Д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор, пред Red Media за опасността от Зика и мерките срещу разпространението на комари и кърлежи у нас.

Комарът, преносител на Зика, хвърли в паника много хора след съобщенията, че вече е на наша територия. Има ли наистина повод за притеснение?

- Това, че в България на определени места има, макар и доста ограничено, присъствие на комари Aedes albopictus -  един от преносителите на Зика, не е новина. Проучвания, правени преди две-три години, установиха, че той е наличен в някои райони на Южна България. Основният преносител на заразата – тигровият комар от рода Aedes aegypti, от който всъщност трябва да се притесняваме, го няма не само в България, но и в цяла Европа.

Фактът, че комарите-преносители на Зика у нас все още са малко, изобщо не бива да ни успокоява. Дъждовната пролет, последвана от много висока температура, създават перфектните условия за развитие на комари около водните басейни и водоемите. При това не е задължително те да са големи. Практиката, която имаме с епидемията от Чиконгуня, която за първи път възникна в Италия преди десетина години и също се разпространява от комари, показа, че и много малки количества задържана вода – включително в саксии, стари гуми, изхвърлени казани и прочие, са напълно достатъчни за появата на популация, при това в размери, които могат да са притеснителни.

Фактът, че комарът-преносител на Зика е на наша територия, означава ли, че и заразата ще стъпи у нас?  

- До момента не сме установили диагностицирани случаи на Зика в България. Рискът заразата да се появи на наша територия не е много голям, защото нямаме интензивни връзки с Бразилия и региона на Южна Америка, които в момента са основни експортьори на Зика. Очакваме обаче ситуацията да се промени през август със старта на Олимпийските игри в Рио де Жанейро, в които ще има и българско участие. За там ще заминат не малко хора - състезатели, треньори, медицински и други екипи, както и зрители, които искат да гледат игрите на живо. Така че неминуемо връзки и контакт със заразата може да има. Обаче, шансът човек, който е бил там, да се зарази, да се върне болен в България и да го намери точният комар, който да го ухапе и да пренесе заразата, е минимален. Да, теоретично е възможно, но на практика рискът е малък.

Взети ли са някакви извънредни мерки за българските спортисти, които ще участват в Олимпийските игри?

- До момента не са се обръщали към нас, но за тях важат същите мерки и препоръки, които сме качили на сайтовете на Министерството на здравеопазването и на Центъра по заразни и паразитни болести в помощ на хората, на които се налага да пътуват в този регион. Освен това олимпийците ни ще са в Бразилия за сравнително кратък период и едва ли ще ходят по джунглите незащитени. Те ще се намират в населени места, в климатизирани помещения, хотелите обикновено са със защитни мрежи, но използването на репеленти и избягването на места в близост до вода, важат с пълна сила и за спортистите ни.

Способни ли са българските лаборатории да диагностицират Зика предвид факта, че вирусът може да стъпи и у нас, а от известно време циркулира и в Европа?   

- Доказаните случаи на внос на Зика от инфектирани хора на Стария континент до момента са около 800. Но този факт засега не е довел до нищо особено. Над 80% от заразените изобщо не разбират, че са болни, защото нямат симптоми, а останалите го карат като леко неразположение, което отшумява за няколко дни, подобно на летния грип.

Все пак, лабораторията на Националния център по заразни и паразитни болести е тази, която разполага с нужния набор от тестове за доказване на Зика – същите, които се ползват от лабораториите в Европа и по света. В основата на изследването е т. нар. PCR реакция, при която дори само една молекула от белтъка на вирусния геном да е останал в кръвта, тя може да бъде засечена.

Обаче, ако искаме да знаем каква е реалната ситуация в страната, изследванията трябва да са по-широки. В тази връзка подготвяме писмо до болничните отделения и по-специално тези, в които влизат хора с неврологична симптоматика – интензивни, неврологични и детски отделения. Идеята е, когато има неясна симптоматика или неизяснена диагноза, да се пращат материали и за Зика тест, за да не изпуснем някой случай. Дори да не е Зика, а например ентеровирус или Западнонилска треска, пак ще бъде полезно, защото ще знаем каква е епидемиологичната картина.

България щеше да си сътрудничи със съседните държави – Румъния, Гърция и Сърбия, за едновременна борба с комарите на няколко фронта, така че те да не се прехвърлят от една територия на друга. Какво стана с преговорите?

- Имаше такава идея и Министерството на здравеопазването се опита да предложи на здравните инспектори в Румъния да съгласуваме мерките и по-конкретно обработките по поречието на река Дунав да се правят едновременно, за да е по-ефективно. Но не мога да кажа, че преговорите свършиха работа. Проблемът е, че в Румъния процесът също се организира от общините и когато разговорите не са на ниво министерства, става много трудно да се координираме с всички общини.

Само комарите ли ни тормозят тази година или същото може да се каже и за кърлежите?

- Нашите впечатления са, че този сезон действително има повече кърлежи, при това не само в планината, но също по парковете в населените места. Доказват го и случаите на Лаймска болест и Марсилска треска, които са с около 20-30% повече от миналата година. От началото на годината имаме 90 случая на марсилска треска и 120 на лаймска болест. Разбира се, това съвсем не означава, че всички кърлежи са заразни. Не бива да очакваме, че ако намерим кърлеж по нас, значи задължително сме болни.

Можем ли сами да ги махаме?

- Разбира се, даже по-често хората сами си ги вадят. Идеята, че всеки, който е намерил кърлеж, трябва да тича при лекаря, е безумна, защото забиването му в кожата става бавно и в първите няколко часа отстраняването му е елементарно. Важно е да не го мачкаме, да не го късаме и по възможност да не го вадим нервно. За предпочитане е да се ползва ръкавица или друго предпазно средство, защото по пръстите ни често има ранички, които не забелязваме. Все пак, ако кърлежът е престоял в кожата повече от два-три дни, тогава е логично да се потърси лекарска помощ. Когато е дълбоко впит, обикновено се налага инцизия, а това е манипулация, която се прави в хирургични или спешни кабинети.

Предприети ли са всички необходими мерки за обезпаразитяване в населените места?

- Отговорността за това е на общините и планираме да изпратим още едно уведомително писмо до сдружението на общините, с което да ги предупредим, че обработките трябва да продължат през целия летен сезон, поне до септември.

Слава АНАЧКОВА