Интервю -

Д-р Дечо Дечев в "Седмицата" на Дарик: Налага се основна ревизия на дейността на НЗОК
Прочетена: 1422 пъти

Управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) д-р Дечо Дечев гостува в предаването „Седмицата“ на Дарик радио. Публикуваме целия текст на разговора.

 

Директорът на Националната здравноосигурителна каса д-р Дечо Дечев в „Седмицата“ на Дарик радио. Добро утро.

 

Добро утро.

 

Има ли здравната каса специален план за финансиране на профилактика на лечение в Перник заради опасността от болести заради водния режим, невъзможността да се поддържа нормална хигиена. Снощи в „Панорама“ вицепрезидентът Илияна Йотова говореше за това, за възможен апокалипсис тези случаи, касата нещо по-различно ли прави, има ли резерв. Вие смятате нещата за Перник, например, и на базата, че имат вода, ако тръгнат от там епидемии, това през Министерство на здравеопазването ще се финансира.

 

Националната здравна каса покрива само дейности, които са в основния пакет определен от министъра на здравеопазването.

 

Тези хора няма ли да се разболеят повече, като не се къпят сега?

 

Тези екстремни ситуации, които са, те са обект на политика, която се провежда от Министерство на здравеопазването, а не на Националната здравна каса.

 

Тук вероятно е рано да кажете дали хоспитализациите стават повече в града?

 

Няма данни към момента да има някакъв ръст на такива заболявания, които се заплащат от националната каса.

 

Нали разбирате, че при подобен разговор трябва с това да почнем, макар че вие сте най-далеч от тази тема. Макар че ако четете вестник „Стършел“, те под главата си имат коментар, че Перник е и в здравеопазването, където източват здравната каса, както източват язовирите. Това променя ли се?

 

Не, не мога да кажа, че районът Перник е така известен с…

 

Не, те казват Перник като символ източване. Имам предвид дали се променя, вие успяхте ли да запълните дупките си с източването в касата.

 

Контролът е може би най-болната тема в организацията на работа в касата, поради това, че неговата ефективност зависи от много фактори, много нормативни документи и от много други институции, които също имат отношение към този контрол.

 

То зависи най-вече от хората. Тези дето контролират трябва да разбират от определени заболявания, диагностицирания, поне толкова, колкото тези, които лъжат системата.

 

Контролът, това е един от проблемите, че контролът на практика се осъществява на база отчетни документи, които предоставят всеки изпълнител на медицински дейности. И по документи системата, тъй като не е променяна от много години, тези изпълнители придобиха опит в привеждане на подходящия вид на тези документи. Така че по документи, реално, не мога да кажа, че има проблем. В същото време обаче не мога да кажа, че нещата придобиха такъв вид, че действително може да говорим за организирана система за отчитане на дейности, които са извършени в по-малък обем, или пък изобщо не са извършени. Това е факт, няма какво да го крием. Точно заради това се налага, и в предишния ни разговор с вас споменах тази тема, искаме или не искаме, приятно или неприятно, се налага една основна ревизия на дейността на касата. Както в нейната организация, защото тя не е адекватна на промените, които настъпиха през тези 20 години, тоест организацията в момента с 28 регионални каси и така нататък, тя в никакъв случай не е адекватна на промените, които настъпиха през тези 20 години.

 

И колко да бъдат касите?

 

Лично моето мнение е, че техният брой не трябва да бъде повече от 6.

 

Вие да следвате плановите райони за развитие на ЕС?

 

Точно така, мисля че това е нормалното развитие, защото това ще позволи окрупняване на кадровия ресурс на касата, който няма какво да крием е непълноценен като квалификация. И от друга страна би довел до значително по-рационално използване на ресурс за административни дейности, който е в момента.

 

Тоест вие предлагате касите да останат в София, Варна, Бургас?

 

Не, не че предлагам. За мен е пределно ясно, че една година преди парламентарни избори такова нещо не може да стане. Аз говоря в чисто теоретичен вариант, в който ако искаме ефективността на взаимодействията...

 

А това в закона ли е уредено?

 

В закона, да.

 

Тоест вие не можете с административен акт да станете директор или надзорния съвет на касата.

 

Трябва да се променят, но пътя на развитие е натам, няма как от това да избягаме. Нещата като организация на дейността на касата трябва да се променят и в това число, когато ме питахте за контрола, защото, когато се концентрира кадровия ресурс на касата в по-малко области при всички положения има основание да се мисли, че той ще бъде по-ефективен.

 

Това защо, защото се губи близостта на контролиращите с контролираните в по-малките градове?

 

Защото в един по-малък регион, нали разбирате, че тези докторите си се знаят. Това е едно. Контролиращите също си се знаят. След това много трудно да намериш хора с нужния капацитет от един по-малък регион. Сега да не говорим, че за поредна година беше провален срокът, в който трябваше да влезе националната информационна система.

 

Тя защо се проваля? Междувременно колко се смениха, от ваша гледна точка какво пречи?

 

Трябва да питате някой друг, аз няма какво да ви кажа. Според мен изцяло причините са от субективен характер, защото...

 

Некадърност или нарочно?

 

Може би е някакъв микс от това, което казахте. Некадърност може би не е най-правилният термин, но просто не добра организация на провеждане на процедурата. Тази процедура по ЗОП, която трябва да се проведе, за да се избере този, който ще я въведе. В тази връзка искам да кажа, че някои от елементите на тази национална информационна система, като електронна рецепта, електронно досие касата е почти готова да го въведе. Тоест ние си имаме собствена разработка и можем до два месеца да го въведем, няма никакъв проблем. Но тъй като проектът се финансира с европейски средства, целият, се изтъква довода, че касата не може да даде нейния модул, това, което тя е готова, а в същото време да има пари, които са предвидени за това, което касата вече е направила.

 

Ако се електронизира обаче по-трудно ще се краде.

 

Докато това не се случи всякакви коментари относно ефективността на контрола, просто губят почва, защото това е задължително условие, което трябва да се случи.

 

А ще помогне ли с нещо промяната в Националния рамков договор между лекарския съюз и здравната каса. Тя на практика ще действа не за една, а за три години с това, че се увеличават цените на клинични пътеки 251 и 7 процедури. Средно с по 13% и се намалява обема с 7 на сто. Тоест маха се една от причините докторите зорлем да лъжат като правят, да се налага да ти пишат две-три заболявания, за да вземат истинската стойност на лечението.

 

Който се надява, че тази рамка ще повиши ефективността на работата определено казвам, че се лъже.

 

Защото то няма насита в човешките желания.

 

Този, който е тръгнал да получава приходи по линията за надписване на дейности или да отчита дейности, които не е извършил, той ще продължи да го прави ако няма ефективен контрол. Това, което казахте вие с повишаване на цени и понижаване на обеми, това е в главата на хора, които си представят, че здравеопазването е една екселска табличка, в която просто трябва да нагодим едни числа, за да се получи крайният резултат.

 

А то не е, така ли?

 

За съжаление такъв тип хора са от хората, които дават съвети на политиците, които са на много високи нива, и им казват, че ето видите ли, сега като повишим цените, пък ще понижим дейностите, и всичко ще стане много добре. Дълбоко се лъжат пак. Защото реалността показва съвсем различно нещо. Обяснявам. Тези повишени цени, ако приемем, че са в рамките на същия обем от дейности, които са отчитали общо болниците, и ги умножим по новите цени, ще излезе, че няма да достигнат около 200 милиона спрямо приетия бюджет.

 

Ама нали се очаква по-малко дейности да се пишат.

 

Така. В контра на това, което ви казвам аз, те казват да, ама ще понижим броя на отчетените дейности. И тука следва логичният въпрос: Как ще ги понижите? Как ще кажете на една болница…

 

На самосъзнание.

 

Недейте да разчитате на самосъзнание, няма такова нещо. Тоест една болница, която има капацитет да извършва 100 единици дейности в месеца, ние й казваме сега няма да извършваш 100, а ще извършваш 90.

 

А ние ще ти дадем като за 100, но по другия начин.

 

Сега, което работи много добре за една болница, която не е могла да си изпълни бюджета, тоест е имало по-малко дейности, отколкото е имала пари предишната година. Там този модел работи. Тоест със същия обем дейности, без да работите повече, вие ще получите повече пари. Проблемът идва при работещите болници и при тези, които се търсят от болните реално.

 

Те пак ще си отчитат същия брой дейности.

 

Защото те ще имат наплив от пациенти, но ще им кажат, не, аз миналата година съм приел 100, обаче тая година не мога да приема повече от 90, за да получа същите пари. И тука вече излиза реалният проблем, реалното отношение на нас като преговарящи. На практика ние наказахме работещите болници, тези с иновативни методи на лечение, които са по-търсени, защото им казваме работете по-малко и ще получите същите пари.

 

Тоест сложи се такъв лимит на дейностите, така ли? Седем процента надолу.

 

Не, той тепърва предстои да се определят лимитите на всяка една болница. Но фактите са такива. Бюджетът за болнична помощ се повишава с 11 %. Толкоз. В същото време цените на клиничните пътеки средно се повишават с по-висок процент. И ако искате да работите по по-високите цени, вие трябва да понижите броя на дейностите. Което преведено на разбираем език, означава следното: тези, които са търсени от пациентите, тези болници, които са търсени от пациентите и искат да работят на по-високите цени, те на практика ще трябва да работят по-малко. Тези, които не са търсени от пациентите, поради ред причини, за тях модел работи много добре.

 

Добре, де, ама тия хора, дето сега ни слушат, те казват този човек, дето ги разказва тези работи, той нали той ги определя? И сега защо се оплаква?

 

Дълбоко се лъжете, че аз ги определям. Аз изпълнявам.

 

Вие бяхте против това?

 

Не че съм бил против.

 

Защото сега радиото разказвате, не го ли казахте там на тия, дето го приеха?

 

Аз и екипът в Касата сме изправени пред свършен факт. Тоест каруцата поставена пред коня за пореден път. В смисъл: на някакво събиране присъстват хора, които обявяват, конкретно говоря, обявяват, че са се договорили с Българския лекарски съюз да се повишат цените на еди-колко си пътеки с еди-колко си пари. В същото време това, за което тези хора са се договорили с Българския лекарски съюз, по закон нямат право да се договарят с него. Договарянето става между Надзорния съвет на НЗОК и Управителния съвет на Българския лекарски съюз.

 

Е, нали прие този национален, аз, де да знам, по празниците нещо да не съм разбрал, нали, нали прие, Надзорният съвет не го ли прие?

 

Става дума, че вместо това тези условия, тези параметри да са обект на преговорите, които по закон се провеждат, пак повтарям, между Надзорния съвет на НЗОК и Управителния съвет на БЛС, те на първично ниво отиват, договарят се и казват на Касата априори, ние ви поставяме тези параметри.

 

Надзорният съвет може ли да каже не?

 

На кое?

 

Ами, на правителството.

 

Надзорният съвет, вижте сега, аз пак ви казвам, в няколко случая през годината каруцата беше поставена пред коня. Първият случай бяха тези прословути 50 милиона, които бяха обещани…

 

… за медицинските сестри.

 

Така. Тези 50 милиона бяха обещани, че ще се дадат от бюджета на държавата. И най-парадоксалното, че това го предлагат хора, на които професионалния живот е минал в правене на бюджета.

 

Говорите за Кирил Ананиев, който е зам.-министър на финансите, дългогодишен...

 

Потвърждавам това, което казвате...

 

… бюджетарят на България.

 

Потвърждавам това, което казвате. Така. И именно тези хора трябваше да знаят, че това е невъзможно да се случи в един модел, в който приходите на една болница се получават на база дейност, ти да обещаеш, че ще дадеш пари от бюджета на държавата. И когато вече беше казано, че ще се дадат 50 милиона, и после се оказа, че няма как да се дадат тия 50 милиона от бюджета на държавата, се каза: тогава да ги даде Касата. Касата как може да ги даде? Единственият начин е, ако се повишат цени на определени дейности. И затова през юли месец се повишиха такива цени на определени дейности. Видя се обаче, че това не доведе до нищо. И сега пипнахме един път котлона, видяхме, че пари, обаче не се поучихме от това, че пари котлонът, и след три месеца тръснахме другото. Без Касата да знае, казвам. Увеличаваме цените на еди-колко си пътеки, 200 милиона даваме, увеличаваме тия цени и Касата е пред свършен факт като параметри на действие. Тя нищо не може да промени вече на това, което някъде е обещано. И поради тази причина ви казах, че не съм против това, което се предлага, но реалният резултат е такъв. Ние наказваме работещите болници.

 

А в Националния рамков договор пише и друго, как ще се разпределят парите на болниците. 80 % от половината от месечния приход щял да отива за лекари и сестри в съотношение 64 % за лекари и 36 за сестри. Това пак в конструкцията, която вие описвате, пак няма никаква връзка с вдигане на парите на сестрите всъщност.

 

Два пъти пипнахме котлона дотука, два пъти разбрахме, че пари, и продължихме да го пипаме клона. Изведнъж казахме, че в Националния рамков договор ще бъдат заложени и такива правила за разпределение на приходите. Което е пълен нонсенс.

 

Как ще каже една частна болница да…

 

Пълен нонсенс, защото в обекта на този Национален рамков договор фигурират две неща. Едното са обеми и дейности и другото са цени, по които те се заплащат. Изобщо няма текстове, които да задължат изпълнителят Националната каса да го задължи по какъв начин да си харчи парите. Да, разбрахме, че се предвиждат промени в закона, в който да има такова условие. Но в същото време същите тези, които казват това нещо, преди една година и половина прокараха лобистки текст, в които една голям част от болниците, а именно частните болници, беше забранено на НЗОК да иска финансови показатели в тяхната дейност. Тоест примерно да има правило, което аз да знам Касата ти е платила 100 единици пари, искам да знам ти как си ги изхарчил тия пари. Тоест държавните и общинските лечебни заведения дават такива отчети, частните не дават, по закона, който е прокаран. Второто нещо, извадиха частните болници от задължителните обществени поръчки, които се провеждат тогава, когато се харчи обществен ресурс. И това доведе до някои страхотни девиации. Примерно ви казвам. Едно и също лекарство на един и същи производител в държавните и общински лечебни заведения, там, където е проведена процедура по ЗОП, говоря за конкретен продукт, а не примерно. Касата го заплаща 150 лева, тогава, когато се отчита от частна болница, 1050 лева. Седем пъти. Защото частните са освободени от процедура по ЗОП, държавните и общинските не. Сега всичките тези неща, когато, сега за какво ви казвам тези неща? Защото разумният човек, всеки греши, всеки може да направи грешка, пропуск, разумният обаче си вади някакви изводи и не ги прави повече. Ние, пак ви казвам, един път пипаме котлона, втори път пипаме, трети път пипаме. Животно да беше, щеше да се научи, че котлонът пари. Тук не, продължаваме с тия неща. Въпросната тема, която повдигнахте, за текстовете, текстовете присъстват наистина. Казаха да има /…/, приемаме, ще има. Резултат няма да има. И ви казвам отсега защо няма да има резултат. Първото нещо, в текстовете, които се предлагат, които се предложиха от екипа на министерството, има поне два момента, които са абсолютно неясни. Първото нещо. Какво значи „от приходите“? Кое считаме за приход? Тук ще започнат едни теми, вътре в приходите включват ли се лекарства, защото една болница, тя няма право на печалба от лекарства. Примерно вие го купувате за 100 лева, продавате на Касата за 100 лева. От тези 100 лева ще вземем ли 50?

 

Процента, от които да вземем 80 %, от които да дадем 36 % на сестрите.

 

Ако ги взема, как ще го платя това лекарство след това? /…/ до 100 лева. Тоест имаме голяма тема за разговор. Какво значи „приходи“? След това в тия приходи влизат ли средствата, които не са по Здравна каса, а са получени примерно от ВИП услуги, платени услуги допълнително. Пълно мълчание. Трето, клинични проучвания примерно, защото приходите там са много сериозни. От тях взимаме ли също 50 %? Ако вземем 50, в края на краищата то с какво ще се заплати това проучване? Амортизациите, една болница си купила апаратура, друга не си е купила. Ама тази, която си е купила, тя има амортизации всяка година. Тези 50 % и там ли важат? Друг много важен момент. Приема, че някой не го спазва това, което е записано в Националния рамков договор.

 

Не дава 36 % от 80 % от половината от приходите на медицинските сестри.

 

Така.

 

И какво ще му се случи?

 

Каква е санкцията? Реторичен въпрос.

 

Де, да знам. Вие кажете. Да не им давате.

 

Кое да не им даваме?

 

Ами да не им плащате нещо.

 

Те са /…/, те са си изпълнили.

 

Аз разбрах, че медицинските сестри ще видят повече пари друг път. Аз това разбрах.

 

Не. Значи, вижте, цялата работа идва от това, че на всички е известно, разбирате ли, на всички е известно, че както при вас, вие имате някакъв договор за това, че водите това предаване и т.н., и т.н. И в този договор е указано колко ще ви се заплати и какво трябва да правите вие. По същия начин е и с персонала, който работи в болниците. Той има трудов договор. В тоя трудов договор има работодател. Всичките претенции на тези медицински сестри, 100 % казвам от тях, не по-малко, са насочени към работодателя. Работодателят на тези медицински сестри не е министърът на здравеопазването, не е премиерът. И там е целият нонсенс.

 

Да, но ако има държавни, общински болници, там са най-зле медицинските сестри.

 

Държавните и общински болници са на абсолютно същия принцип, на който са и частните болници. Техният приход се получава на база на дейности.

 

Но принципалът там е, в този смисъл те затова ходят медицинските сестри при министъра на здравеопазването, при премиера.

 

Обяснявам ви. Няма човек, който да работи в тая система, който, обективно погледнато, да ви каже, да не ви каже, че подходът, който е един изпълнител, хайде, един потребител на тоя договор, който го е подписал, министърът към него няма никакво отношение и премиерът пък още по-малко да има отношение към това. И затова ви казвам, че за нас е пределно ясно, че зад справедливия протест на протестиращите, както се казва, стоят други интереси. Те не са обективни. Ако те наистина искаха по-висока заплата, добре, този договор не ги кара да го подпишат насила?

 

Трудовият.

 

Медицинската сестра се е подписала, че е съгласна да получава еди-колко си заплата.

 

Ако не се подпише, трябва да ходи в чужбина. Те това правят.

 

Ако не се подпише, има съвсем други мерки, има синдикати, има браншово споразумение. Намесата на министъра е в каква част? Според мен той да провери това лечебно заведение, в което тези сестри получават ниски заплати, как се управлява.

 

И да смени директора му.

 

Евентуално, ако причината е в него. Такива действия да сте чули и да сте видели? Ние слагаме ан блок. Защо примерно има такива лечебни заведения от тази група, държавни и общински, в които го няма този проблем?

 

Защото се управляват добре, това ли ще кажете?

 

Да. Там са поставени нещата, сега, ако той не дава заплати, а примерно е наел Х броя на граждански договори юристи, пък градинари, пък през три месеца се прави ремонт на покрива и т.н. Това е работа на принципала. Работата на принципала не е да определя заплатата на медицинската сестра. Понеже аз се срещах с част от тях също. В протестиращите имаше медицински сестри, които не работят в болници, примерно работят в училища. Там как го решаваме въпроса? Има рехабилитатори, имаше. Пак ви казвам, нонсенс е тогава, когато работим в модел, в който възнагражденията са на база на приход от дейност, ние да искаме заплата заради това, че има диплома. Не може така. Значи, имаш диплома, окей, но никой в света не плаща заради това, че имаш диплома. Плаща за работа. Обем от работа и начин, по който трябва да я извършиш.

 

Добре, вие казвате, че училищното и детското здравеопазване нямат място в десния пазарен модел. Как стане?

 

Да, много добре го казвам, защото тези 20 години го показаха. Тоест те не могат да работят на принципа заплащане за дейност поради простата причина, че те на практика са социални обекти.

 

В смисъл медицинска сестра в училище.

 

Да.

 

Сега да й броим колко деца са минали през нея да им сложи инжекция.

 

Как да стане това нещо? Вижте как са нещата. Има около 3 милиона българи, които са на социалния минимум. Тези хора не могат да си позволят да доплащат лечението си. Затова те трябва да имат достъп до определени болници, където ако се наложи, някой да ги прегледа, да ги лекува и т.н., и т.н. И не може тези лечебни заведения, защото тук е дисбалансът. Една частна болница около 40 % от общия приход на болницата е само по Каса, всичкото другото е кешово. Една общинска болница 99 % сигурно от този приход й е по касата. Тя няма откъде да получи пари допълнително, защото контингентът й е беден. Там не отиват хората с парите. Плюс това това са болници, които са създавани в период, в който населението там е било много повече отколкото сега. Примерно в едно градче, което преди 30 години е било 20 хиляди души, сега 4-5 хиляди души. Но болницата си стои. Със същата сграда, със същия персоналов брой, и т.н., и т.н. Е, те как от 5000 души сега да имат толкова болни, колкото са имали преди от 30 хиляди души? И се започва надписването. И поради тази причина, вероятно казвам, гадая просто, предложението на БЛС за този модел, за който казахте вие, да се повишат цените, да се понижат обемите, това би работило в полза на такива лечебни заведения. Тоест със същия обем работа аз ще получа повече пари. Донякъде може би ще помогне. Но пак ви казвам, има нужда от ревизия. Тези лечебни заведения не могат да бъдат търговски дружества. Инфекциозната болница защо трябва да бъде дружество търговско? Тоест ние стигаме до парадокса, че тази година, примерно няма епидемия, няма инфекциозни болести…

 

Ама не, то се разчита, че сега с Перник, може да спаси Инфекциозна болница. Като си тръгнат епидемиите.

 

Сега в Перник примерно ще ги спаси. Добре, де, ама ако няма? Ето има цели групи лечебни заведения, които нямат място в този модел. Спешна болница. Вие как поддържате 24 часа примерно екип, който трябва да се грижи за всеки коронарен инцидент настъпил и т.н. Болницата трябва да го поддържа 24 часа. Тоест това са поне четири екипа трябва да имаш, които да работят. Ами ако няма случай? В края на месеца той казва искам заплата. И е прав. Но за да му я платиш тая заплата, трябва да имаш пациенти. Ако няма пациенти?

 

То хубаво да няма, за Инфекциозната специално.

 

Естествено, че е хубаво, ама стигаме до парадокса, че системата ще бъде по-добре, ако сме по-болни. Вместо да бъде точно обратното, нали? И поради тая причина казвам, че този модел има нужда от ревизия.

 

Не, в известен смисъл той си работи точно този модел, ако прочетем докладът на ЕК за състоянието на здравеопазването в ЕС, в частност в България, той беше представен в четвъртък. България си остава с най-ниската в съюза продължителност на живот, въпреки че нараства, три години, от 2000 до 2017-а, статистиката, от 71,5 на 74,5. Но си оставаме водещи по инсулти, инфаркти, рак на бял дроб, на дебело черво, гърда.

 

По отчетени, по отчетени инсулти и инфаркти, г-н Вълчев. По отчетени, разбирате ли?

 

А, това е вече връзката, че ние колкото по-болни се отчитаме, толкова по-хубаво за тия, дето отчитат.

 

Ето, ще ви дам пример. Понеже казахте инсулти. През 2000 г., когато е започнал този модел да действа, когато са се отчитали реалните случая, броят на отчетените случаи е бил 15 хиляди, миналата година е бил 55 хиляди.

 

Ами то може да се каже, че демокрацията докара България до три пъти повече инсулти.

 

Ето ви оттам връзката сега, разбирате ли? Значи, за да работят тези отделения, те трябва да имат приход. Примерно идва един пациент, нещо прилошало му на улицата, паднал, трябва да се види от какво е. Обаче излиза, че няма инсулт, преходно е било нарушението. Няма инсулт. Какво става? За да вземем парите по пътеката му пишем инсулт. Така, пишем му инсулт, той като вземе епикризата с инсулт, веднага отива в ТЕЛК, където ТЕЛК-ът естествено, защото работи и той по документи, ТЕЛК-ът му дава разрешение да получава инвалидна пенсия с инсулт. Така. И оттам следва веригата. Значи, всичко се води, една погрешна стъпка, ето ви в модела, води след себе си съвсем други проблеми. Увеличават се решенията на ТЕЛК. Като е с инсулт, хайде половин година болнични. Той е напълно пълноценен. Така. След това бройката се трупа и в Европа излиза, че ние сме най-болната нация. Така че…

 

А структурата на разпределяне на парите добра ли е? Понеже на европейските експерти не им харесва, че 43 % от парите отиват за болници, а за доболнична и изследвания отивали 2,5 %.

 

Тези европейски експерти, без да влагам елемент на никаква обида, те работят в екселски таблички. Те взимат едни числа, които някой подава.

 

Които стана ясно как ги попълваме, а ги лъжем.

 

Не че ги лъжем. Системата ни тика натам, системата. Тоест ето както говорим за увеличаване на болниците, всяка година даваме нови разрешения. Всяко едно ново разрешение тази болница нали трябва да получи пари. За да получи пари, трябва да отчете Х броя болни хора.

 

Те казват, че най-големият проблем на България е слабо развитата профилактика. Сега с новия договор, в който здравните профилактични изследвания ще са без лимит за джипитата, нещо ще промени ли?

 

Сега, г-н Вълчев, това е така. Тези експерти обаче по някаква странна причина коментират само разходната част на касата. Тоест те казват в това, което сте похарчили, вие харчите, вие харчите от тези пари общите, 50 % харчите за болници. Това е много голям процент, защото в другите страни примерно се харчело 30 %. Обаче те не ви казват в другите страни каква е приходната част. Защото едно е да похарчиш 50 % от средна вноска в България 500 лева, друго е да похарчиш 30 %, колкото е при тях, от средна вноска 5000 лева. Разбрахте ли ме?

 

При положение, че едно изследване като апаратура, консумативи струва едно и също.

 

Струва едно и също. Тоест те избягват умишлено темата за приходната част. А гледат само разходната част. Никой от тях не казвам, вижте сега, в България вноската, ако тези 4, 5 млрд. и половина, които внасяме от 8 %, пак казвам, това средно прави около 500 лева на осигурено лице. Така. При тях е средно 5000 лева. Никой от тях не казва, вижте сега, направете си така системата, че колкото внася при нас средно лицето, толкова да внася и в България. Тогава числата щяха да бъдат коренно различни.

 

Това значи да се вдигне вноската или да с вдигне базата.

 

Има много механизми, по които може да се увеличи приходната част на касата.

 

А това сега, че за три години вече се сключва договорът, означава ли три години отказ от промяна. Тия диагностично-свързани групи какво става с тях.

 

Диагностично-свързаните групи изобщо не са на дневен ред…

 

Е, нали това беше решението?

 

Беше решението преди 18 години. Тогава се работеше, имаше екип, който ги разработваше, и т.н.

 

Става дума то в света си остава добро решение. Ние преди 18 години също мислехме, че е добро.

 

То е добро решение, става дума, че то изисква значително по-висок ресурс от този, който е отделен. Защото тогава една и съща диагноза според придружаващите й заболявания ще се заплаща различно.

 

И по-високо.

 

И там вече контролът трябва да е безумен, защото разбирате, че колкото накачите повече придружаващи заболявания, толкова ще получите повече.

 

Вие не може да хванете основното.

 

Ние сега хванахме основните, камо ли с придружаващите заболявания. Та имаме няколко много важни стъпки, които трябва да направим. Тоест…

 

Я ги дайте, първо, второ, трето.

 

Ще ви дам един такъв елементарен пример.

 

На финала на разговора, д-р Дечев, вече с опита, който натрупа сега здравната каса, предлага /…/

 

Не знам колко време имаме, за да знам как да ви го обясня.

 

С първо, второ, трето го обяснете.

 

Сега, първото нещо, ревизия на броя на лечебните заведения в България. Отварям една скоба. Ако съществуващият ресурс се инвестира в по-малък брой лечебни заведения, отколкото са тези 387 в момента, с които касата има договор, парите ще бъдат достатъчни, без да се нарушава достъпът и качеството на лечение. Категорично ви го казвам. Много тежко политическо решение.

 

Да се закриват болници.

 

Казах да се ревизира, може да се обединяват, да се преструктурират и т.н. Това е категорично.

 

Така. Второ.

 

Второто нещо, неща, които за съжаление и тази година екипът на министерството не можа да свърши. А именно национална информационна система, задължително трябва да стане.

 

Това, с което почнахте.

 

За пореден път се провали и тази година внедряването на електронна борса за лекарства. За пореден път тази година темата за промяна на осигурителния модел също беше оставена. Аз от последните две години помня 4 срока, в които се поемаха, че ще се обяви, така и не се обяви. Последният беше в края на миналата година, също не се спази. Това също не се спази. Медицинските стандарти, това са правилата, по които работи дадена област. Там е, меко казано, много тревожно положението. Тоест там, където има, това са единични случаи. Фарматерапевтични ръководство на база на които терапиите трябва да вървят в някакъв унисон. Също нищо не се направи. Всичките тези неща са извън дейността на касата. Не бягам от отговорност, но казвам кои са нещата, които биха довели до вкарване на нашата система в рамките на този ресурс, който отделяме, който всички го казват, ще го кажа и аз, е значително по-малък, отколкото трябва да бъде.

 

Докторе, да не ви сменят след това интервю?

 

Аз си отивам на 12 март, така че не знам, не мога да ви кажа.

 

Мандатът ви изтича.

 

Мандатът ми изтича.

 

Вие затова така сте, не искате. Имате право на нов мандат, нали имате право? В смисъл, няма, не съм гледал закона.

 

Ангажиментът, който съм поел, е за този период.

 

Вие не искате да останете ръководител на НЗОК.

 

Ангажиментът, който съм поел, е в рамките на този мандат. Трябва да има унисон в действията между екипа на НЗОК и този, който е в Министерството на здравеопазването, те трябва да теглят в една посока.

 

Вие, стана ясно, че нямате усещането да теглите в една посока.

 

Без коментар.

 

Директорът на НЗОК д-р Дечо Дечев в „Седмицата“ на Дарик радио.





Коментари

март 2024

ПВСЧПСН
    

Събития

Няма събития