Още статии
по темата
До края на седмицата проектът на Закон за бюджет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за следващата 2017 г. се очаква да бъде разгледан на първо четене в пленарната зала. Разчетите по всяка вероятност ще влязат в дневния ред на заседанието в четвъртък "по бързата процедура", след като днес парламентарната Комисия по здравеопазване ги одобри, също на първо четене, с 9 гласа "за", 5 "против" и 2-ма "въздържал се".
Най-сериозни критики от всички парламентарно представени партии събра предложението, според което при отнемане на договор на лечебно заведение с решение на касата обжалването на това решение в съда няма да спира неговото изпълнение.
"С този текст ни вменявате, че сме престъпници по презумпция. Лечебните заведения не са криминални структури, за да ги преследвате по този начин", възмути се Пламен Цеков от Сдружението на общинските болници.
По-сериозната опасност е, че докато траят делата по доказването на противното, болниците могат да фалират, а това ще се отрази пагубно върху цялата болнична система, сподели опасенията си и д-р Николай Болтаджиев от Националното сдружение на частните болници (НСЧБ).
"Това е мярка, която се употребява, когато не знаеш с кого се бориш. И затова биеш наред. Това обаче може рязко да вдигне тарифите в сивия сектор. Представяте ли си от няколко души да зависи лечебното заведение? Без доказани нарушения ще затваряме болници", коментира и депутатът от ГЕРБ Семир Абумелих.
Текстът не беше подкрепен и от председателя на парламентарната комисия д-р Даниела Дариткова, тъй като според нея той нарушава Конституцията и здравните права, които тя гарантира. По думите й сега действащите разпоредби в Закона за здравното осигуряване не изключват възможоността за прилагане на предварително изпълнение на заповедта за прекратяване на договор с лечебно заведение, затова и редакциите в проекта не се налагат от правна гледна точка.
"Първо, смятаме, че може да се наруши конституционната норма на чл. 59, ал.3, съгласно която гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ в случаите, когато изпълнителят на медицинска помощ, чиито договор е изцяло или частично прекратен, е единствен на територията на населеното място или на територията на общината или областта. Този аргумент е особено валиден за малките населени места, в които имаме недостиг на изпълнители на медицинска помощ", категорична е д-р Дариткова.
Освен това, ако съдът отмени заповедта на касата, с което е прекратен даден договор, болниците ще могат да претендират за обезщетения за нанесени щети и пропуснати ползи, които ще трябва да бъдат изплатени от бюджета на здравната каса за сметка на пациентите или собствения й персонал, предупреди председателят на здравната комисия.
В отговор здравният министър в оставка д-р Петър Москов обясни, че философията на промените е коренно различна и няма нищо общо с опасенията за репресии над лечебните заведения.
"Това касае не начина на отчитане, а доказаната неиндицирана дейност, т.е. доказана дейност, която не е трябвало да бъде извършвана и от нея следва някакъв тип увреда. Идеята е, че ако в твойте действия - било персонални, като еднолична практика, било като болница, чиито мениджмънт е довел до това системни неиндицирани действия да бъдат извършвани върху пациенти, това може би трябва да бъде санкционирано моментално, а не да бъде предмет на две-, три- или пет-годишна съдебна процедура", заяви здравният министър в оставка.
Тъй като Комисията по здравеопазване не е водеща при гласуването на проектобюджета на здравната каса, всички критики по него ще бъдат предоставени между първо и второ четене в пленарната зала на депутатите от Комисията по бюджет и финанси.
В пленарната зала по всяка вероятност ще се дебатира и възможността за отпадане на лимитите в болничната помощ. Според представителите на медицинското съсловие те се превръщат в ненужна мярка, тъй като контролът върху разходите в сектора вече ще се извършва чрез системата за пръстова автентификация в болниците. По думите на Москов обаче т. нар. "отпечатъци" следят само за това заложеният обем от 2 млн. хоспитализации и 1,2 млн. амбулаторни процедури догодина да не бъде надхвърлян.
"Средствата за здравеопазване всяка година ще растат и трябва да растат, заради структурата на населението, заради все по-възрастното население, заради все по-модерните методи на лечение, апаратура и медикаменти. Те трябва да бъдата увеличавани и държава, която не го гарантира, е лоша държава. Това, което тряба да се търси, е ефективността при изразходването на тези средства", категоричен е Москов.
Слава АНАЧКОВА
