Новини - България

Бюджетът за здраве вече е готов. Остойностяването - ясно през септември
Прочетена: 409 пъти

Проектът на годишния бюджет на сектор "Здравеопазване" за следващата 2017-а година вече е изготвен, а вероятно през септември министърът на здравеопазването д-р Петър Москов ще представи остойностяването на медицинската помощ. Това обяви заместник-председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) проф. Огнян Хаджийски по време на здравен дебат в Народното събрание, организиран от политическа партия АБВ.

 

Той разказа, че с колегите си от съсловната организация са били "попарени" от новината, че бюджетът за здраве вече е готов. Лекарският съюз от месеци изготвя собствено остойностяване, което е възнамерявал да предостави на здравния министър д-р Петър Москов, но се е оказало, че и то вече е готово. Вчера представители на БЛС са участвали в дискусия с министър Москов и той е обещал да представи своето остойностяване през септември, допълни още проф. Хаджийски.

 

Обявяването на истинската цена на българското здравеопазване не бива да се бави повече, защото ще покаже кои са скъпите дейности в сектора и по-лесно ще може да се осъществи след това и ценообразуването, коментира и изпълнителният директор на МБАЛ "Хигия" доц. Стайко Спиридонов.

"Министерството на финансите се бои от остойностяването, защото то ще покаже една висока стойност. А когато имаме остойностяване и вкараме всичко в здравната каса, да не се плаща от джоба на пациента, и лекаря да бъде освободен от задължението да прави пазарлъка за консумативи и материали, тогава ще изчезнат нерегламентираните плащания и бихме могли да доближим остойностяването до оптимума, който е в България като финансиране", сподели доц. Спиридонов.

Друга не лоша възможност за реформиране на здравния сектор е свързана с окрупняването и преструктурирането на клиничните пътеки, включи си в дискусията и проф. Милан Миланов. Собственото му предложение е пътеките да се доближат максимално до структурата на т. нар. диагностично-свързани групи (ДСГ), а цената на лекарския труд или да залегне като част от общата им стойност, или да бъде регламентирана като отделен източник на доход за медицинските специалисти.

"Засега само се мърмори, но явно се върви в посока към това да бъде променено заплащането за труда на лекари, медицински сестри и прочие, по пътя на заплащане за място, а не както е сега - заплащане за услуга. Казвам го много грубо и много обикновено, за да бъда разбран. (...) Ако министерството не формира част от заплащането по най-различни пътища към лечебните заведения, той няма право да се бърка в нашите доходи", категоричен бе проф. Миланов.

В момента хаосът е пълен, защото никой не знае как се формират цените на клиничните пътеки, но въпреки това на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) беше дадеда абсолютната власт сама да решава от кое лечебно зеведение какви и колко услуги ще закупи, допълни и заместник-председателят на БЛС д-р Галинка Павлова. Болниците работят в условия на двойно лимитиране, а пациентите са лишени от всякакъв избор къде да се лекуват.

"Реформа в реормата направихме и някъде по пътя се загубихме в диалога. Но когато се бърза, обикновено се допускат грешки. Бих казала, че в момента положението е по-лошо от преди", сподели своята равносметка д-р Павлова.  

Най-яркият пример за хаоса, който цари, обаче е т. нар. Национален рамков договор, който действа от 1 април тази година, заключи депутатът от АБВ и член на парламентарната здравна комисия доц. Георги Кючуков.

"Преди всичко рамков договор няма, защото лекарският съюз отказа да го подпише. С промяната на нормативните документи не можеше да влезе в сила стария рамков договор на 100% - трябваше да има промени в него. А без подписа на една от подписалите договора страна, анекс не може да съществува. Тоест, в момента цялото ни здравеопазване действа в условията на нещо, което аз бих нарекал здравен диктат, защото договорното начало отсъства изобщо", описа ситуацията доц. Кючуков.

По думите му новият екип на Министерството на здравеопазването е бил приет с голяма надежда, заради заявеното желание да се направят промени, но в последствие се е оказало, че липсва ясен план и цел на стартиралите реформи. Депутатът припомни опитите действащи нормативи да се изменят с поднормативни актове (например, промени в преходните и заключителни разпоредби на проектозакони - б.р.) и приемането на предложения, които не са съобразени с актуалната обстановка. Като пример доц. Кючуков даде пръстовите "отпечатъци", но не пропусна и разделянето на пакета с медицински дейности на основен и допълнителен, което беше отменено от Конституционния съд. 

"Поотделно и заедно, всички политически партии се провалихме в реформата на българското здравеопазване", обобщи на финала депутатът от ДПС Хасан Адемов.

Какъв ще бъде изходът от вече направените промени и какво може да се очаква занапред в сектора ще стане ясно наесен, след лятната почивка на Народното събрание.





Коментари

ноември 2018

ПВСЧПСН
   
  

Събития

Няма събития