Д-р Дечо Дечев беше дългогодишен директор на софийската болница "Св. Иван Рилски", преди бившият министър на здравеопазването д-р Петър Москов да го освободи от поста му през 2015 г., заради несъгласие с водената от него политика. Две години по-късно служебният министър д-р Илко Семерджиев го възстанови на поста, "за да възстържествува справедливостта", както той самият се изрази.

Кариерата на д-р Дечев започва от болницата в Ихтиман, Окръжна болница София и МВР болница, където работи като оториноларинголог в перода 1981 - 1992 година. След това е търговски представител на различни фармацевтични фирми, а в периода 1995 - 1997 е началник отдел "Лекарствена политика" в Министерство на здравеопазването. Кариерата му след това преминава през фармацевтичните компании "Балканфарма" и "Софарма". Плез 2004 г. за известно време е и заместник-директор на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Д-р Дечев, как се чувствате отново на директорския пост в "Св. Иван Рилски"?

- Като човек, който е отсъствал много дълго време от вкъщи. Приятно му е да се завърне, но има прекалено много работа, която трябва да свърши.

Възтържествува ли справедливостта, както се изрази служебният министър на здравеопазването д-р Илко Семерджиев, когато обяви, че ще ви възстанови на директорския пост?

- Така, както беше обявено и така, както го приеха огромната част от хората, които работят в тази болница – да!

Каква ще е първата задача, с която ще се захванете като ръководител?

- Това, което ми прави положително впечатление е, че като цяло не са нарушавани принципите, които бях въвел по време на предишното си управление, което беше около 7 години. Тоест, не е променяно нещо кардинално, за да трябва аз да го променям отново. Винаги съм бил на мнение, че една болница трябва да бъде организирана така, че клиниките и отделенията, които работят в нея, взаимно да се допълват, т.е. да се върви към комплексно обслужване на един пациент. Не той да дойде с оплаквания, да бъде прегледан и после да бъде изпратен на друго място за изследвания, на трето място за консултация и на четвърто място за образна диагностика. В тази връзка там, където липсва част от целия този пъзел, натам ще бъдат насочени усилията.  

Означава ли, че ще разкривате нови звена в болницата?

- Веднага ще дам пример. В момента разполагаме с една от водещите клиники по неврохирургия в страната, но една много сериозна част от нейния контингент са онкоболни. За да не се налага на тези пациенти да се разкарват, създадохме клиника по онкология в "Св. Иван Рилски". Към нея  вързахме апаратуата за лъчелечение и лъчетерапия, за да може, ако е предписано такова лечение, то да се осъществи в рамките на болницата. По същия начин разкрихме и отделение по коремна хирургия, за да може пациентите, лежащи в гастро-ентерологията, да се оперират на място. Същото искаме да направим с повечето звена в болницата, за д се изпълни със съдържание работата ни.

Комплексната услуга обаче не беше ли запазена марка на бившия здравен министър д-р Петър Москов?

- В никакъв случай човек не може да слага патент на тези предложения. Доста преди Москов се е приказвало в тази посока и на места това комплексно обслужване беше създадено. Но, когато в един момент търговският елемент в дейността на една болница взе да взима превес над медицинската й част, на много места клиниките се ориентираха само към дейности, които са печеливши. Това до някъде изкриви нещата, но в никакъв случай не може да се каже, че комплексното обслужване е идея на Москов.

В този контекст, имаше ли резултат от обединението на 9-те лечебни заведения в карето на бившата Медицинска академия в общо административно дружество?

- Ефектът е нулев. Първоначално се тръгна с някаква идея за обединение на болниците, което се певърна и в мотив за моето освобождаване, но в последствие това така и не се случи. Доколкото знам причината е, че въпреки предложените модели и конкретни действия, министър Москов просто е изгубил интерес към осъществяване на това обединение. И това, което се получи, представлява едно гражданско дружество, в което членуват 9 отделни търговски дружества, които периодично правят заседание, внасят определени такси, някакви хора взимат заплати .... Но това, което беше анонсирано, че администрацията от 503-ма души ще стане 100, изобщо не се случи. Даже едно от нещата, които виждам в болница "Св. Иван Рилски" е, че се е увеличила администрацията.

Мислите ли тогава да инициирате разпадането на тази структура?

- Няма как да го инициирам. Решението и визията трябва да дойдат от принципала, но това, което със сигурност мога да потвърдя е, че председателят на това дружество г-н Ангарски си върши работата съвсем отговорно и съвестно. Готов е с анализ на дейностите и предложения за промени, просто някой трябва да го изслуша. В едно такова обединение има чисто медицински позитиви. Представете си, само в рамките на 300 метра между болниците "Св. Иван Рилски" и "Александровска" има 9 медицински дейности, които се дублират – това е нерентабилно, защото се харчи двойно за апаратура, за персонал, за поддръжка на сгради ... Кой частник би си позволил подобен лукс? Въпросът е, че когато по този начин се гонят някакви корпоративни и политически цели, тогава нещата отиват в лоша посока.

Кои са корпоративните и политически интереси, които са провалили първоначалната идея за обединението на 9-те болници?

- Целта на обединението, което се направи, беше пределно ясна – да се концентрират общите дейности за тези 9 клиники в определени фирми. Например, охрана, храна и прочие. Един да ни храни всички, но на цени, които са по-високи от сегашните в болницата. Няма връзка. Ние говорим за съвсем друга визия – да се оптимизира медицинската, а не административната дейност. Защо трябва да има две инвазивни диагностики, които даже са в една сграда, но са на различни болници? Няма смисъл в това.

В Бургас обаче беше създадено медицинско обединение за комплексното обслужване на онкоболни и то работи добре ...

- Там целта беше малко по-различна - общински структури да се прилепят към държавните, тъй като Министерството на здравеопазването не е техен собственик и не може да контролира обществените поръчки, които провеждат. При тях обаче също излезе другият интерес – немедицинският, защото когато ги обединиха, взеха бизнеса с търговете за онколекарства, където интересът е огромен. Поради тази причина ми се струва, че проблемите, които съществуват в КОЦ-Пловдив сега, се дължат именно на това, защото Пловдив беше единствената община, която отказа такова обединение на ниво Общински съвет.

Вие пък винаги сте бил противник на въвеждането на системата за пръстова автентификация в болниците. Работят ли "отпечатъците" в "Св. Иван Рилски" в момента?

- Разбира се, че работят, ние сме длъжни, купени са близо 20 устройства. Но това е абсолютно безсмислено нещо. Моето лично мнение е, че за да получи обществото ясна представа дали от отпечатъците има ефект или няма, поддръжниците на тезата, че има ефект, трябва да го докажат с изнасянето на имената на конкретните болници, които са лъгали до момента и от които сега се пести по 1 млн. лв. месечно. Мога да ви гаратирам, че в "Св. Иван Рилски" никога не са се приемали фиктивно болни, защото търсенето винаги е било по-голямо от капацитета на болницата. Единствената тежест за нас е закупуването на тези устройства, което води след себе си и разходи за поддръжка, годишна абонаментна такса и прочие. Да не говорим, че този метод за регистрация в болниците действително затруднява приема на пациентите, изнервяйки не само болните, но и персонала. Трупаме огромни негатви за нищо.

Какво ще промени електронната здравна карта?

- При пръстовата идентификация не се натрупва медицинска информация. Методът служи само за вход и за изход от системата. Докато ценното на електронната здравна карта е, че събира информацията за пациента. Говорим за две съвършено различни и несравними неща.

Една от последните идеи за продължаващ контрол над разходите в болниците е пациентите да получават не само епикриза при изписването си, но и план-сметка за вида и цените на извършените им медицински дейности. Как ви се струва това?

- Идеята е положителна, но знаете ли колко болници разполагат със софтуер, който във всяка една минута знае какви услуги се извършват на пациента и колко струва това на болницата? Около нула. Освен това не всички лечебни заведения имат вътрешни цени. Огромната част от тях работят само с външни цени - когато пациентът идва и си плаща. А между двете има огромна разлика.

Целта е лечебните заведения да кажат колко струват услугите им, а Националната здравноосигурителна каса да получи достатъчно финансова информация, за да остойности медицинските дейности.

- В остойностяването влизат доста други допълнителни параметри – например, стойност на сграда, консумативи, ток, парно, вода, заплати на персонала... В една клиника по гастроентерология могат да работят 5 лекари, а може да има и 55. Това означава, че процентът на вътрешна цена е съвсем различен в отделните болници. При това положение ще бъде доста трудно да се сложи средна цена за всички. При нас, например, едно незаето легло в клиниката по неврохирургия струва 110 лв. на ден. Вътре са начислени разходи за персонал, ток, вода, апаратура и прочие. Ако не го заеме пациента и с него да дойде прихода от касата, за да си покрием тези 110 лв., всъщност губим най-много.

Какво е подходящото решение в този случай?

- При всички положение с тия лимити трябва да има някакво развитие, защото така не може да продължава повече. В същото време виждаме, че там, където бяха премахнати – например, в онкологията, какъв бум става. Там нещата излизат извън контрол. Но цялата картина се изражда и се изопачава по простата причина, че благосъстоянието на всяка клиника зависи от броя на болните – колкото повече пациенти има, толкова повече ще бъдат приходите. И изведнъж генералната цел на здравеопазването започва да се променя – вместо да се бориш да има повече здрави хора, ти се бориш за повече болни. Теоретично погледнато, ако оздравеят всички хора, ние при този модел фалираме. Това кара болничните мениджъри да се ориентират към дейности, които им носят повече приходи – инвазивна кардиология, онкология и прочие. За да съществуват, обаче, трябва да минават хора и по отчети всички стават онкоболни и кардиоболни, след което политиците излизат и обясняват как България е с най-голямата заболеваемост в света.

Коя е първата задача в областта на здравеопазването, с която трябва да се заеме следващото правителство след предстоящите парламентарни избори?

- През последните 6-7 години Националната здравноосигурителна каса е в състояние на постоянен регрес – административен, кадрови и експертен, затова трябва да се укрепи. В момента тя продължава да е истинският регулатор на целия сектор и когато административно и кадрово не е подготвена за тази задача, няма как да се случат нещата. Освен това трябва да се премахнат някои същински глупости, които бяха въведени в законодателството през годините – например, изборът на управител на касата от парламента с абсолютно нищо не допринася за робатата на тази институция. Изборът на управител от Народното събрание означава партийно посочен човек, а не експертно лице. Знам, че за политиците е много важно да разполагат с тези 3,5 млрд. лв. в касата, но институцията върви страшно надолу.

Ще има ли изобщо реформи през следващите пет години?

- За мен колкото по-дълго продължи това правителство, толкова по-добре. Няма ли политици и парламент, шансът за успешни реформи се повишава.

Слава АНАЧКОВА