През 2016 г. Националната здравноосигуртелна каса (НЗОК) е платила 4 млн. лв. за лечение на чуждестранни граждани в наши лечебни заведения, но е получила само половината от тази сума – около 2 млн. лв. от партньорските каси. Това съобщи заместник-председателят на Български лекарски съюз (БЛС) д-р Галинка Павлова на първата годишна конференция за медицински и здравен туризъм, на тема: „Медицински и здравен туризъм в България – състояние  и възможности за развитие“ вчера. Тя уточни, че най-големите длъжници за лечение на свои граждани са фонддове от Великобритания, Германия, Италия, Гърция, Холандия и Чехия.

3,6 млн. лв. от общата сума е за покриване на разходите на чужденци в български болници, около 42 хил. лв. – в специализираната извънболнична помощ и 35 хил. лв. в първичната извънболнична медицинска помощ.

Най-често европейски граждани са оставали за лечение в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна и УМБАЛ „Св. Георги“ - Пловдив, следвани от УМБАЛ „Св. Ана“ – Варна, УМБАЛ Бургас, столичните болници „Токуда“ и ВМА, кардиохирургичната болница Сити Клиник в Бургас и УМБАЛ „Г. Странски“ – Плевен.

В същото време за изминалата година 546 български граждани са получили формуляр S2 за лечение в страни-членки на Европейския съюз, а 171 деца са заминали зад граница след решение на Център „Фонд за лечение на деца“.

„Не трябва да се изненадваме, че изразходваната сума е 4 млн. лв., а фондът ни е получил само 2 млн., защото самият той дължи на чуждестранните си партньори приблизително 260 млн. лв. натрупани назад в годините. Сам по себе си този факт говори колко много средства изтичат за лечение на наши граждани в чужбина, докато в същото време ние не правим необходимото, за да привличае чужди граждани за лечение у нас, въпреки че имаме потенциала да го правим“, каза д-р Павлова.

Ниско ниво на информираност, липса на координация между институциите и неправителствения сектор, са само част от факторите, които спъват развитието на медицинския туризъм у нас, изрази мнение тя. По думите й е важно да се мисли за дългосрочна национална стратегия за устойчиво развитие, като усилията се насочат към създаването на адекватна правна рамка в това число и с нормативни промени, които да регламентират медицинските дейности, заплащани от НЗОК на чужди граждани. Според нея е много важно да се мисли за подписването на повече двустранни спогодби със социален обхват – към момента имаме такива със Сърбия, Черна гора и Хърватска.

Микросъдовата хирургия, чернодробната хирургия, инвазивната кардиология, физикалната и рехабилитационната медицина са областите, които напоследък се развиват особено интензивно и имат потенциал за привличане на пациенти от чужбина, стана ясно още по време на дискусиите на конференцията.

В същото време злокачествените заболявания продължават да бъдат причина номер едно, поради която български граждани търсят лечение в чуждестранни лечебни заведения – най-често това са клиники в съседна Турция, но така също и онкологични центрове в Европа – Германия, Франция и др.

Невена ПОПОВА