Д-р Джулия Веронези ръководи Секцията по роботизирана хирургия към Отделението по обща и торакална хирургия в болница "Хуманитас Рисърч" в Милано, Италия. От 2004 г. тя ръководи една от най-мащабните в Европа програми за скрининг на рака на белия дроб - проучванията COSMOS 1 и 2, осъществявани с нискодозирана комютърна томография и допълнително включване на молекулярни маркери при високорискови лица. Д-р Веронези поставя основите на роботизираната хирургия на рака на белия дроб в родината си и вече има зад гърба си над 250 такива интервенции. Преподавател по роботизирана торакална хирургия в няколко италиански медицински университета и в Университетската болница на Женева.    

Д-р Веронези, кои фактори предопределят повишения интерес на научната общност към темата за необходимостта от скрининг за рак на белия дроб?

- На първо място това е нарастващата честота на това злокачествено заболяване както сред мъжете, така е сред жените. Специалистите в цяла Европа си дават сметка колко сериозни са последиците от закъснялата диагностика на рака на белия дроб. В същото време всички наблюдения и анализи сочат, че при един по-добър организационен модел ситуацията би могла да се промени коренно. На практика това означава, че ако въведем скрининга като подход, ще можем да открием все повече хора в ранен стадий на болестта, когато реално злокачественият процес ще може да бъде овладян и да бъде значително подобрена преживяемостта при много по-добро качество на живот. Тук е мястото да подчертая, че в Европа има утвърдени ръководства за скрининг на рака на гърдата, на шийката на матката и на рака на дебелото черво. Вече имаме доказателства от многобройни проучвания, които сочат, че ако се създаде такова ръководство и за рака на белия дроб, ползата ще бъде налице и в следващите години и десетилетия ще можем да отчетем много по-добри резултати в борбата с този тумор. С други думи казано, ще се понижи смъртността, извън медицинския и социален ефект, този факт ще рефлектира положително и върху разходите за лечение на заболяването в напреднал стадий, които също ще намалеят.

Моля Ви да припомните кои са доказаните рискови фактори за рак на белия дроб?

- На първо място тютюнопушенето, това е доказано и не се оспорва от никой. В това число и пасивното тютюнопушене. По-застрашени са хората, боледуващи от хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). От рисковете, свързани с професионална дейност, фактор е излагането на азбест и други химически замърсители. В същото време не трябва да пропускаме факта, че съвременният човек, който живее в голям град или в индустриален район е изложен на многократно по-висок риск поради замърсяването на атмосферния въздух.

Известно е, че скрининговият подход се базира на подбора на групи, при които са налице един или няколко рискови фактора. В случая с рака на белия дроб кои критерии биха била водещи при дефинирането на профила на лицата, подходящите за включване в скрининг?

- На първо място възрастта – над 50 години. Има обаче мнения, че тази граница трябва да се понижи и да бъде 40 години. След това се нарежда наследствеността – т.е. в скрининга би било добре да се включат хора, които имат близки родственици с рак на белия дроб. Що се отнася до пушачите, този подход трябва да се приложи спрямо хора, които имат този вреден навик от дълги години и в същото време изпушват над точно определено високо количество цигари на ден. Пасивното пушене всепризнато е рисков фактор, както вече споменах, но тук има една особеност и тя идва от невъзможността да се направи количествена оценка – т.е. да се определи количеството вдишан тютюнев дим.

По време на дискусиите на конференцията стана ясно, че съвременното виждане за успешен скрининг на рака на белия дроб залага не на конвенционалната рентгенография и на флуорографското изследване, а на нискодозираната компютърна томография. Защо?

- Има категорични доказателства, че този метод за образно изследване е по-сигурен и по-чувствителен. Т.е. при него можем да сме сигурни, че ще уловим и най-малките по размер изменения в белодробната тъкан - т.нар. възли, за които е много вероятно да се окажат рак.

Вашите колеги, които представиха и други аспекти на съвременната диагностика не пропуснаха да споменат, че с развитието на молекулярната генетика в практиката ще навлизат все повече и все по-нови маркери за ранно откриване на рака на белия дроб. Означава ли това, че те също ще бъдат включвани като критерий за скрининг?

- Да, категорично. Ако днес говорим за нов, по-надежден метод на образно изследване, какъвто е нискодозираната компютърна томография, то съвсем в недалечно бъдеще в рамките на скрининга към него ще могат да бъдат присъединени и молекулярно генетичните тестове. Това е бъдещето, то крие в себе си нови възможности, които ще направят скрининга още по-прецизен, по-сигурен и по-резултатен.

Ако трябва да говорим от гледна точка на днешния ден, моля да обясните защо не само Вие, но и много други Ваши колеги поставиха акцент върху необходимостта от съдействие от страна на личните лекари в процеса на организиране на успешния скрининг.

- Преди всички става въпрос за осъзнаване, за разбиране от страна на общопрактикуващите лекари. Много бих искала да стане ясно колко важна е тяхната роля, колко съществено е те да имат осъзнатост за важността на това, което правим. Защото хората най-често се доверяват именно на личния си лекар, защото точно той е специалистът, на който бихме искали да се опрем и ние, които работим на полето на скрининга. Действително това е важно за всички – за пациентите най-вече и за успеха на крайната цел, която преследваме – да бъдат скринирани повече хора, в групите да попаднат точно подходящите и в крайна сметка да има по-добра откриваемост и по-навременно лечение във възможно най-ранния стадий на болестния процес.

Невена ПОПОВА