тичат, да се забавляват, да общуват с връстници, да се радват на природата, да пътуват и да опознават света около тях не само през компютъра. Нормалното, адекватно общуване възпитава. Типичен пример за грешен подход е „навличането“ с много дрехи и натякването: „Внимавай да не настинеш!“. Страхът от настинката е жив у нас! Също така много родители не осъзнават вредността на прекомерния, самоцелен контрол.
Да добавя нещо и за здравната култура в семейството – не я забравяйте, не я подценявайте. Тя започва от хигиенните навици и от умението за оказване на първа помощ в семейството. Елементарен пример - измерването на температурата. Често ми водят болно дете, без да са измерили температурата вкъщи. Сега има качествени дигитални инфраред термометри, които мерят температура за секунди, или дори от разстояние. Недопустимо е в един дом да няма такъв. Живачните термометри са вече история, а с новите дори и най-неспокойното дете няма да усети как за миг ще разберете колко е температурата му, при това с голяма точност. Същото се отнася и за всички медицински прибори и уреди за домашна грижа по принцип.
В допълнение искам да кажа, че ние от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари имаме готовност да организираме програми за обучение на родители по всички теми, които засегнах дотук – култура на хранене, двигателна активност, хигиенни навици, рискови фактори и овладяването им, първа помощ при нужда. Сигурна съм, че от тях ще има много полза за цялото семейство.
И накрая нека Ви помоля да пожелаете нещо на малките първокласници...
- Пожелавам им да отделят повече време за игра и да приемат училището като забавление, а не като задължение.
Невена ПОПОВА
