Нормативен хаос пречи на събирането на информация за пациентите с онкологични заболявания в страната, алармира bTV. Заради нормативен лабиринт от противоречащи си разпоредби държавата на практика не знае колко са онкоболните у нас, какво е състоянието им и от какъв вид рак страдат.
Всички тези данни се обобщават в Националния раков регистър, но според наличната там информация случаите на диагностицирани нови пациенти са се стопили почти двойно за последните три-четири години. През 2013-а новите случаи са били 37 600, а към днешна дата те са два път по-малко. Това обаче не е защото болните са намалели.
"Средно на година в нашия раков регистър в резултат на съвместната ни работа с патолози ние оправяме диагнози на 600 случая на нови ракови заболявания", посочва Валерианова.
Мрежата съществува от 70 години и получава информация от 13 центъра. От две години обаче пари се отпускат само на Националния раков регистър и специалистите в регионалните са се разбягали.
"Вече имаме регионални регистри, където работи един човек. И с кого ще работим ние?", пита ръководителят на Националния раков регистър проф. Здравка Валерианова, цитирана от bTV.
По новите правила болниците вече трябва да изпращат информацията само на Националния регистър, но тук нямат ресурс за огромния обем данни. Междувременно миналата година министерството реши да закрие институцията и да разкрие нова в Националния център по обществено здраве. Това обаче не може да се случи - не е предвиден бюджет, нито специалисти или софтуер.
"Ние нямаме никакъв ресурс да го започнем от нулата", признава доц. Хинко Хинков, директор на Националния център по обществено здраве и анализи.
Специалистите от сега съществуващия регистър настояват да останат в сградата на Университетската онкология в София.
