Д-р Божидар Кръстев е завършил медицина през 2006 г. в Медицински университет – София. От 2007 г. е докторант в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Успешно защитава дисертация, посветена на темата за предикторите на кардиотоксичност при онкологично болни в хода на химеотерапевтично лечение с научен ръководител проф. Асен Гудев. Дисертацията е представена на научен форум в Рим през 2013 г., където печели трето място. Същата година придобива специалност по кардиология. От 2015 г. е главен асистент в Клиниката по кардиология при УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ и Катедрата по спешна медицина при МУ – София.
Д-р Божидар Кръстев е част от екипа на Дружеството на кардиолозите в България, на който бе поверен превода и редакцията на първия по рода си документ – позиция на Европейското кардиологично дружество, посветен на превенцията, лечението и наблюдението на сърдечно-съдовите усложнения в хода на онкологичното лечение. Това бе поводът Redmedia да покани младия кардиолог за интервю.
Д-р Кръстев, Вие сте представител на младото поколение кардиолози, което започва по-често да се сблъсква с проблемите на пациенти със злокачествени заболявания. Защо според Вас познанията в областта на кардиоонкологията стават все по-необходими?
- Преди всичко искам да припомня, че и сърдечно-съдовите, и онкологичните заболявания са много разпространени и с голяма социална значимост. Имат и много сходни рискови фактори, свързани с начина на живот – неправилно хранене, тютюнопушене, употреба и злоупотреба с алкохол, вредности от околната среда, стрес. На второ място – увеличената продължителност на живота е предпоставка за по-висока онкологична заболеваемост в по-напредналите възрастови декади. Едновременно с това обаче е факт, че в по-късна възраст хората по-често имат и артериална хипертония и сърдечни увреждания, както и други увреждания. Не трябва да забравяме, че и детската популация е засегната от злокачествени заболявания, това най-често са онкохематологичните. Лечението в детска възраст е много специфично и продължително, то се отразява на растящия организъм и в частност - на растящото детско сърце. Сам по себе си този факт говори колко важно е лекуващите екипи да имат познания и добра подготовка и в двете клинични области.
Що се отнася до по-младите кардиолози – да, наистина при нас се е формирала по-голяма сензитивност, защото често, особено тези, които работим в големи многопрофилни болници, сме викани за консултация на онкологични пациенти. Това не означава обаче, че и другите ни колеги, от по-зрялото поколение нямат знания и практически опит. През последните години значително се увеличи информираността в професионалните среди по темата за сърдечно-съдовите рискове при онкологично лечение, естествено е да има и повишен интерес към тази материя. Само като допълнение ще отбележа факта, че от времето, когато защитих моята дисертация на тема „Предиктори на кардиотоксичност при онкологични пациенти в хода на химиотерапия“ изминаха 10 години. Оттогава досега навлязоха десетки нови лекарствени продукти, въведоха се и много нови методики за лъчелечение, натрупа се немалък клиничен опит. Този огромен информационен поток, както и клиничните наблюдения на онколози и кардиолози се превърнаха в предизвикателство и стимул за съвместна работа и обмен на знания, от който всички имат потребност. А нека не забравяме и ползата за пациентите, разбира се. Кардиоонкологията е една много перспективна област, на това се дължи и повишеният интерес към нея.
Вече е факт българският превод на първия по рода си документ на Европейското кардиологично дружество – неговият доклад върху сърдечно-съдовата токсичност на онкологичното лечение, разработен под надзора на Комитета за практически препоръки на дружеството. Вие сте редактор на превода на български език и очевидно познавате много добре текста, ето защо Ви моля накратко да представите доклада и да се спрете на неговата полза за практиката?
- Да, докладът с препоръки бе публикуван в Еuropean Heart Journal и преведен по идея на Дружеството на кардиолозите в България. Неговата практическа стойност е много голяма, преди всичко защото обобщава и систематизира един огромен обем от съвременни знания. Той е написан от най-добрите европейски специалисти и това го прави ценен за лекарите, които се грижат за онкологични пациенти. Съвсем накратко казано, той представя сърдечно-съдовите усложнения на онкологичното лечение и дава насоки за тяхната превенция, както и за последващото наблюдение на болния. При повечето онкологични медикаменти терапевтичните дози са максимално близки до токсичните, а това излага болните на определени опасности. Само като пример ще посоча факта, че някои групи онкологични лекарства увреждат вътрешната обвивка на съдовете – ендотела, и това лечение може да провокира повишаване на артериалното налягане. Този риск може да бъде овладян, ако пациентът бъде консултиран с кардиолог и получи подходящи медикаменти за поддържане на стойностите на налягането около нормалните нива. Друг пример – начинът на дишане при облъчване на лявата гръдна половина по повод на раково заболяване, т.нар. респираторен гейтинг, както е научният термин. Ако болният диша по определен начин, то сърцето няма да бъде засегнато от лъчевия поток, респективно ще бъде ограничен до минимум риска от увреда.
Кои болни най-често са изложени на опасност от увреждане на сърцето при онкологично лечение?
- Най-общо казано – възрастните хора над 65 г., децата и бременните жени. Погледнато в детайли, от една страна това са пациентите, които постъпват за онкологично лечение с подлежащо сърдечно заболяване – високо кръвно налягане, прекаран миокарден инфаркт, сърдечна недостатъчност, ритъмни и проводни нарушения, а така също и диабет, хронични бъбречни заболявания, метаболитни нарушения, неврологични увреждания. При всички тях трябва да се оцени риска и да се набележат мерки за неговото минимизиране. Другата група са болните, които се подлагат на онкологично лечение и при които се очаква да настъпят увреждания на сърцето като следствие от прилаганите лекарства или лъчетерапевтични процедури. Ценното в препоръките са, че те дефинират видовете усложнения според причинния фактор и посочват ясни стратегии за превенция в отделните случаи. Представени са и препоръки за дългосрочно проследяване на такива пациенти.
Очевидно, един от основните изводи е необходимостта от добра колборация между онколози и кардиолози. Кога трябва да започне тя и колко дълго трябва да продължи по време на проследяването на онкологичните пациенти?
- Отговорът е кратък – колкото по-рано се установи контакт между кардиолога и онкологичния екип, толкова по-добре. Що се отнася за сроковете на проследяване – много важно е да се разбере, че те винаги са продължителни. Усложнения могат да се появят както по време на онколечението, така и след прекратяването му, в някои случаи и години след това. Могат да бъдат едва забележими, могат да бъдат и с ясно изразена симптоматика. Има и още една подробност - някои сърдечни усложнения могат да се проявят дълго след края на онкотерапията, ето защо трябва да се държи сметка за това кога и с какво е бил лекуван болния – в такива случаи присъствието на кардиолога като консултант може да се окаже от решаващо значение. Затова бих препоръчал на всички лекари внимателно да преглеждат документацията за предхождащите терапии, да разговарят с болния и да го насърчават да им съобщава и детайли за лечението си, които той счита за маловажни. А на пациентите мога да кажа – старайте са да информирате вашия лекар за всичко, бъдете отговорни към здравето си и изпълнявайте препоръките. А ако сте били лекувани или продължавате да се лекувате от онкологично заболяване, добре би било за вас да се консултирате с кардиолог и извън периодите на болнично лечение.
Невена ПОПОВА
