За спада на имунизационния обхват и мерките, които трябва да се вземат за преодоляването Redmedia потърси д-р Атанас Мангъров -  педиатър и инфекционист. Той е завеждащ детското отделение в СБАЛ по инфекциозни и паразитни болести „Проф. Ив. Киров“ в София.

Д-р Мангъров, как ще коментирате разпространените напоследък в медиите твърдения, че у нас е налице 10% спад в броя на децата, ваксинирани със задължителните имунизации?

- Да, това са официални данни, но вероятно броят е по-голям. За мен най-притеснителното е, че държавата отказва да влезе в ролята си и да вземе съответните мерки. Ето например в Германия въведоха големи глоби от порядъка на хиляди евра за родители, които не ваксинират децата си. При нас обаче все още се опитваме да действаме „со кротце, со благо,“  ако трябва да употребя този израз. И ако продължаваме да чакаме, няма да постигнем нищо. Общо взето, отказващите ваксина използват аргумента, че според тях тя застрашава здравето на детето им. В същото време обаче неваксинираните застрашават останалите, т.е. самите те представляват заплаха за общественото здраве. Очевидно е, че държавата трябва да предприеме действия, като въведе адекватна регулация. Нека направя едно сравнение – по закон, като граждани сме задължени да си плащаме данъците и ако не го направим, следват санкции. Задължени сме и да имунизираме децата си, но ако откажем, санкции не следват. Ето това трябва да се промени. Вземете за пример САЩ – ако не сте ваксиниран, не можете да постъпите в университет, ако се разболеете и трябва да постъпите в болница, застрахователят не ви изплаща застраховка. Всичко това са законово регламентирани мерки, гарантиращи общественото здраве.

В последните дни станаха известни и предложенията на Българската педиатрична асоциация, сред които е създаването на електронен регистър на ваксинираните деца. Одобрявате ли подобна идея?

- Един такъв регистър сам по себе си няма да реши проблемите. Ако сега се изопачават данните и се лъже за реалния брой имунизирани деца, то при наличието на регистър, вече ще се лъже „електронно“. По-същественото е да има реални мерки, които да гарантират необходимия обхват и да не дават възможност да се спекулира и злоупотребява. Тогава и регистрите биха имали своята положителна роля, като инструмент за събиране на данни, които служат за целите на епидемиологичните проучвания.  

В тази връзка много полемики напоследък предизвика и темата за фалшивите бележки, издадени от медицински лица на родители без да има реално поставена ваксина. Въпросът за отговорността бе повдигнат и от юристи, специалисти в областта на медицинското право. Как могат да бъдат пресечени подобни практики?

- Такива бележки са документ с невярно съдържание и този, който ги е издал трябва да носи отговорност. Очевидно е, че в съвременния свят е много трудно да задължиш някого да се ваксинира или да ваксинира детето си. У нас ваксините в момента са задължителни, но няма санкция при непоставянето им. Може би ще бъде по-добре, ако тази псевдозадължителност се премахне, но се затегне контрола върху поставянето на ваксините чрез административни мерки - социалните помощи, приема в детски заведения, училища и университети. Отказът от ваксини трябва да се регламентира и когато някой отказва имунизация на детето си, това трябва да се документира, за да се знае кой ще носи отговорност включително финансова и наказателна при заболяване на детето или при заразяване на други деца. Същата отговорност трябва да носи и държавата при тежки нежелани реакции след имунизация, които са изключително редки и са твърде далеч от описваните в интернет страхотии. При сегашното състояние на нещата статистическите данни за ваксиналното покритие са нереални. За да се промени това е нужно много добро законово регламентиране, правила и контрол, за което според мен в момента няма нито желание, нито воля. Най-големият парадокс на нашата здравна система е, че поради идиотския принцип, че „парите следват пациента“ в момента всички са заинтересовани да има колкото е възможно повече болни – защото ако няма пациенти, няма и пари. Въпросът е докога?

Естествено е да ви попитам достатъчно добър ли е нашият имунизационен календар, отговаря ли той напълно на съвременните изисквания за превенция на инфекциозните заболявания?

- Да, категорично. През 2008 г. бе въведена бустерна доза с ацелуларна ваксина за коклюш за 6-годишните, през 2010 г. в него бяха включени като задължителни петвалентната ваксина за дифтерия, тетанус, ацелуларен коклюш, полиомиелит и хемофилус инфлуенце тип Б, както и пневмококовата конюгатна ваксина. Това ни изведе много напред в сравнение с повечето страни от Централна и Източна Европа, които едва сега ни догонват. В разгара на най-голямата криза бяха намерени няколко десетки милиона лева и тези ваксини бяха осигурени. Това беше една много положителна стъпка напред.

Означава ли това, че имунизационният ни календар е отворен и в него има място и за други по-нови ваксини?

- Две от ваксините, които сега са препоръчителни и безплатни, но се поставят само по желание на родителите, трябва да станат задължителни – ваксината срещу човешкия папиломен вирус, предизвикващ рак на шийката на матката  и срещу ротавирусния гастроентерит, който е сред най-честите причини за хоспитализация в кърмаческата и ранната детска възраст. За миналата година в резултат на мощна антиваксинална кампания в медиите и по интернет, след случая с починалото от грануломатоза на Вегенер момиче, ваксиналното покритие при HPV-ваксината е под 1%.  В същото време статистиката сочи, че всяка година у нас се рагистрират по 1500 нови случая на рак на маточната шийка и близо 400 жени умират по тази причина. Освен това трябва да се знае, че тази ваксина е не само за момичета, но и за момчета.

Силно се надявам, че ротавирусната ваксина, която се въведе преди няколко месеца на същия принцип няма да бъде сполетяна от същата съдба. 

Невена ПОПОВА