Медицина на бъдещето - Биотехнологии

Чревни микроби предизвикват имунен отговор срещу множествена склероза
Прочетена: 184 пъти
Снимка: Pixabay.com

Два изследователски екипа, независими един от друг, съобщават че са идентифицирали специфични микроби в червата на мишки и на нелекувани пациенти с множествена склероза (МС), регулиращи имунните отговори срещу заболяването. Стартът на Фаза I в проучването – изпитвания с присаждане на фекални микроби, е планиран за началото на следващата година, съобщава European-Biotechnology.

За пръв път две изследователски групи – от САЩ и Германия, съобщават за връзка между някои родове на чревната микробиология и автоагресивно възпаление, което води до унищожаване на миелиновата обвивка, при  мишки и пациенти с множествена склероза.

 

Все повече проучвания показват, че чревните микроби могат да влияят пряко върху функцията на човешката имунна система, която се обръща срещу миелина при МС. По-специално, мишки, конструирани да развият експериментален автоимунен енцефалит (EAE), който представлява модел на множествена склероза, не се разболяват, когато се отглеждат в средабез микроби. Това означава, че паразитната микрофлора посредничи мозъчната автоимунност. Тъй като червата са всъщност най-интимната връзка между външния свят и имунната система, изследователите предполагат, че чревния микробиом вероятно играе роля в началото на МС или при прогресията й.

 

За да разберат ролята на човешката чревна микрофлора при МС, Серджо Баранзини и колегите му анализират микробиомa на 71 пациенти със заболяването и 71 здрави пациенти на възраст между 19-71 години. Това, което откриват, са значителни разлики в наличието на някои бактериални родове. Acinetobacter и Akkermansia са значително повече при пациенти с МС, отколкото при контролните здрави пациенти, докато Parabacteroides са по-малко при болните пациенти, отколкото при здравите.

 

Резултатите от Wekerle, Hohlfeld и колегите им също сочат връзка между чревната микрофлора и МС. Неговият екип изследва 34 двойки еднояйчни близнаци, на възраст от 21-63 години, в които само единият близнак има МС. Когато микробиом, получени от близнаците, се трансплантират в мишки, чувствителни към ЕАЕ, мишките, получаващи трансплантанти от пациенти с МС, имат по-голяма честота на ЕАЕ, отколкото тези, които получават трансплантанти от здрави донори.

 

Докато и двата резултата предполагат, че компонентите на човешкия микробиом могат да допринесат за МС, Баранзини иска да потвърди резултатите в по-голямо проучване. Неговият екип подготвя клинични проучвания, за да провери дали фекалните микробиомни трансплантации могат да се превърнат в терапевтичен вариант за някои от 2,5 милиона пациенти с МС в света. Изследователите очакват първите проучвания да започнат в началото на 2018 г.





Коментари

октомври 2019

ПВСЧПСН
 
   

Събития

Няма събития